Решение № 111 от 26.10.2023, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Дряново, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Д. като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20234220100011 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Ю. И. Д. от с. ***, общ. Дряново, чрез пълномощник адв. Д. М. М., гр. София, ж. к. „***“, ***, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „***“ ул.

***, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г..

В исковата молба се излага, че ищцата сключила потребителски договор за кредит № 500043983 с ответното дружество „Би Енд Джи кредит“ ООД за сумата от 1200 лв., като погасяването на задължението било договорено за срок от 11 месеца. Годишният лихвен процент бил определен на 32,55 %, а годишният процент на разходите по кредита (ГПР) възлизал на 37,50 %. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 393,15 лв., представляваща 32,7 % от главницата. Допълнително в договора било разписано, че клиентът ще се възползва и от още една услуга - „динамично плащане по кредита“, за което дължал възнаграждение в размер на 234,04 лв. или 19,5 % от главницата. Цената на двете допълнителни услуги била общо 627,19 лв. или 52,2 % от главницата.

Заплащането на двете допълнителни такси било включено към месечните погасителни вноски. За периода от 30.09.2021 г. до 29.12.2021 г. ищцата заплатила на ответното дружество сума в общ размер от 1951,99 лв.

Твърди, че клаузите по чл. 9, ал. 1 и ал. 2, с които били договорени допълнителни плащания към кредитора, били неравноправни, следователно нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължавали потребителя да заплати суми в размер 1 над 89,7 % за услуги, които не били извършени. Тези клаузи не били индивидуално уговорени съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурирали в общите условия към договора, публикувани на интернет страницата на ответното дружество. Клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора бил нищожни и поради противоречие с добрите нрави. Уговореното с тях заплащане на суми и такси в общ размер от 627,19 лв. водело до оскъпяване на кредита, за което не били предоставени каквато и да било услуга, а се целяла допълнителна печалба.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Уговорената в чл. 9, ал. 1 от договора такса била в противоречие с императивните разпоредби на ЗПК. Освен това горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съпоставянето в частност на общия уговорен размер на процесното възнаграждение и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора - 1077,19 лв. обуславяло извод, че посоченото ограничение било превишено. Следователно клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора били нищожни и поради нарушение на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като накърнявали и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

След указания на съда и уточнения от ищеца са направени следните искания: да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните договор за паричен заем № 500043983, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 393,15 лв., на основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща на закона; евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като заобикаляща закона и евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави; да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 9, ал. 2 от сключения между страните договор за паричен заем № 500043983, предвиждаща заплащане на услугата „динамично плащане“ в размер на 234,04 лв., на основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща на закона; евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, като заобикаляща закона и евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави; ответникът да бъде осъден, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да заплати на ищцата сумата от 50 лв. частичен иск от 393,15 лв., представляваща недължимо платена сума за такса за бързо разглеждане и сумата от 50 лв. частичен иск от 234,04 лв., представляваща недължимо платена сума за услугата „динамично плащане“ по договор за паричен заем № 500043983, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземанията. Претендират се разноски.

С протоколно определение от 14.07.2023 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е 2 допуснато изменение на предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както следва: за заплащане на сумата от 50 лв. - частичен иск от 393,15 лв. недължимо платена сума за такса за бързо разглеждане по договор за паричен заем № 500043983/2021 г., чрез неговото увеличаване, като същият се счита заведен за сумата от 393,15 лв. и за заплащане на сумата от 50 лв. - частичен иск от 234,04 лв. недължимо платена сума за услугата „динамично плащане“ по договор за паричен заем № 500043983/2021 г. чрез неговото увеличаване, като същият се счита заведен за сумата от 234,04 лв.

Извън срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез пълномощник юрисконсулт Г. И., с който се оспорват твърденията на ищеца за нищожност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от сключения между страните договор за паричен заем № 500043983/2021 г. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че на 26.08.2021 г. между „Би Енд Джи кредит“ ООД и ищцата е сключен Договор за паричен заем № МАХ_500043983, по силата на който й е предоставен кредит в размер на 1200 лв., ведно с лихва в размер на 204,04 лв. или общо 1404,04 лв., който следва да бъде върнат на 11 месечни вноски, всяка в размер на 127,64 лв. , при фиксиран годишен лихвен процент от 32,55 % и посочен годишен процент на разходите от 39,42 %.

