Решение № 629 от 21.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. София, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001000540 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу решение № 260627 от 29.12.2020г. по т.д. 249/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 23 с-в, с което е отхвърлен предявения от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу ответника „Стедекс” ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата 73 200 лв. – претендирана като платено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор № 48 ЦДУ/13.11.2015г. с договорен предмет „Програмни модули за обмен на информация с платформата за прозрачност на ENTSO – E“ и са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага съдът да не е приложил правилно нормата на чл. 20 ЗЗД и постановената по тълкуването и практика с редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС и не е тълкувал процесния договор съобразно точния му смисъл и издирвайки действителната вля на страните по 1 същия. Сочи решаващият извод на съда, че договорът правомерно е развален от ищеца, но развалянето следва да прояви действие само по отношение на етап две от договора да не съответства на волята на страните по договора, видно от която изпълнението само на етап 1 от същия е безполезно за изпълнителя. Излага и от цялостната воля на страните по договора да е видно, че същият няма нито продължително, нито периодично действие по смисъла на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предвид на което и развалянето на договора по силата на законовата разпоредба има обратно действие. Жалбоподателят поддържа решението и да е необосновано с доводи съдът да не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които е видно, че възложителят по договора е търсил и чакал пълно и точно изпълнение на целия предмет на договора, а не само в етап 1 от него. Сочи последното да е видно не само от съдържанието на договора, сключен за един предмет – предаването на работещ софтуер, но и от цялостната документация и начина, по който е проведена обществената поръчка. Излага, когато възложителят желае и допуска две дейности да бъдат извършени от две различни лица, то последният да провежда две различни обществени поръчки, което не е сторено в случая, именно защото възложителят е искал работещ краен софтуерен продукт и не е желаел да се размива отговорността при нефункциониращ софтуер. Сочи последната действителна воля на страните да е видна и от изготвяните в хода на изпълнението докладни от отговорните служители при ищеца, които е трябвало да работят със системата, както и от кореспонденцията между страните, отразяваща волята на ищеца да даде възможност на ответника да изпълни договора и след забавата, която е допуснал в хода на изпълнение на втория етап от договора. Поддържа изготвеният документ в изпълнение на етап 1 от договора, заедно с приложенията към същия да не представлява никакъв интерес за възложителя, ако той не бъде приложен и внедрен при изпълнението на етап 2 от договора. Излага очакваното и търсено изпълнение по договора да е да получи работещ и внедрен софтуер, който да може да използва за договорената цел и предвид неполучаването на такъв неизпълнението на договора за него да е пълно. Оспорва решението като необосновано и предвид обосноваването му на некомпетентното становище на вещото лице К., който не е специалист „програмист“, а и не обосновава твърденията си за самостоятелното значение на двата етапа на договора със събраните по 2 делото доказателства или специални познания. Поддържа неизпълнението на поетото с договора задължение за предаване на работещ софтуерен продукт да се установява от всички събрани по делото доказателства, включително от събраните свидетелски показания и заключенията по СТЕ-зи, предвид на което и договорът, както е приел първоинстанционният съд, е развален, но развалянето противно неправилните изводи на първоинстанционният съд има обратно действие. По изложените доводи моли обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и постановено друго, с което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 -то ЗЗД да бъде изцяло уважен. Претендира присъждането на разноски по делото.

Въззиваемата страна, „Стедекс“ ЕООД, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага решението да е правилно като краен резултат предвид обосноваността на извода на съда, че ответникът не дължи връщане на отпаднало основание на получената в изпълнение на договора сума.

Поддържа за ищеца да не е възниквало и да не е валидно упражнено от последния право да развали процесния договор, тъй като договорът е точно изпълняван от ответника. Сочи, че при заявени доводи за развален договор по причина неизпълнение от една от страните по договора, съдът е длъжен да извърши преценка има ли неизпълнение на договора, коя е виновната за неизпълнението страна и дали са налице предпоставките за развалянето.

Поддържа съобразно трайната съдебна практика предпоставки за разваляне на двустранен договор да са виновното неизпълнение на задължението от длъжника и изправност на кредитора. Сочи доказателствената тежест за установяване на последните предпоставки да е за ищеца. Излага противно приетото в мотивите на първоинстанционния съд ищецът да не е изправна страна по договора, тъй като не е оказал необходимото съдействие на ответника във връзка с изпълнението на договора преди да направи изявление за развалянето му – не е предоставил нито входящи данни за междинните проверки, нито тестова среда за финални тестове, в съответствие с изискванията на софтуерната програма, за да може да бъде изпълнено задължението по етап 2 от договора за внедряване на системата. Сочи последното неизпълнение на задължението за съдействие от ищеца, установено с договора и техническата спецификация на процесната програма, да се установява от приетите по делото писмени доказателства и от всички 3 заключения по СТЕ-зи. Поддържа вещите лица непротиворечиво в дадените по делото заключения да са посочили, че за да бъде внедрена софтуерната програма е необходимо провеждането на множество тестове преди програмирането, както и на всеки етап от разработката. Излага ищецът да е неизправна страна по договора и защото е отказвал достъп на служители на ответника до компютрите в неговия офис, както и служителите му са съветвали представителите на ответника да не искат официално съдействие за това. Поддържа забавянето в изпълнението на втория етап на договора да се дължи и на обстоятелството, че едва в хода на изпълнението на договора се установява, че само 8 от зададените 20 входящи документи не изискват ръчно извличане на данни, което не може да бъде вменено във вина на изпълнителя.

