Решение № 605 от 01.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 292/2026
- Вид
- Решение № 605
- Подписан
- 01.07.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Трифон Пенчев Славков
Цитирани разпоредби
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.127 ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 605 гр. Горна Оряховица, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20264120100292 по описа за 2026 година
Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2 и чл. 149 от СК.
Ищцата Р. А. Р. от с. П., общ. Г. О., чрез пълномощника си адвокат С. М., твърди, че с ответника Б. А. Д. живели на семейни начала до 2019 г. Родили им се две деца – М. Д.а и Б. Д.. Посочва, че детето Б. след фактическата раздяла живеело с нея в домът на нейните родители в с. П., а детето М. останало да живее с ответника. От 2019 г. насам поела изцяло грижата за детето Б..
Твърди, че ответникът не участва в издръжката му, а и не се интересува от сина им. Виждали се рядко. Счита, че притежава по-добър родителски капацитет, поради което иска да й бъдат предоставени родителските правата върху детето, като местоживеенето му бъде определено да е при нея. Иска от съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 230 евро, както и да заплати издръжка в същия размер за минало време, за период от една година назад преди депозиране на исковата молба. Счита, че ответникът получава месечно възнаграждение от около 3000 евро, поради което поисканата издръжка нямало да бъде проблем за изплащане от него.
Претендира разноски.
Ответникът Б. А. Д., чрез пълномощника си М. И. от ВТАК, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита, че е основателно искането на 1 ищцата да й бъдат предоставени родителските права върху детето, както и да бъде определено местоживеенето му да бъде при нея. Оспорва размера на иска за издръжка, твърдейки, че се грижи изцяло за по-голямото дете на страните М.. Посочва, че към момента е безработен и няма възможност да заплаша издръжка в поискания размер, поради което я оспорва.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото удостоверение за раждане се установява, че детето Б. Б.ов Д., е родено на 16.02.2017 г. в гр. В.Т., с родители Р. А. Р. и Б. А. Д.. От представените социални доклади и показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че страните живеели в гр. В. Т. до фактическата им раздяла, която настъпила през 2019 г. След раздялата бащата Б. отгледал детето на страните М. Д.а, пълнолетна към момента на разглеждане на делото, а майката отглежда синът им Б..
По делото са изготвени и депозирани социални доклади, в който социалните работници от Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Т. и Г. О. посочват, че към момента основните грижи за детето Б. се полагат от майката, която задоволява адекватно базовите потребности на сина си – да му осигурява храна, съобразно възрастта му и сън, подходящо и уютно жилище, безопасна, сигурна и спокойна среда, отопление, облекло, хигиена, здравни грижи и лечение. Живее в с. П., в жилище с майка си, която обитава първия етаж от къщата, а ищцата с детето на втория. Хигиенно-битовите условия в дома били добри. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, обзаведено с всички необходими мебели и електроуреди. Родителите на ищцата я подпомагали в отглеждането на детето. Ищцата работела при баща си с деклариран месечен доход от 400 евро. Подпомага се по реда на чл. 7, ал. 1 ЗСПЗ от Д“СП“ за отглеждане на детето със сумата от 28, 13 евро месечно В съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители заявиха, че са постигнали частично споразумение помежду си. Предвид становищата на страните за постигнато споразумение, съдът с определение допусна преминаване на производството по реда на чл. 127, ал.1 от СК в частта за родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти между детето и баща му.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. Н.- приятел на 2 ищцата, се установява, че я познава от 2019 г. Посочва, че живее в с. П. с майка си и дядо си. Твърди, че не е виждал срещи между детето и баща му.
Счита, че ответникът не подпомага детето по никакъв начин. Свидетелства, че ищцата работи във фирмата на баща си, но парите, които получава, не й достигали да отглежда сина си. Подпомагал я финансово, за да отгледа сина си.
От показанията на разпитания по делото свидетел Е. Д.а, се установява, че страните са се разделили през 2019 г., като се разбрали ищцата да отглежда сина им Б., а ответника да отгледа дъщеря им М.. Посочва, че от тогава насам Б. е поемал всички разходи по отглеждането на М.. М. по някога ходела на гости при майка си, но рядко. Посочва, че не е виждала детето Б. от годините на раздяла между страните, а причина за това било поведението на ищцата, която не позволявала срещи помежду им. Свидетелства, че ответника давал по 100 лв. на М., за да си ги поделят с брат си Б.. Посочва, че ищцата не е давала средства за дъщеря си М..
Изслушана по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищцата посочва, че средно месечната издръжка за детето Б. възлиза на 200 евро, което включвало лекарства, за училище, за дрехи, електронни игри, тротинетка и др. Посочва, че е помагала финансово и другото им дете М. – купила й рокля за бала.
