Решение № 1467 от 23.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1467 гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100515145 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20282766 от 22.12.2020 г., постановено по гр.д. № 63431 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 42-ри състав и поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20203378/26.10.2021 г., съдът е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по отношение на ответника И. М. Р., че съществува вземане на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в размер на 3030,04 лева – главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., 449,51 лева – мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 05.04.2019 г., 41,26 лева – сума за дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считане от предявяване на иска – на 16.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21670/2019 г. по описа на СРС, 42 състав, като е отхвърлен предявеният иск в частта за сумата в размер на 7,18 лева – мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. С решението на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 703,46 лева – съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство по компенсация.

Решението е обжавалвано от ответника в частта, с която е признато за установено, че дължи сумата в размер на 886,90 лева – главница, начислена за периода от 01.05.2015 г. до 15.04.2016 г., и сумата в размер на 230,12 лева – 1 мораторна лихва върху тази сума. Възразява се срещу мотивите на съда, че претендираните за този период суми не били погасени по давност. От разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ следвал изводът, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски не зависели от изравнителния резултат в кР. на съответния отчетен период, а имали самостоятелен характер. Изравнителното вземане винаги било самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски, а не се касаело до корекция на тези вноски със задна дата. Твърди се, че издаването на изравнителната сметка не променял срока, в който месечните вноски ставали дължими, и момента, от който започвала да тече погасителната давност. Посочва се, че заявлението по чл. 410 от ГПК било подадено на 16.04.2019 г., от което следвало, че всички вземания за периода от 01.05.2015 г. до 15.04.2016 г. били погасени по давност. Сочи се, че сумите по месечните фактури за този период били в общ размер от 1109,16 лева, а с общата фактура била определена сума за възстановяване в размер на 222,29 лева. Поддържа се, че реалната дължима сума възлиза на 886,90 лева. Твърди се, че лихвата върху погасената по давност сума от 886,90 лева възлизала на 230,12 лева за периода от 14.09.2016 г. до 05.04.2019 г. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция за съответните суми. Направено е искане за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 350,00 лева на основание чл.

38, ал. 2 от ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Не е постъпило и становище от третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.

Решението в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите над 886,90 лева до 3030,04 лева – главница за топлинна енергия, над 230,12 лева до 449,51 лева – мораторна лихва за периода от 16.04.2016 г. до 05.04.2019 г., 41,26 лева – сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 16.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, и в отхвърлителната част за сумата в размер на 7,18 лева – мораторна лихва върху сума за дялово разпределение, не е обжалвано и е влязло в сила.

С Определение № 20093696/13.04.2021 г., постановено по гр.д. № 63431 по описа за 2019 г. СРС, I ГО, 42 състав, районният съд е оставил без уважение искането на ответника за изменението на решението по реда на чл.

248 от ГПК.

Ответникът е депозирал частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК. В частната жалба е посочено, че ответникът не е оспорил начислените и фигуриращите в счетоводството на ищеца, претендирани от последния суми, или калкулацията на размера на законната лихва, с оглед на което е поискал да не се допуска изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Въпреки това съдът е допуснал такава, за която е определил депозит в размер на 250,00 лева. Поддържа се, че тези разноски не следва да се възлагат на ответника, доколкото същият не е да повод за назначаване на 2 експертизата. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.

Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 3027801/16.04.2019 г., подадено от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, е поискано издаването на заповед по чл.

410 от ГПК за сумите: 3030,04 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата от 449,51 лева – лихва за забава от 14.09.2016 г. до 05.04.2019 г., сумата от 41,26 лева – главница за услугата дялово разпределение за период аот 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата от 7,18 лева –лихва за забава за периода от 30.04.2016 г. до 05.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане, срещу И. М. Р.. В законоустановения срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта. На 03.10.2019 г. ищецът е уведомен, че претенциите по заповедта са оспорени и може да предяви искова молба касателно същите в едномесечен срок.

С искова молба с вх. № 2028928/01.11.2019 г. ищецът

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу И. М. Р. искове за сумите по заповедта, ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. до окончателно изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът се явявал клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 от ЗЕ за следния топлоснабден имот - апартамент, намиращ се на адрес: гр.

София, ж.к. *******, аб. № 352323. Посочва се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не бил упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, влезли в сила на 10.07.2016 г. Релевирани са съображения, че в общите условия от 2016 г. са определени редът и срокът, по които купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството, и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по изравнителните сметки. Поддържа се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е заплатил дължимите суми.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е възразил срещу основателността на исковете и е направил възражение за изтекла погасителна 3 давност. С оглед направеното доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза било заявено, че такава не е необходима, тъй като страната не оспорвала претендираните суми дали съответстват на тези, които били начислени и които фигурирали в счетоводството на ищеца.

От представените по делото писмени доказателства – писма от Столична община с приложения (заповед, молба и писма), находящи се от л.

124-125, л. 128-130, л. 133-134, л. 137-139, л. 141-142, и Удостоверение от Столична община – район „Илинден“ от 17.07.2012 за идентичност на адреси се установява, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния имот.

В протокол от 28.07.2002 г. е отразено решението на общото събрание на етажните собственици на процесния имот за сключване на договор с третото лице- помагач. Видно от Договор от 28.09.2002 г. етажната собственост на процесния адрес са сключили договор с третото лице- помагач за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение.

По делото са представени общите фактури за исковия период, индивидуалните справки за отопляемия имот и са назначени съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, кредитира изцяло изготвените заключения от вещите лица, като съставени от специалисти в съответната област с необходимите знания и след запознаване с материалите по делото. Видно от експертните изводи, за исковия период дължимата сума по предварително заявени показания възлиза на 3071,48 лева, а тази по действително потребление – 3030,05 лева. За периода от 05.2015 г. до м. 03.2016 г. по фактури цената на потребената топлинна енергия възлиза в размер на 1031,39 лева, а сумата за възстановяване по изравнителната сметка, припадаща се за този период – 200,99 лева.

Въззивният съд счита, че предвид параметрите на осъществяване на въззивния съдебен контрол не е необходимо и относимо да обсъжда останалите писмени материали, събрани по делото.

С оглед приетите фактически положения въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Единственото оплакване във въззивната жалба е по отношение на неуважаването на заявеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 15.04.2016 г. и лихвите. За да стигне до извода, че задълженията в посочения период не са погасени по давност районният съд е 4 приел, че с исковата молба са претендирани паричните суми по общите фактури от 31.07.2016 г., 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г. Съдът е възприел, че именно тези фактури отразяват действително потребената енергия.

Контролираният съд е изложил разсъждения в мотивите си, че с изготвянето на изравнителната сметка не възниква вземане само за разликата между сбора на прогнозните стойности и стойността по изравнителната сметка, тъй като за възникване на вземане за разликата, сумите по месечните фактури следва да са заплатени. Въззивният съд не се съгласява с посочените мотиви, като счита, че подадената въззивна жалба е частично основателна.

За задълженията за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 15.04.2016 г. са били приложими Общите условия от 2014 г., влезли в сила на 12.03.2014 г. и действали до влизане в сила на Общите условия от 2016 г., последните в сила от 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от Общите условия, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По своята правна същност публикуването на дължимите суми на интернет страницата на топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника. Задълженията за месечни вноски възникват след изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Публикуването на ежемесечните фактури, отразяващи месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. и на фактурата по чл.