Решение № 1047 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100501466 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна срещу Решение № 1662/02.05.2026 г., постановено по гр.д. № 7752/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, XLII състав, с което е отхвърлен като неоснователен иска му с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за приемане за установено, че З. С. М. дължи, както следва: сумата от 909.84 лева, представляваща 1/2 ид. част от общата главница за потребена и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 04.02.2021 г. до 01.06.2021 г., за обект с абонатен № 0110111243 и клиентски № 1100303588, находящ се във Вилна зона Варна, м-ст Ф.д. ***, ПИ и сумата от 337.61 лева, представляваща 1/2 ид. част от общата мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2021 г. до 12.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.08.2024 г., до окончателното погасяване на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4898/02.09.2024 г. по ч.гр.д. № 10217/2024 г. по описа на РС Варна, XLII състав.

1

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски.

Въззиваемият З. С. М. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразената позиция по спора, като въззивникът претендира присъждане на разноски.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред

ВРС е образувано по иск на

„Електроразпределение Север” АД – Варна с правно основание чл. 422 от ГПК против З. С. М. за приемане за установено, че ответникът дължи, както следва: сумата от 909.84 лева, представляваща 1/2 ид. част от общата главница за потребена и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 04.02.2021 г. до 01.06.2021 г., за обект с абонатен № 0110111243 и клиентски № 1100303588, находящ се във Вилна зона Варна, м-ст Ф.д. ***, ПИ и сумата от 337.61 лева, представляваща 1/2 ид. част от общата мораторна лихва върху главницата за периода от 15.02.2021 г. до 12.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в 2 съда – 13.08.2024 г., до окончателното погасяване на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4898/02.09.2024 г. по ч.гр.д. № 10217/2024 г. по описа на РС Варна, XLII състав.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника З.

С. М., чрез особения й представител, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се изцяло дължимостта на търсените суми, обективирани в процесните фактури, както и всички документи във връзка с тяхното издаване. Сочи се, че не е доказано ответникът да е бил собственик/потребител на имота в периода, за който е начислена енергия, респ. да е имал качеството на клиент на ел.енергия.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

В тежест на въззивното дружество - ищец е чрез главно и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислените суми.

В тежест на въззиваемия – ответник е да установи правопогасяващите си възражения.

Настоящия съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства, не се установява качеството на потребител на М. за посочения адрес. Всички представени от ищеца доказателства – Констативни протоколи, фактури, справки за потребление, извлечения за фактури са за идентични абонатен и клиентски номер, титуляр на които е Й.Т. С.а – майка на ответника, т.е. същата е била ползвател на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, м.

„Ф.д.“ № ***, съгласно чл. 4, т. 7 на ОУ на ДПЕЕЕМ. Въз основа на това същата има задължението да заплаща използваната ел. енергия, т.е. страните 3 са обвързани от договорни правоотношения по неформален договор за доставка на ел.енергия, за посочения обект с клиентски № 1100303588, абонатен № 0110111243.

От удостоверение за наследници е видно, че Й.Т. С.а е починала на 01.03.2013 г., с което договорът за доставка на ел. енергия се прекратява.

Задълженията на наследодателя възникнали до момента на смъртта му могат да се търсят от наследниците по закон, на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН. В настоящия случай обаче процесните суми се търсят по фактури с №№ 0106508265/04.02.2021 г. и **********/01.06.2021 г., касаещи период на потребление от 18.01.2021 г. до 31.05.2021 г., който е настъпил след смъртта на С.а, поради което и същите не са част от наследствената маса и за тях З. С.

М.не не отговаря в качеството му на наследник по закон. За да се ангажира отговорността на последния в лично качество ищцовото дружество следва да установи, че същият е краен клиент на ел. енергия, съгласно дефиницията дадена в §1, т. 27г от ЗЕ, т.е. че купува електрическа енергия за собствено ползване или краен ползвател /§1, т. 28б от ЗЕ/ или потребител на енергийни услуги /§1, т. 41б/.

За да е налице горното качество по отношение на ответника следва да се установи, че същият има вещноправна или облигационноправна връзка с електроснабдявания имот, находящ се в гр. Варна, м. „Ф.д.“ № ***. Такава в настоящото производство не се доказа. От представените справки от АВ е видно единствено, че М. С. М. – брат на ответника, приживе се е разпоредил с половината от ПИ № 10135.2552.*** по КК на гр. Варна, м. „Ф.д. и Кокарджа“ с площ от 2100 кв.м. в полза на П.К.К.. За собствеността върху другата половина от имота не са ангажирани доказателства. Още повече, че от представеното заявление за достъп и пренос на електрическа енергия от 11.06.2024 г. депозирано от П.К.К. до Електроразпределение Север” АД е видно, че краен клиент и ползвател на мрежа до вилна сграда, находяща се в гр. Варна, м. „Ф.д.“ № *** е именно приобретателя на 1/2 ид.ч. от ПИ.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен за претендираните суми.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде изцяло потвърдено.

Въззиваемият не е отправил искане за присъждане на разноски, поради 4 което и такива не следва да бъдат възлагани в тежест на насрещната страна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1662/02.05.2026 г., постановено по гр.д. № 7752/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, XLII състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5