Решение № 86 от 08.05.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500381 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 381/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК .

Образувано е по въззивната жалба на Д. Б. Р., чрез пълномощника адв.П., против решение № 118/02.02.2024г. по гр. дело № 525/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният ИСК за обявяване на относително недействителна покупко – продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 52/18.09.2013г.

Иска се отмяната на решението в тази част като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което да бъде отхвърлен.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Ц. В. Г., чрез пълномощника адв.А., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Въззивна жалба против решението е подадена и от В. В. В., чрез нейния пълномощник Е. В. и процесуалния представител адв.Р. в частта, с която е уважен предявеният против нея иск по чл.135 ЗЗД.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Ц. В. Г., чрез пълномощника адв.А., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените въззивни 1 оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд Бургас обявил за относително недействителен, на основание чл.135 ЗЗД, по отношение на Ц. В. Г., от гр.С., договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.09.2013г., обективиран в нот. акт № 52, том XIV, peг. № 13438, дело № 2624/2013r. на нотариус С. А., peг. № 208 на Нотариалната камара с район на действие РС Несебър (вх. № 7740, акт 40, том 25, дело № 4680/18.09.2013г. на СВ към РСНесебър), сключен между В. В. В., ЕГН ********** за нейната ½ идеална част от имотите, като продавач и Д. Б. Р., ЕГН **********, като купувач.

За да приеме решението си съдът изложил съображения, както за знанието на длъжника, че уврежда ищецът-кредитор, така и за знанието на лицето, с което той договарял.

Пред окръжния съд е предявен иск с правно основание чл. 135, ал.1, ЗЗД.

Ищецът Ц. Г. е предявил иск против В. В. В. от гр.София и Д. Б. Р. от гр.С. да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ищеца Ц. В. Г. договор от 18.09.2013г., обективиран в нот. акт № 52, том XIV, peг. № 13438, дело №2624/2013r. на нотариус С. А., peг. № 208 на Нотариалната камара с район на действие РС Несебър между В. В. В. за нейната ½ идеална част от имотите като продавач и Д. Б. Р. като купувач.

В исковата молба са изложени фактически твърдения за наличие на неудовлетворено вземане на ищеца с длъжник продавача по сдЕ.та, за увреждането му от прехвърлянето на имотите поради това, че се намалява имуществото на длъжника и за знание на страните по сдЕ.та за увреждането.

По несъмнен начин е установено ищцовото качество на кредитор на продавача по сдЕ.та.

С влязло в сила решение № 6029/21.08.2017г. на СГС по гр.дело № 12308/2015г. ответницата В. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 98 668.48 евро, като неизплатена част от заемна сума по договор за заем от 07.06.2011г., ведно със законната лихва, както и сумата от 13 002.25 евро мораторна лихва за периода от 07.06.2014г. до 30.09.2015г. Няма данни това вземане да е погасено чрез плащане от страна на длъжника. По този начин ищецът, като носител на вземането, доказва качеството си на кредитор на ответницата.

Атакуваната сдЕ. е изповядана през 2013г., т.е. след предаване на заемната сума. Само това е достатъчно да обоснове извод за знание на ответницата за увреждането на кредитора.

Възразява се, че от значение е наличието на друго имущество в патримониума на длъжника към датата на сключване на сдЕ.та, което сочи, че тя не уврежда кредитора. Освен постъпването на средства от извършените 2 разпоредителни сделки, длъжникът В. В. е разполагала и с шест недвижими имота – жилище, магазини и паркомясто с адрес гр.С., местност „Л.“, ул.„Д.

Б.“, чиято обща стойност надхвърля претенцията на ищеца, т.е. към датата на извършване на сдЕ.та вземането му е било обезпечено, а в производството не е доказана липса на имущество за обезпечаване на вземането на длъжника, не е доказано и знанието на третото лице, а при постановяване на решението не са обсъдени всички събрани в производството доказателства.

