Решение № 970 от 17.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Бургас, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20212120104425 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Б. Ц. против О. В. А., ЕГН ********** от *** иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към него в размер на 84.87 лева, произтичащо от сключен между ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 13.06.2017г., вземанията по който са били цедирани на ищеца, като вземането представлява цена за потребена далекосъобщителна услуга. Ищецът твърди, че между ответника и „***“ ЕАД е бил сключен горепосоченият договор, като за потребените услуги през периода 15.10.2017г. – 14.01.2018г. са били издадени общо 3 фактури, към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера.

Твърди също така, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори. На следващо място се твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД, а с договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответника за двете цесии е извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо от „***“ ООД. Моли се за уважаване на исковете.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, не се представлява в 1 производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се постанови неприсъствено решение.

По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.

Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 24.06.2021г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че ответникът е сключил с *** ЕАД горепосочения договор, като за потребените услуги през периода 15.10.2017г. – 14.01.2018г. са били издадени ф-ри № 1236262287/15.11.2017г., № **********/15.12.2017г., № 1239708201/15.01.2018г., към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори. Установява се също, че с договор за цесия от 16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД, а с договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на „ЮБЦ“ ООД. Така към сегашния момент титуляр на вземането е ищецът. Ответникът дължи сумата, която е отдавна падежирала. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 205 лева за исковото производство и 159.20 лева за заповедното дело.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. В. А., ЕГН ********** от *** , че дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от 84.87 лева /осемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща стойността на доставена далекосъобщителна услуга за периода от 15.10.2017г. до 14.01.2018г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 13.06.2017г., сключен с *** ЕАД, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № ***г. по ч. гр. дело № ***г. по описа на БРС.

2

ОСЪЖДА О. В. А., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от 205 лева /двеста и пет лева/ разноски в исковото производство и сумата от 159.20 лева /сто петдесет и девет лева и двадесет стотинки/ разноски по заповедното дело.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: (П)

3