Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25919 от 17.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18398/2026
Вид
Определение № 25919
Подписан
17.07.2026
В сила
17.07.2026
Състав
РАФАЕЛА СТОИЛОВА МАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25919 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110118398 по описа за 2026 година

С определение № 332/01.06.2026г. на РС-********, I II граждански състав, е прекратено производството по гр.д. №99/2026г. на РС –******** и делото е изпратено на СРС на основание чл.118, ал.1 ал.2 ГПК, вр. чл. 119, ал. 4 вр. чл.105 ГПК предвид направено от ответника в срока за отговор на искова молба възражение за местна подсъдност, с оглед което е образувано настоящото гр.д. №18398/2026г. на СРС.

След като се запозна с изпратеното по подсъдност дело, СРС, 179 състав намира, че същото не му е подсъдно, поради което следва да го прекрати и повдигне препирня за определяне на подсъдността му по чл. 122 ГПК, а мотивите за този извод са следните:

Изпратеното по подсъдност гр.д. №99/2026г., по описа на РС – ******** е образувано по искова молба, с която е предявен иск по чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумите по изпълнителен лист № 502/24.10.2016 г. и заповед за изпълнение № 345/27.09.2016 г., издадени по ч.гр.д.№ 654/2016 г. по описа на РС-******** по изпълнително дело № 20248700400717 по описа на ЧСИ ****** ****, рег. № 874, с район на действие ОС-*******. Не са налице основания за приложение на общата местна подсъдност съгласно чл. 105 ГПК, а на специалната такава съгласно чл.

113 ГПК.

От служебно извършена справка за адресна регистрация се установява, че към датата на подаване на искова молба ищецът с настоящ адрес в обл.

*******, общ. ********, с. **********, ул. „*****“ * **.

Според § 13, т. 1 от ДР Закона за защита на потребителите(ЗЗП), 1

„потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Съдът, като взе предвид изложените в искова молба фактически твърдения и представени писмени доказателства, преценени за целите на проверката по чл. 119, ал. 3 от ГПК, намира, че ищецът има качеството на потребител по см. на пар.13, т.12 от ЗЗП. Предявеният иск касае защита срещу изпълнително основание, удостоверяващо притезание на ответника по договор за финансова услуга-невъзстановена сума по кредитна карта.

С оглед данните по делото компетентен според настоящия съд да разгледа предявената искова молба е РС – ********, тъй като именно в неговия съдебен район се намират постоянният и настоящият адрес на ищеца.

Доколкото в производството по чл. 439 ГПК ищецът се позовава на новонастъпили факти (настъпила давност), които са относими към вземането на взискателя, респективно задължението на длъжника, което произтича от облигационна връзка, в която ищецът – длъжник има качеството „потребител“, то приложение за определяне на подсъдността намира разпоредбата на чл. 113 ГПК. Следва да се отбележи, че подсъдността по чл.

113 от ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а от всички спорове между търговци и потребители ( в този смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. * **06/2014 г. на ВКС-П, т. о., Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др.), поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване, отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие със закона, липса на съгласие, по чл. 439, ал.1 от ГПК (така Определение № 272 от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.дело № 2502/2019г. по описа на ВКС, Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС ).

Съгласно чл. 122 ГПК, е налице основание за повдигане на препирня за подсъдност, поради което съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството пред Софийски районен съд.

ПОВДИГА на основание чл. 122 ГПК препирня за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд-******** по предявения от П. Д. Н., с адрес обл. *******, общ. ********, с. **********, ул. „*****“ * ** срещу „*** *******“

ЕООД,

ЕИК

********** отрицателен установителен искустановяване недължимостта на сумите по изпълнителен лист № 502/24.10.2016 г. и заповед за изпълнение № 345/27.09.2016 г., издадени по ч.гр.д.№ 654/2016 г. по описа на РС-******** по изпълнително дело № 20248700400717 по описа на ЧСИ ****** ****, рег. № 874, с район на действие ОС-*******.

ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по повдигнатата препирня.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3