Определение № 229 от 27.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 27.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600308 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК във връзка с глава двадесет и втора НПК.

С определение № 845/13.08.2026 г., постановено по ЧНД № 1174/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е оставена без уважение молбата на осъдения Е. Ф. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Определението е обжалвано от осъдения чрез служебния му защитник. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд не е извършил цялостна и комплексна оценка на поведението на М. през периода на изтърпяване на наказанието и е придал прекомерно значение на оценката на риска и отрицателното становище на затворническата администрация. Сочи се, че осъденият не е допускал дисциплинарни нарушения, заявил е желание да полага труд, а оценката на риска от рецидив е понижена от 79 на 77 точки.

Иска се отмяна на определението и постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От приложените материали се установява, че Е. Ф. М. изтърпява наказание от две години лишаване от свобода, определено по реда на чл.25, вр.чл.23 НК с определение № 2028/14.04.2026 г. по ЧНД № 920/2026 г. на Районен съд – Варна, за съвкупност с престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Към момента на произнасяне на първоинстанционния съд осъденият е изтърпял фактически изискуемите две трети от наказанието, като остатъкът е бил два месеца и двадесет и осем дни.

1

Първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК е изпълнена и по нея между страните няма спор. Правилно обаче окръжният съд е приел, че събраните данни не обосновават извод за настъпило поправяне на осъдения в степен, която да направи по-нататъшното изтърпяване на наказанието ненужно.

В решението си по делото „Винтер и други срещу Обединеното кралство“ ЕСПЧ е посочил, че легитимните пенологични основания за лишаването от свобода включват наказание, възпиране, защита на обществото и рехабилитация, като балансът между тях може да се променя в хода на изпълнението на наказанието. Когато поправянето на осъдения надделее над интересите от защита на обществото и възпиране, може да се приеме, че необходимостта от продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала.

За целта промяната в съзнанието и поведението му трябва да е ясно и устойчиво проявена и да позволява обоснована прогноза, че ще се запази и след освобождаването.

В настоящия случай събраните доказателства не позволяват такава прогноза. Те установяват начална положителна динамика и наличие на личностен ресурс за промяна, но не и трайно поправяне, при което продължаването на изпълнението на наказанието да е изгубило своето пенологично основание.

Доказателствата за поправянето по смисъла на чл. 439а НПК не се свеждат до формалното спазване на затворническия ред или до цифровия резултат от оценката на риска. Преценката е комплексна и обхваща цялостното поведение на осъдения, отношението му към извършените престъпления, участието му в трудови, образователни и корекционни дейности, изпълнението на плана на присъдата и установените промени в нагласите и начина му на мислене.

В полза на М. следва да бъдат отчетени безконфликтното му поведение, липсата на дисциплинарни нарушения и заявеното желание да полага труд. Последното не е било реализирано поради ограничения обем на подходящите работни места, поради което неполагането на труд не може да бъде оценявано във вреда на осъдения. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни да установят трайна и завършена положителна промяна.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е 79 точки – в горната граница на средното ниво. При актуалната оценка от 18.06.2026 г. е отчетено понижение до 77 точки. Тази динамика е положителна, но намалението с два пункта е ограничено и не променя нивото на риска. Запазени са дефицитите в съществените зони, свързани с отношението към правонарушението, начина на живот и обкръжението, злоупотребата с наркотични вещества и уменията за мислене. Не е настъпила съществена промяна и в оценката на риска от вреди, като продължават да са налице опасения, свързани с контрола и изпълнението на задълженията.

Съществено значение имат резултатите от комплексното психологическо изследване от 22.06.2026 г. Те сочат високи стойности на общата оценка на криминогенните потребности, недостатъчно осмисляне на 2 криминалното минало, слаба критичност и склонност към рационализиране на собственото поведение и изместване на локуса на вината извън собствената отговорност. Като ресурси са посочени работоспособната възраст и придобитите трудови умения на М., а при изследването той е заявил намерение да работи, да живее при брат си в Белгия и да се отдалечи от средата, която му влияе отрицателно. Същевременно мотивацията му за условно предсрочно освобождаване е оценена като по-скоро ситуативно формирана, без достатъчно основания за оптимистична прогноза за трайна положителна реализация.

Преценени заедно с останалите данни, заявените намерения не установяват трайно формирана вътрешна потребност от промяна. Те остават предимно декларативни, доколкото не се основават на задълбочено осмисляне на причините за престъпното поведение и не са подкрепени с конкретен и устойчив план за живот и собствена издръжка след освобождаването.

Заявлението, че ще живее при брат си в Белгия, не разкрива как осъденият възнамерява самостоятелно да осигури трудовата си заетост и средствата за съществуване. Налице е потенциал за бъдеща ресоциализация, но не и вече достигната готовност за законосъобразен живот. Поради това изтърпяването на краткия остатък от наказанието не застрашава установена положителна промяна или започнал процес на социална реинтеграция.

Осъденият не е участвал в предлаганите корекционни и социални програми и не е награждаван. Липсата на награди сама по себе си не е отрицателен критерий, както и участието в програми не е формално условие за условно предсрочно освобождаване. В случая обаче тези обстоятелства, преценени заедно със запазените криминогенни дефицити, минималната динамика в риска и изводите на психологическото изследване, не позволяват да се установи активен и устойчив напредък, надхвърлящ обичайното спазване на минимално дължимите правила в мястото за лишаване от свобода.

Неоснователно е оплакването, че окръжният съд само е валидирал отрицателните становища на затворническата администрация. Чл. 439а, ал. 2 НПК неслучайно посочва като източници на доказателства за поправянето оценката по чл. 155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата. Затворническата администрация непосредствено наблюдава осъдения, ръководи поправителното въздействие и проследява резултатите от него. Първоинстанционният съд не е възприел безкритично крайното й становище, а е формирал собствен извод въз основа на съдържащите се в представените материали факти и професионални оценки, като по делото липсват други данни, които да опровергават направените констатации.

Изводът за незавършен поправителен процес не е резултат от безкритично възприемане на отрицателната позиция на администрацията, а от самостоятелна съдебна оценка на фактите, върху които тя е основана.

Затова въззивният съд споделя крайния извод на първата инстанция, че втората кумулативна предпоставка за условно предсрочно освобождаване не е изпълнена. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба – оставена без 3 уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК във връзка с чл. 338 НПК, Апелативен съд – Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 845/13.08.2026 г., постановено по ЧНД № 1174/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Е. Ф. М., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4