Сочи мотивите на решението, в частта им за признато право на ищеца да развали договора, да са необосновани, доколкото не съдържат анализ на всички събрани по делото доказателства и в частност противоречието на кредитираните от съда свидетелски показания със заключенията по събраните СТЕ. Излага делото и да е останало непопълнено с доказателства по причина на допуснати от съда процесуални нарушения, което също допринася за необосноваността на изводите на съда за надлежно упражнено право от ищеца да развали процесния договор. Поддържа с писмото от 12.09.2017г. ищецът и да не е изразил ясна воля за разваляне на договора, доколкото писмото съдържа и изявление за прихващане с платената от ответника неустойка за забавено изпълнение, а съобразно постановките по ТР 7/2013г. на ОСГТК на ВКС, при развалянето на двустранен договор, който не е на периодично изпълнение, не се дължи неустойка за забава, а само обезщетение за неизпълнението. Оспорва като неоснователни възраженията по жалбата на ищеца за липсата на самостоятелно значение на двата етапа от изпълнението на договора, като поддържа волята на страните да е била именно такава, както и заключението на вещото лице К. за самостоятелното значение на двата етапа от изпълнението на договора да не е оспорвано от ищеца при приемането му.

По изложените доводи моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а 4 за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложени на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението е неправилно на поддържаните в жалбата на ищеца доводи по следните мотиви:

Страните не спорят след проведена обществена поръчка да са сключили на 13.11.2015г. договор, по силата на който ищецът възлага на ответника изработването на „Програмни модули за обмен на информация с платформата за прозрачност на ENTSO – Е“ съобразно техническото задание на възложителя ищец и съобразно техническата и ценова оферта на изпълнителя ответник. Страните са постигнали съгласие дейностите по договора да включват два етапа – етап 1 – „Анализ и проектиране“, и етап 2 – Разработка и внедряване“. Договорена е цена по договора от 122 000 лв. без ДДС, платима за всеки етап след завършването му и приемане на изпълнението с протокол и издадена фактура съответно по 61 000 лв. без ДДС. Уговорен е срок от 175 календарни дни за изпълнение на договора, считано от датата на влизането му в сила, който срок включва 80 дни за етап 1 и 95 дни за етап 2.

Налице е пренесен пред втората инстанция спор между страните относно тълкуването на действителната им воля по процесния договор и в частност дали с договора се възлагат две независими услуги, всяка от които е полезна и желана от възложителя, независимо от изпълнението на другата, или както поддържа с жалбата си ищецът, е възложена една работа, като договореният желан по договора резултат е един и кредиторът ищец няма интерес от изпълнението само на част от договора и конкретно на етап 1 от същия.

При даване отговор на последния спор между страните съдът съобразява, че съгласно нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

5

Видно от разписаната в договора воля на страните същият отговаря на дефиницията на договора за изработка, дадена с нормата на чл. 258 ЗЗД – „изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение“.

Постигнатото съгласие за „нещото“, което следва да изработи изпълнителят, съобразно ясната и точна воля на страните е „Програмни модули за обмен на информация с платформата за прозрачност на ENTSO – Е“. Уговорката по чл.

1.2. от договора, гласяща: „Дейностите по този договор включват следните етапи: Етап 1: Анализ и проектиране и Етап 2: Разработка и внедряване“, според настоящия състав на съда не могат да бъде тълкувана в смисъл, че страните са постигнали съгласие за изработване на две различни неща, всяко от които е със самостоятелно значение за възложителя. Напротив, възложената работа е ясно очертана в чл.1.1. от договора и възложената престация, която изпълнителят желае да получи в изпълнение на договора, е софтуерен продукт, отговарящ на техническото задание на възложителя.

Цялостната воля на страните по договора във всичките му раздели от описание на възложената работа до отговорности за неизпълнението й и условия за прекратяване на договора сочат на постигнато съгласие за една неделима престация по договора, която ответникът приема да изпълни на свой риск. Разделянето на дейностите по договора е само за целите на уговорените падежи за плащане на възнаграждението – 50 процента при изпълнение на етап 1 и остатъкът при пълното изпълнение на договора и за договаряне на срока за изпълнение на същия, които клаузи тълкувани заедно с останалото съдържание на договора, не мотивират у съда извода за уговорени различни престации, изпълнението на които да е със самостоятелно значение за страните. Според настоящия състав на съда, доколкото съобразно нормата на чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, дори когато задължението е делимо, то ако страните са желаели да разделят изпълнението на договора на две самостоятелни части, изпълнението на всяка от които да е точно изпълнение на договора и възложителят да е длъжен да го приеме, същите са щели изрично да отразят в договора волята си за отклонение от правилото на чл. 66 ЗЗД. Такава изрична уговорка липсва в процесния договор, предвид на което и съдът приема волята на страните да е за престиране на възложената работа в пълния и обем – работещ и внедрен продукт „Програмни модули за обмен на информация с 6 платформата за прозрачност на ENTSO – Е“, съобразно техническото задание на възложителя и техническата оферта на изпълнителя, като възложителят ищец не може да бъде принуден да приеме частично изпълнение по договора само на етап 1 от същия, така както неправилно е приела първата инстанция.

Разпечатката съдържа 26 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31f7e050-a9ff-44d9-9366-027f2141f21b