Определение № 1181 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1181 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500539 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ****, чрез юрк. Е. С. К. против определение №11/13.01.2026г., постановено по гр.д.№226/2025г. по описа на РС-Първомай, I гр.състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №208/07.11.2025г., постановено по гр.д.№226/2025г. по описа на Районен съдПървомай, в частта за разноските.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за неправилно.

Излага, че присъденият адвокатски хонорар бил прекомерен, като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, които биха обусловили определянето на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер на 429,49 евро /840 лв./ с ДДС. Производството се развивало в едно единствено съдебно заседание, на което проц.представител на ищцата не се е явил. Прави подробно изложение на критериите за наличието на фактическа и правна сложност на едно производство. Ищецът предявил срещу същия ответник две идентични искови молби по повод на два договора за кредит, което от своя страна генерирало допълнителни разноски. Искането е за отмяна атакуваното определение, съответно определянето на възнаграждение в по-нисък размер.

Постъпил е и отговор на частната жалба от ЕАД Е. И., с който изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като 1 съобрази материалите по делото, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. Т., чрез адв. Е. И. против „Профи Кредит България“ ЕООД за прогласяване недействителността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №***. Изложени са твърдения, че главницата по договора възлизала на 4000 лв., а общата сума, която следвало да заплати потребителят била в размер на 13 936.36 лв.

Депозиран е и отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД, с който е взето становище за недопустимост и неоснователност на иска.

С решение №208/07.11.2025г. съдът е уважил така предявения иск и е прогласил за недействителен сключения Договор за потребителски кредит №****. По отношение на адвокатското възнаграждение, след като е взел предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, наличието на установена съдебна практика и другите конкретни особености на производството, съдът е приел, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 429,49 евро /840 лв./ с ДДС, за която сума дружеството е осъдено да заплати на адв. Е. И..

Против решението е постъпила и молба по чл. 248 ГПК от „Профи Кредит България“ ООД, с искане същото да бъде изменено в частта за разноските.

За да постанови обжалваното определение Районният съд е приел, че определеното от него възнаграждение в размер на 840 лв. с ДДС отговаряло на фактическата и правна сложност на делото. Присъждане на възнаграждение в по-нисък размер щяло да доведе до подценяване на труда на адвоката, който упражнявал свободна професия, което от своя страна щяло да има за резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ. От друга страна ответникът сам допринесъл за предявяването на иска, тъй като имало константна съдебна практика, която приемала, че клаузите за заплащане на допълнителни услуги са нищожни, но въпреки това дружеството продължавало да ги включва в договорите си. Доколкото ответникът бил дал повод за завеждане на делото, като увеличил неоснователно стойността на договора с повече от 100 % от главницата, то той следвало да понесе отговорността за заплащане на възнаграждението за адвокат на ищеца, съобразно реалните цени на адвокатските услуги. Съдът е взел предвид внесения капитал на дружеството, поради което е счел, че в настоящия случай ответникът следвало да бъде осъден да заплати възнаграждение в размер, който щял да изиграе превантивна и санкционираща роля в преследването на нелегитимни цели. По тези съображения молбата е оставена без уважение.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира следното:

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се 2 дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна.

Съдът обаче не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). Материалният интерес по делото се приема и понастоящем от преобладаващата съдебна практика за ориентир за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, но не се явява единствен и определящ фактор. В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи -събрани са само писмени доказателства, проведено е едно единствено открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищцата не се е явил. Материалният интерес по делото също не е в изключително завишен размер. Следва да се посочи, че по подобни казуси е налице утвърдена и изобилна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Обстоятелството, че имало константна съдебна практика, която приемала, че клаузите за заплащане на допълнителни услуги са нищожни, но въпреки това дружеството продължавало да ги включва в договорите си, не е основание за присъждане на по-високо възнаграждение. Включването на подобни клаузи, при положение, че има утвърдена съдебна практика, не увеличава положения адвокатски труд, нито завишава правната сложност на делото, въз основа на които се определя възнаграждението.

Поради горното, настоящият състав намира, че така определеният адвокатски хонорар се явява завишен. Същият следва да бъде определен на 245,42 евро /480 лв. с ДДС/, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, с предприетите процесуални действия и останалите релевантни обстоятелства.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №11/13.01.2026г., постановено по гр.д.

№226/2025г. по описа на РС-Първомай, I състав, с което е оставена без уважение молбата на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: **** за изменение на Решение №208/07.11.2025г., постановено по гр.д.№226/2025г. по описа на Районен съд-Първомай, I състав, в частта за разноските. вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Решение №208/07.11.2025г., постановено по гр.д.№226/2025г. по описа на Районен съд-Първомай, I състав, в частта за разноските, като намалява адвокатското възнаграждение, на което е осъдено дружеството “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на адв. Е. И. от 429,49 евро /840 лв./ на 245,42 евро /480 лв./ с ДДС.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4