В чл. 9, ал. 1 от договора е посочено, че при кандидатстването за кредит кредитоискателят изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от ОУ, за което дължи сума в размер на 419,89 лв., платима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска. В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че при кандидатстването за кредита кредитоискателят изрично заявил желание да ползва динамично плащане по кредита при условията на т. 7.4 от раздел V от ОУ, като дължимата за това парична сума е в размер от 600,00 лв., платима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска. Така размерът на всяка вноска е 220,36 лв., а общо дължимата сума е 2423,96 лв.

В допълнителна молба ответникът не оспорва, че по процесния договор за паричен заем ищцата е извършила плащания в размер от 393,15 лв. за такса за бързо разглеждане и 234,04 лв. за такса „динамично плащане“, поради което и по искане на процесуалния представител на ищцата, с протоколно определение от 14.07.2023 г. съдът е приел за безспорно между страните, че по Договор за паричен заем № 500043983/2021 г. ищцата Ю. И. Д. е заплатила на ответното дружество „Би Енд Джи кредит“ ООД сумата от 393,15 лв. - такса за бързо разглеждане и сумата от 234,04 лв. 3 такса за динамично плащане.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

В случая по договора за потребителски кредит кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност, потребител е по смисъла на ЗЗП и се ползва от защита относно неравноправните клаузи в договора, който следва да е изцяло съобразен с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Макар в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора е посочено, че при кандидатстването за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от ОУ, както и да ползва динамично плащане по кредита при условията на т. 7.4 от раздел V от ОУ, като се е съгласил да заплати такси за това съответно в размер на 419,89 лв. и 600,00 лв. , ответникът не представи кредитното досие на ищцата, съдържащо заявката за кредит, за което бе задължен от съда. В случая се касае за еднотипни договори за паричен заем, изготвени при Общи условия, върху чието съдържание потребителят не може да влияе, поради което не може да се приеме, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин . Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК “Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. В настоящия случай, съгласно предвиденото в чл. 7.3 и чл. 7.4 от Общите условия, заплащането на паричните суми за бързо разглеждане на искането и за динамично плащане по кредита се залагат в договора за кредит и се заплащат съобразно погасителния план. От горното следва, че таксите за бързо разглеждане на искането и за динамично плащане по кредита е следвало да бъдат включени в общия разход по кредита и да бъдат взети предвид при определяне на ГПР.

Плащането на тези такси обаче не е отразено като разход при формирането на 4 посочения в договора ГПР – 39,42 %, въпреки че е включено в общия дълг и месечните вноски. И без специални математически знания е видно, че при главница от 1200 лв., общ размер на двете начислени такси от 1019,89 лв. в съвкупност с договорната лихва в размер на 204,04 лв., ГПР ще бъде значително завишен и ще надхвърли максимално допустимия размер на ГПР, поради което и двете клаузи за заплащане на такси за бързо разглеждане на искането и за динамично плащане по кредита са в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нищожността им на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречащи на закона и предявените искове за прогласяване на нищожността им следва да бъдат уважени.

Клаузите за заплащане на такси з а бързо разглеждане и за динамично плащане противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая не е приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксите с а начислени след като кредитът вече е отпуснат и са свързани с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а не с допълнителни услуги. В противоречие на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК допълнителната услуга “динамично плащане“ не е описана в договора и не е ясно как е формиран нейният размер.

За яснота следва да се посочи, че размерът на таксата за бързо разглеждане на искането е 419,89 лв. и представлява 34,99 % от главницата, а таксата за динамично плащане в размер на 600,00 лв. е 50 % от главницата или общо двете такси са 84,99 % от главницата от 1200 лв., включени са към размера на погасителните вноски, което води до очевидно оскъпяване на договора и неоснователно обогатяване на кредитора, резултат, който е несъвместим с добрите нрави и противоречи на изискването за добросъвестност.