Изслушан по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ответникът посочва, че към момента е безработен, подпомага пълнолетната им дъщеря,а сумата която можел да отдели за детето Б. била в размер на 100 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл. 123, ал. 1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо и на детето. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Според чл. 126, aл.
1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите 3 си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това. На основание чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат и да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им.
Съдът като съобрази представените от страните доказателства и заявеното от страните, намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. Изложеното от страните в съдебни заседание споразумение по чл.
127, ал. 1 от СК е пълно, непротиворечащо на императивни законови разпоредби и на добрите нрави. Съгласно същото молителите са постигнали съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, определяне режим на лични отношения на детето с другия родител.
Същото не противоречи на закона и добрите нрави и с него са защитени интересите на детето, поради което следва да бъде утвърдено с решението на съда. Утвърденото споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от ГПК.
По отношение на исковете за издръжка за минало време и за напред, съдът намира следното:
По отношение на тези искове съдът следва да постанови решение, което да замести липсващото съгласие между страните. В настоящото производство съдът следва да определи и дължимата издръжка на детето от бащата.
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В разпоредбата на чл.
142, ал.2 от СК е определена минималната издръжка на едно дете, която е равна на една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление № 243/13.11.2025 г. на Министерски съвет е определен размер на минималната работна заплата(МРЗ) от 01.01.2026 г. от 620, 20 евро, съобразно който минималната дължима от родителя издръжка не може да е по-нисък от 155,05 евро, независимо от възможностите му да плаща такава. Ищцата е претендирала присъждане на издръжка в размер на 230 евро. В конкретния 4 случай за нуждите на детето, които е на 9 години, при отчитане здравословното му състояние и съобразяване на конкретните му потребности от храна, облекло, и с оглед липсата на изключителни нужди извън общоприетите(такива не се посочиха и доказаха), съдът определя цялостна издръжка да е в размер на 250 евро. Относно възможностите на дължащия издръжка, на съобразяване от съда подлежат доходите, имотното му състояние, квалификацията, наличието на други задължения, включително за издръжка на друго лице. Според представената справка от ТД на НАП гр. В.
Т. за последните 12 месеца за ответника няма данни за действащи трудови договори или получени доходи. От справката представена от Община В. Т. се установява, че притежава 1/8 ид. част от жилище, находящо се в гр. В. Т., ул.
„Бяла бона“ № 13. Не са представени доказателства да издържа друго непълнолетно дете. Съобразявайки липсата на доходи или имущество, от което може да се издържа ответника, съдът определя дължимата от него месечна издръжка да е в минималния размер от 155,05 евро. Майката следва да осигури останалата част от установения размер за издръжка на детето, като към тази сума следва да се добави и месечната помощ, която получава от Д“СП“ по Закона за семейни помощи за деца в размер на 28,13 евро. Ищцата следва да поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Издръжката следва да бъде присъдена от момента на предявяване на исковата молба.
С оглед липсата на спор между страните по въпроса, че от раздялата на страните през 2019 г. детето живее при ищцата, а ответникът не е участвал в издръжката и отглеждането му, то искът по чл. 149 от СК се явява доказан по основание. Относно размера, до който се явява основателен, съдът съобразявайки от една страна изложеното по – горе по отношение иска за бъдеще време, а от друга обстоятелството, че се касае за минал период, намира, че дължимата издръжка за периода м. януари 2025 г. до м. януари 2026 г. - вкл., за детето, следва да е в размер на 155,05 евро. месечно, или общо за периода в размер на 1860,60 евро.
Ето защо, съдът намира, че искът за издръжка по чл. 143 от СК е доказан по основание и в размер на 155,05 евро, като следва да се отхвърли за целия предявен размер от 230 евро месечно, както и за издръжка за минало време по 149 от СК от 1860,60 евро, като следва да се отхвърли до целия предявен размер 2760 евро.
5
Предварително изпълнение на решението следва да се допусне за исковете за издръжка по чл. 143, чл. 149 от СК, вр. чл. 242, ал. 1 от ГПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Г. Оряховица държавна такса върху уважената част от иска по чл. 143, ал. 2 и по чл. 149 СК в общ размер на 297,67 евро.
Следва да се посочи, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение по исковете по чл. 127, ал.
2 вр. чл. 59, ал. 9 СК пред първата инстанция. В този смисъл ТР № 3/2023 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС. При това положение неоснователни са претенциите на процесуалния представител на ищеца досежно присъждане на разноски във връзка с исковете по чл. 127, ал. 2 СК.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, постигнато между Р. А. Р., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. Горна О., ул. *** и Б. А. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. Т., ул. *** в частта относно родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения, както следва:
Разпечатката съдържа 41 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31f42fc0-17c0-4b78-b907-d745b5aa8428