Решение № 1613 от 11.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1613 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330116124 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

С исковата молба от П. П. И. против „Вива Кредит“ АД са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 10 лв. недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № *** от 20.02.2018г., 10 лв. – по клауза за неустойка и 10 лв. – по клауза такса експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 20.02.2018г. Договорът бил потребителски и недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Не било изпълнено изискването и на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, как размерът на възнаградителната лихва се разпределял във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски. Освен това клаузата била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Надвишавала както двукратния, така и трикратния размер на законната лихва. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, липсвала яснота как е формиран същият и каква е общо дължимата по него сума. В нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК не било посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Твърди се освен това, че ищецът не бил подписвал общи условия, респ. не била спазена императивната разпоредба на чл.11, ал.2 ЗПК и договорът бил недействителен.

Неустойката била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и била 1 прекомерна. Клаузата била недействителна, и на допълнителното основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покривали от ГПР. Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон – чл.71 ЗЗД.

Противоречала и на императивната разпоредба по чл.33 ЗПК. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца посочените суми, които били недължимо платени по нищожните клаузи за възнаградителна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане на заявка за отпускане на заем. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „ВИВА КРЕДИТ“ АД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват. Възразява се за изтекла погасителна давност по отношение на исковете, поради изтекъл 5-годишен срок. Исковете били неоснователни. Не било допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като в договора бил посочен ГПР, както и условията за прилагането му. Договорът съдържал информация за размер, брой, периодичност, дати на плащане на погасителните вноски. ЗПК не въвеждал лимит за цена на услуги с подобен характер. Единственото ограничение било по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Дружеството било спазило това ограничение. Неоснователни били твърденията, че договорът противоречал на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора нямало как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения или не. В договора се съдържала цялата необходима информация по чл.11, ал.1, т.11. В случая не намирал приложение чл.33, ал.1 ЗПК. По отношение на таксата за експресно разглеждане потребителят имал възможност да реши дали да се възползва от тази услуга или не. Експресното разглеждане не било действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхождало времево. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

С определение от открито заседание на 13.03.2024г. е допуснато изменение в размера на предявените осъдителни искове за неустойка в размер на 15.95 лв. и за такса за експресно разглеждане на 15.95 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за паричен заем № *** от 20.02.2018г., сключен между „Вива кредит“ ООД и П. П. И., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който е предоставена заемна сума в размер на 200 лв., с падеж на погасителната вноска – 06.03.2018г. Представена е и справка погасителен план по договора за паричен заем, видно от която заемът е следвало да бъде върнат на 1 погасителна вноска, на стойност 235 лв.

Представена е и справка за извършените по договора плащания.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 20.02.2018 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е 2 отпусната парична сума в размер на 200 лв., при ГПР – 49.33 % и годишен лихвен процент по заема – 40.30 %. В чл.1, ал.2 е предвидено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, като за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи в размер на 15.95 лв. В чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя, на задължението му за представяне на обезпечението по ал.1, същият ще дължи неустойка в размер на 15.95 лв., която ще се заплаща разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че договорът е недействителен на специалните основания, предвидени в чл.22 ЗПК. Основателни според настоящия състав са твърденията за недействителност на договора за паричен заем поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка и таксата експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързани с договора за кредит.

Както се посочи, по силата на договора заемателят е задължен да предостави обезпечения на кредита – поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, следователно предоставянето на едно от тези обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. По отношение на таксата за експресно разглеждане, то същата, съгласно изричния текст на договора, се дължи за експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, т.е. пряко свързана е с договора 3 и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази услуга, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста на договора, без реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно разходите по обезпечението, както и тези за експресно разглеждане на документи за одобрение на заем, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При съобразяване на съдебната практика, основателни са и твърденията за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като договорната лихва надвишава трикратния размер на законната при необезпечени кредити. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК. Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за паричен заем съдът намира за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Видно от представената от ответника „Вива Кредит“ АД справка за извършени плащания по кредита, ищцата е платила сума в общ размер от 235 лв., от които главница по заема в размер от 200 лв., както и сумите от 3.10 лв. договорна лихва, 15.95 лв. неустойка и 15.95 лв. такса експресно разглеждане. Сумите платени над главницата, явяваща се чиста стойност на кредита са явяват платени без основание и подлежат на връщане.

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете, отнасящи се до платените от ищеца суми по възнаградителна лихва, неустойка и такса за експресно разглеждане на документи, като ответникът счита, че същите са погасени по давност, поради изтекъл петгодишен давностен срок. Съдът намира, че възражението е основателно. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно, поради което може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. В случая от страна на ответното дружество е представена справка, видно от която заемополучателят П.

П. И. е заплатила по договора сумата от 235 лв., на дата 07.03.2018г., с което кредитът е изцяло погасен. Следователно към датата на предявяване на исковете – 03.11.2023 г. петгодишната давност по чл.110 ЗЗД е изтекла и вземанията са погасени по давност. Поради това предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото разноски се следват на ответната страна. По делото не са ангажирани доказателства за направени от страната разноски, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. И., ЕГН ********** от *** против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г искове за заплащане на сумата от 10 лева – недължимо платена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** от 20.02.2018г., сумата от 15.95 лева – недължимо платена при начална липса на основание по клауза за неустойка по чл. 4, ал.2 от договор за паричен заем № *** от 20.02.2018г. и сумата от 15.95 лева – недължимо платена при начална липса на основание по клауза за такса Експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем по чл. 1, ал. 2 от договор за паричен заем № *** от 20.02.2018г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, поради погасяване по давност.