Решение № 1100 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110202851 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Л. Р., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 23-4332-031626/22.12.2023 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, изразяващи се в това, че на 05.12.2023 г., около 17:25 часа, в гр. София, по ул. „Филип Аврамов“ с посока на движение от ул. „Свето Преображение“ към ул.

„Бъднина“ управлява личния си л.а. марка „Фиат“, модел „Брава“ с рег. № СВ3370АХ, като до комплекс „Боби и Кели“ при извършена проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARBA 0146, в 17:33 часа пробата № 00688 е отчела положителен резултат от 0.81 промила алкохол в издишания въздух.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице С. Л. Р., с която са иска неговата отмяна като 1 незаконосъобразно, явно несправедливо, постановено след допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че оспорването на резултатите от техническото средство не са били отразени от актосъставителя. Подържа се, че техническото средство е негодно, тъй като е следва да отчете резултат много под 0,81 промила в издишания въздух. Твърди се, че жалбоподателката не е извършила умишлено нарушението, тъй като макар да е изпила около 100 мл. вино е управлява автомобила след близо 4 часа и е била в кондиция.

Твърди, че не успяла да стигне на време, за да даде кръвна проба. Отделно от това се твърди, че издаденото НП е очевидно несправедливо,поради несъразмерност на наложеното наказание и извършеното нарушение разкриващо по- ниска степен на обществена опасност.

В хода на съдебното производство жалбоподателката не се явява, но депозира молба, с която поддържа подадената жалба по изложените в последната съображения. От съда иска да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна в хода на съдебното производство се представлява от юрк. Михайлова, която оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на НП и иска същото да бъде потвърдено.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът установи следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 05.12.2023 г., около 17:25 часа в гр. София, С. Л. Р., ЕГН ********** управлява личния си л.а. марка „Фиат“, модел „Брава“ с рег. № СВ3370АХ, по ул. „Филип Аврамов“ с посока на движение от ул. „Свето Преображение“ към ул. „Бъднина“ като до комплекс „Боби и Кели“ била спряна от служители на ОПП-СДВР (С. А. и Гали П.). При извършена проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARBA – 0146, в 17:33 часа пробата № 00688 е отчела положителен резултат от 0.81 промила на хялада алкохол в издишания въздух.

2

Служител на ОПП-СДВР съставил талон за медицинско изследване № 0179726/03.05.2021 г., и седем броя стикери, които били връчени на водача - С.

Р., на същата дата в 18:35 часа, като последната в указания срок, не се явила в УМБАЛ Св. “Анна - София, и не даля кръв за изследване.

На същата дата служител на ОПП-СДВР издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-3382-0043/05.12.2023 г., с която на основание чл. 171, ал. 2, т. 3 от ЗДвП било отнето СУМПС на водача, а със Заповед № 23-3382-0043/05.12.2023 г., на основание чл. 171, ал. 2, т. 3 от ЗДвП било отнето свидетелството за регистрация на МПС-то.

Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 23-4332-031626/22.12.2023 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на С. Л. Р., ЕГН ********** било наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. НП било връчено лично на С. Л. Р. на 31.01.2024 г., като в законоустановения 7-дневен срок последната подала жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля С. К. А.; справка-картон на водача; разпечатка от тест от „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARBA – 0146 ; талон за изследване № 0179726; ЗППАМ № 23-3382-0043/05.12.2023 г.;

ЗППАМ № 23-3382-0043/05.12.2023 г.; Заповед № 513д-4534 от 31.05.2022 г. на МВР СДВР, Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. ни Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Протокол за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, в „Лаборатория за проверка ва анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомер с рег № 3286р-55992, екз.№ 3 от 06.11.2023г.

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. С. А., който е извършил процесната проверка на управлявания от Мирослав Цеков автомобил. Последният е категоричен, че след като с колегата му са тествали жалбоподателката за употреба на алкохол с „Алкотест 3

Дрегер“, техническото средство е отчело резултат 0.81 промила. В този смисъл е и приложената по делото разпечатка от техническото средство.

От приложените материали по административнонаказателната преписка, образувана със съставянето на АУАН № 371682/29.03.2021 г., се установява, че на 29.03.2021 г. е издадена ЗППАМ № 21-4332-002415, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение“ на л.а. марка „Пежо“ с рег. № СА 0699 НХ.

От приложените доказателства, обаче, се установява, че горепосочената ЗППАМ не е била връчвана на представител на дружеството-собственик на автомобила – „Кабита“ ООД, нито на жалбоподателя Цеков като управител на дружеството.

Съдът кредитира останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 1.2 и т.

2.10 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, без да е налице противоречие или неяснота в съдържанието им.

При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят С. Л.

Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба на водачите на ППС е забранено да управляват същите с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда 4 и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай се установи, че на 05.12.2023 г., около 17:25 часа жалбоподателката е управлявала процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила, а именно 0.81 на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARBA – 0146. В случая е спазен и редът за установяване концентрация на алкохол в кръвта на водачите на МПС съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което по безспорен начин е доказано, че жалбоподателката Р. е извършила от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Същото е осъществено и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателката Русинва е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (управление на МПС след употреба на алкохол), предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че не извършила административното нарушение съзнателно, тъй като тя се е качила да управлява процесното МПС след употребата на алкохол, макар и тя да счита, че е употребата е в малки количества и е била в кондиция. Това са субективни възприятия на жалбоподателката, които не се установяват в хода на процеса.

За извършеното административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП при установена концентрация на алкохол в кръвта над 0.80 до 1.2 промила включително в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвиденохналагането на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В обжалваното НП наказващият орган е индивидуализирал санкцията в законоустановения й размер, посочен в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което същото се явява законосъобразно в тази си част.

Съдът счита, че извършеното от жалбоподателката Р. административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Не са налице и множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят 5 до извод за значително занижена степен на обществена опасност на извършеното административно нарушение. С оглед на изложеното, съдът счита, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН по отношение на извършеното административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, доколкото последното не представлява маловажен случай.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че подадената жалба се явява неоснователна и обжалваното НП следва следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

По разноските:

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОПП-СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 евро за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т.