С извършване на продажбатаа по нот. акт № 52/18.09.2013г., ответницата В. е намалила своето имущество, а то на основание чл.133 ЗЗД служи за общо обезпечение на нейните кредитори, в случая на ищеца. С намаляването на имуществото си, ответницата-длъжник безспорно е увредила интересите на своя кредитор, понеже продажбата на тези имоти препятства възможността кредитора да се удовлетвори от тяхната стойност при провеждане на бъдещо принудително изпълнение. Без значение е дали ответницата има други имоти, които са останали в патримониума и, защото чл.133 ЗЗД предвижда длъжникът да отговаря пред кредиторите с цялото си имущество. Ето защо, с продажбата на тези имоти В. е извършила правно действие, което е увредило интересите на своя кредитор и настояш ищец.

Въззивникът Р. на следващо място възразява, че не е сред лицата, посочени в законовата презумпция, установена с разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД. По отношение на него не е налице хипотезата на чл.135, ал.2 ЗЗД, поради което ищецът носи тежестта при пълно доказване да установи знание за увреждане и у него.

Съдът е приел, че наличието у отв. Р. на знание за увреждане е установено от показанията на съпругата на ищеца, според които той е бил шофьор на Е. В., майка на ответницата. СвидетЕ.та изрично е заявила, че на срещи, на които е ходела по повод на заема и уговорките за неговото връщане, Р. е присъствал, като в отделни случаи е носил и документи.

Въззивният съд отчита обстоятелството, че свидетЕ.та е заинтересовано лице, но на показанията й може да се даде вяра, тъй като са последователни и конкретни и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, главно свидетелски показания.

От допуснатите обяснения на страна по делото се установява, че ответникът е познавал ответницата и нейната майка.

Според показанията на св.С., сем.В. са живяли в къщата поне до 2017г., т.е. много след сдЕ.та, което е индиция, че продажбата е извършена преди всичко, за да се намали имуществото на ответницата.

Установеното дългогодишно познанство на страните по сдЕ.та, предхождащо сключването и, отношенията на доверителност между купувача и семейството на продавачката, при които той присъства на деловите им разговори по повод заема, оставането на семейство Владови в продадения 3 имот дълго след продажбата, мотивират съда да приеме наличие на знание у купувача по смисъла на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. По този въпрос съдът на основание чл.272 ГПК препраща към подробните и обосновани съображения на окръжния съд, поради съвпадане на изводите по фактите.

От правна страна съдът приема следното:

Искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД е предоставен на кредитора, който иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Целта на отменителния иск е да се попречи на недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора и такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, но и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то да бъде признато в определен размер. От значение е само вземането да е възникнало по време увреждащото действие на длъжника.

Основателността на конститутивния иск е поставена в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно разпоредително действие, което уврежда кредитора, доколкото намалява възможностите за удовлетворяване; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание и на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е въззмездно.

Съдебната практика е константна, че знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнаване, че има кредитор и с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при удовлетворяването си.

Знанието на контрахента на длъжника за увреждане на кредитора се изразява в информираност, че продавачът му има неизплатени задължения и че с извършената сдЕ. длъжникът уврежда кредитора.

За знанието като субективно отношение се съди по външно обективирани от страните по сдЕ.та действия – правни и фактически.

В конкретния случай сдЕ.та е сключена между лица, между които има трайно дългогодишно познанство, основано на служебни и лични добри взаимоотношения и изградено взаимно доверие. Купувачът Р. е присъствал на деловите разговори между длъжника и заемодателите, бил е наясно с наличието на дългове и съдебни дела на ответницата-длъжник. От своя страна продавачът-длъжник на кредитора не е предал владението върху продаваните имоти на купувача поне няколко години след продажбата, което е необичайно за обикновените продажби.

Разгледани в тази свързаност отделните косвени доказателства позволяват извод, че ответникът – купувач е знаел към момента на сключване на процесната продажба, че ищецът е кредитор на продавача и като такъв 4 може да предяви претенции, които да засегнат продаваните имоти.

По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.

Поради неоснователност на жалбите на въззиваемия ищец се дължат разноски в размер по представения списък от 9519лв.

Мотивиран от изложеното БАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/02.02.2024г. по гр. дело № 525/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Б.“ № *, ет.*, ап.* и Д. Б. Р., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Д. С.“ № * да заплатят на Ц. В. Г., ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“О.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 9519 лв. разноски по делото в настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5