Решение № 7641 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7641 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100510774 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13299/08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 12111/2025г. на СРС, ГО, 55 състав, е признато за установения по предявения от „Клей мастър“ ЕООД, ЕИК 205674810, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, че ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, дължи на ищеца „Клей мастър“ ЕООД, ЕИК 205674810, сумата от 100 лева, представляваща имуществени вреди, претърпени следствие материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес по изп. д. № 545/2022г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 10.12.2024г., до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73856/2024г. по описа на СРС, 55 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД. Сочи, че първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е съобразил доказателствения материал по делото. Навежда, че не е осъществен деликт, тъй като не е налице законова възможност за присъждане на адвокатско възнаграждение на длъжника в изпълнителния процес, а само на взискателя. Сочи, че за представянето на платежното нареждане за заплатения дълг по изпълнителното дело не е необходимо юридическо съдействие и в 1 този смисъл било неоправдано наеманото на адвокатска защита от длъжника.

Въззивникът твърди, че на основание чл.79 ГПК разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника. Поддържа, че по делото не се доказала вреда и причинна –следствена връзка между твърдения деликт и вредата.

Отделно се сочи, че с образуването на изпълнителното дело, взискателят не е злоупотребил с права по смисъла на чл.3 ГПК, доколкото самото образуване на изп. дело е свързано с извършването на разноски. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемият „Клей мастър“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба.

Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Не е спорно по делото, а и от изисканите от въззивния съд ч.гр.д.

№16531/2019 г., IV-Б с-в, СГС и изпълнително дело № 20228630400545 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ, се установява, че по ч.гр.д.

№16531/2019 г., IV-Б с-в, СГС, на 25.02.2020 г., е издаден изпълнителен лист за сумата в общ размер от 110 лева; че вземането по изпълнителния лист е погасено от ищеца чрез плащане на 30.06.2020 г. с платежно нареждане № 0200011179222299; че за събиране на сумата по изпълнителния лист след датата на плащането е образувано изпълнително дело № 20228630400545 г. по 2 описа на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ, както и че ищецът е заплатил сумата от 100 лева в полза на адвокатско съдружие „С.Д.“ с ЕИК 177540031 за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело №20228630400545 при ЧСИ С.Х. с рег. №863, район на действие СГС.

Спорно по делото е дали при образувано изпълнително дело, по което длъжникът е погасил притезанието преди образуването му, на същия се дължат разноски, сторени по повод образуваното изпълнително производство.

По аргумент от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 433 ГПК в случай на прекратяване на изпълнението поради установена недължимост на вземанията разноските са за сметка на взискателя и платените от длъжника до този момент суми следва му бъдат възстановени. В противен случай, платените от длъжника такси и разноски представляват претърпени вреди от неоснователно осъщественото срещу него принудително изпълнение от кредитора, поради което последният ще дължи обезщетяването им като вреди от непозволено увреждане по реда на чл. 45 ЗЗД. Същите представляват претърпени загуби в причинна връзка с противоправното поведение на ответника (проведено незаконосъобразно принудително изпълнение поради недължимост на вземанията), поради което последният следва да ги обезщети в пълен размер. По отношение на довода, че длъжникът нямал нужда да ползва адвокатска защита по изпълнителното дело, въззивният съд намира следното: право на всяка от страните по изпълнителното производство е да ползва адвокатска защита,респ. сторените разноски за адвокатско възнаграждение да му бъдат възстановени /в зависимост от изхода на спора – за взискателя в рамките на изпълнителното производство, а за длъжника – посредством иск по чл.45 ЗЗД/. Аргументът, че извършените действия от длъжника били елементарни и същият можел да ги извърши без ползването на адвокатска помощ, е несъстоятелен, доколкото длъжникът не е длъжен да познава правната уредба на изпълнителното производство и способите за защита при провеждане на изпълнително производство по погасен вече дълг.

Ето защо и предявеният иск се явява основателен.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна. Въззивамият претендира адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв., но въззивникът е релевирал възражение за прекомерност. Съдът намира възражението за основателно с оглед ниската фактическата и правна сложност 3 на делото, цената на предявения иск и вида на извършените процесуални действия, като адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 200 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13299/08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 12111/2025г. на СРС, ГО, 55 състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 , да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Клей мастър“ ЕООД, ЕИК 205674810, разноски за въззивното производство в размер от 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4