Решение № 17 от 16.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Велико Търново, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ П.А

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500234 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. К., ЛНЧ **********, гражданин на Великобритания, чрез особен представител – адв. Е. П., срещу Решение № 108/07.03.2024г. по гр.д. № 246/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 56 172.69 лв., представляваща главница по Договор за студентски кредит от 28.11.2013г., от която 11 079.20 лв. – редовно падежирали главници за периода 15.11.2020г. – 15.03.2023г. и 45 093.49 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 30.03.2023г. до окончателното изплащане, и сумата от 2 153.93 лв. – редовна възнаградителна лихва за периода 15.08.2022г. – 15.03.2023г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради противоречия с материалния закон. Развиват се оплаквания срещу изводите на съда за настъпила предсрочна изискуемост на вземането и за неоснователност на възражението за недействителност на процесния договор за кредит поради противоречие със закона – чл.10 ал.1 от ЗПК. Излага, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изискал от компетентните държавни органи във Великобритания или чрез съдебна поръчка необходимата информация с оглед релевираното правоизключващо възражение за наличие хипотезите на чл.8 от процесния договор, при които кредитополучателят не дължи връщане на заетите суми, а се активира държавната гаранция. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо това постановяване на друго, с което тези искови претенции бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, чрез пълномощника си – 1 юрисконсулт Т. Т. С. – Л., е подала отговор на въззивната жалба, в който заема становище за неоснователност на наведените с нея оплаквания.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, чрез процесуалния представител по пълномощие, срещу Решение № 108/07.03.2024г. по гр.д. № 246/2023г. по описа на Окръжен съд - Плевен в частта, в която са отхвърлени предявените от банката срещу И. Д. К. искове по чл.430 от ТЗ вр. чл.24 от ЗКСД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата над 2 153.93 лв. до претендираната от 8 313.19 лв. – начислена редовна възнаградителна лихва за периода 15.08.2022г. – 15.03.2023г. и за сумата от 131.52 лв. – претендирана като начислена редовна възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница от 30.03.2023г. за периода от 15.03.2023г.до 29.03.2023г. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон – несъответствието му с правната уредба, касаеща капитализацията на лихви и анатоцизъм. Прави искане за отмяна на съдебния акт в обжалваните части и вместо него постановяване на друг, с който тези искови претенции бъдат уважени в пълните им предявени размери. Претендира направените във въззивното производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – И. Д. К., чрез назначения особен представител – адвокат Е. П., не е подала отговор и не е взела становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Д. К., чрез назначения особен представител, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Излага подробни правни съображения в писмен вид.

Насрещната страна не изпраща представител.

Всяка от въззивните жалби е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ срещу И. Д. К., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се наличието на сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ответницата Договор за студентски кредит от 28.11.2013г., по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя студентски кредит в размер на 59 163.83 лв. с цел заплащане на 11 бр. такси за обучение, всяка в размер на 5 378.53 лв., с краен срок за погасяване 15.02.2030г. – на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на месеца, считано от 15.03.2020г. Посочва се, че отпуснатият кредит е усвояван поетапно и в пълен размер. Между страните била договорена възнаградителна /редовна/ лихва в размер на 7 % за целия срок на кредита и обезщетение за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата, както и гратисен период при погасяване на кредита от 75 месеца, считано от датата на сключване на договора до 15.02.2020г., през който кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва, но по време на който банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно. Твърди, че в случая банката не капитализирала редовната лихва, начислена през гратисния период.

Посочва, че съгласно чл.6.2 от договора кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три 2 последователни погасителни вноски. Твърди, че банката е изпълнила всички задължения по договора – на кредитополучателя била отпусната посочената по-горе сума, усвоена изцяло от него. Твърди неплащане на двадесет и девет последователни погасителни вноски по договора от страна на ответницата – за времето от 15.11.2020г. до 15.03.2023г. включително, като се позовава на чл.6.2 от договора и чл.432 от ТЗ и прави изявление за обявяване на цялата непогасена сума по кредита за предсрочно изискуема, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответницата. Направено е искане за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 56 172.69 лв. – главница по договора, от която редовно падежирали главници за периода от 15.11.2020г. до 15.03.2023г. вкл. в размер на 11 079.20 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 45 093.49 лв., ведно със законната лихва върху цялата главница от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане; сумата от 8 313.19 лв. – начислена възнаградителна /редовна/ лихва за периода от 15.11.2020г. до 15.03.2023г. вкл.; сумата от 131.52 лв. - начислена възнаградителна /редовна/ лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 15.03.2023г. до 29.03.2023г. вкл.; сумата от 1 307.96 лв. – начислено обезщетение за забава за периода от 15.11.2020г. до 29.03.2023г. вкл.

С определение от 18.05.2023 г. по делото, на основание чл. 227 от ГПК, съдът е конституирал в производството като ищец „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959 в качеството й на правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК 831558413.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е заела становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва да са настъпили предвидените в договора и закона предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като възразява, че не са настъпили обективните факти, обуславящи настъпване на предсрочната изискуемост съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС. Възразява, че не е установена началната дата, от която е следвало да започне погасяване на кредита, както и оспорва упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, доколкото такова изявление не е достигнало до нея, а връчването на приложеното към исковата молба уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на назначения й особен представител не може да изпълни това изискване на закона. Досежно претенцията за договорена възнаградителна лихва твърди, че при предсрочна изискуемост на кредита следва да бъде съобразена липсата на основание за формиране на договорна лихва с възнаградителен характер, тъй като кумулирането на две обезщетения за забава за един и същи период би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правния ред не допуска. Позовава се на т. 2 от ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСТГК на ВКС, съгласно която от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва върху нея за този период. Прави възражение за нищожност на договорните клаузи за възнаградителна лихва, като сключени в противоречие със закона и добрите нрави.

Възразява, че клаузата на чл. 4.4 от договора води до анатоцизъм по смисъла на разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД и нарушава разпоредбите на чл. 143 т. 10, т. 12 и т. 19 и чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че договорът е сключен в нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, тъй като е изготвен с шрифт по-малък от 12, както и недължимост на претендираните суми поради наличие на една или повече от хипотезите на чл.8 от договора, при които се активира държавната гаранция за плащане по него.

Събраните по делото доказателства са установили възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, по която не се спори, а именно, че на 28.11.2013г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД, от една страна като кредитор и И. Д. К., от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за студентски кредит, съгласно чл. 1.1 от който на последната е предоставена сумата от 59 163.83 лв., с краен срок на погасяване на кредита 3

15.02.2030г. Съгласно чл. 1.1 от същия, кредитът е отпуснат с цел заплащане на 11 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка от които в размер на 5 378.53 лв. В чл. 3.1. е уговорена фиксирана годишна лихва, като възнаграждение за ползването на предоставения кредит, в размер на 7 %, начисляваща се от датата на усвояване на всяка сума по кредита, а с чл. 3. 2. е уговорена и лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения, в случай на забава в плащането на дължими суми по кредита. В чл.4.2 и чл.4.3 е уговорено, че при погасяване на кредита кредитополучателят ще ползва гратисен период от 75 месеца, считано от датата на сключване на договора до 15.02.2020г., през който период той не дължи плащане на главницата и лихва по кредита, а в чл.4.4 – че по време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, съгласно действащия погасителен план, като начислената лихва се капитализира годишно. Според чл.4.7 вр. чл. 4.8 от договора, след изтичане на гратисния период кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.03.2020г. до 15.02.2030г. В чл.6.2 от договора е уредено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Към договора е представен погасителен план, подписан от страните по него, съответстващ на договореностите между тях. Другият погасителен план, който е представен, не е подписан от страните по договора и не съответства на съдържанието му, като всяка ежемесечна вноска за периода от 15.03.2020г. до 15.02.2030г. е в размер, различен от договорения в чл.4.8.