Решение № 1221 от 21.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. Варна, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110201754 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Л. Р.

Я., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна ул.”Народни Будители” № 13, вх.Б, ет.2, ап.16, депозирана чрез пълномощник - адвокат Й.А. - АК- Варна против Наказателно постановление № 24-0442-000200/04.04.2024 год. на Началник сектор в ОД на МВРВарна, РУ 04-Варна, с което са му наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е необосновано, издадено в нарушение на административно процесуалните правила и в нарушение на закона, поради което се моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че възз. е наказан за деяние , което не е извършено, както и че деянието не е извършено от субективна страна. Твърди се, че не е допуснато нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, а такова по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. Сочат се и допуснати процесуални нарушения досежно описанието на нарушението. Излагат се аргументи и за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, се представлява от адв.А., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Пледира за присъждане на сторените по делото разноски в полза на жалбоподателя.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, който счита, че НП е правилно и 1 законосъобразно, а жалбата на възз. неоснователна. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Л. Я. е правоспособен водач на МПС за категория „В” от 1993г.

През годините, в периода 1995г. до 2024г., срещу него били издадени общо 13 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП. Срещу възз. били съставени и 4 фиша за дребни нарушения на ЗДвП. Към месец март 2024г., той управлявал автомобил марка „Смарт” с рег.№ ***, собственост на сина му М. Л. Я..

На 03.03.2024г., около 01:35ч.,жалбоподателя управлявала горепосочения автомобил в гр.Варна, по ул. „Атанас Калчев“ посока ул.“Найчо Цанов“. По това време на улица „Атанас Калчев“ , пред №4 в лявата част на пътното платно бил паркиран лекият автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ***, собственост на св.К. К.. При движение по улицата възз. блъснал с предната част на управлявания от него автомобил задната част на паркирания в лявата част на пътното платно лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ***, собственост на св. К.. От удара автомобилът на К. се преместил напред и се качил на тротоара, като се блъснал в колчетата поставени на тротоара. След което възз. се отклонил в дясно и блъснал в задната му част лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.

№***, собственост на св.Г. И., който бил паркиран в дясната част на пътното платно, като му причинил материални щети в областта на задна врата , броня и заден ляв стоп.

Ударът бил чут от св.К., който излязъл на терасата на жилището си и възприел ударените ва автомобила, както и действията на възз., който след ударите потеглил и напуснал произшествието, без да установи какви са щетите и без да уведоми компетентните полицейски служби.

Св.К. отишъл до автомобила си и установил, че той има щети в областта на задната дясна броня. Поради това подал сигнал за случилото се на тел.112. По така подадения сигнал, мястото на произшествието било посетени от св.М. А.- работещ на длъжност мл.автоконтрольор при Четвърто РУ-Варна и негов колега. Органите на реда установили щетите по двата блъснати от възз. автомобила и съставили протоколи за ПТП. По-късно същата вечер, те направили обход в района и установили лекия автомобил марка „Смарт” с рег.№ *** паркиран зад поликлиниката в кв.“Аспарухово“, по който също имало щети в предната лява част . По регистрационния номер на автомобила органите на реда се свързали със собственика на автомобила- св.М. Я., като установили, че по това време той е в чужбина и го уведомили, че автомобилът е участвал в ПТП. От своя страна св.М.Я. се обадил на баща си -възз.Л.Я. и му казал, че са го търсили от полицията във връзка с ПТП.

На 05.03.2024г. възз. Л.Я. сам се явил в Четвърто РУ-Варна, като заявил на св.А., че 2 той е управлявал автомобила собственост на сина му в нощта на 03.03.2024г.

На същия ден – 05.03.2024г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани допуснатото от него, според актосъставителя нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на въззивника, който го подписал без възражение.

Възражения срещу акта не били депозирани, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което му наложил: административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателката на 10.04.2024г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни , писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протоколи за ПТП, фотоснимки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите К. К. и Г. И.. Техните показания изцяло кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото. Макар двамата свидетели да са претърпели материални щети от деянието, то по делото няма основание същите да се считат пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира и показанията на св. М. А., който е констатирал щетите по автомобилите на св. К., св.И. и този управляван от възз., издирил е собственика, а в последствие при него се е явил и възз., като съобщил, че той е управлявал автомобила.

Относно показанията на св.М. Я., на непосредственото изслушване на който държеше защитата, съдът отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност, тъй като същият не само, че е собственик на участвалия в ПТП автомобил, а и е син на възз. Въпреки горното, дори от неговите показания, явства, че именно неговият баща /възз./ е управлявал автомобила в процесната нощ и е причинил щетите по паркираните в гр.Варна, на ул.“Атанас Калчев“ автомобили.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 18.04.2024г. видно от 3 входящия печат на Четвърто РУ-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в ОД на МВР, Четвърто РУ-Варна съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Тъй като в хода на АНП не са направени възражения, то и спорни обстоятелства АНО е нямал да изяснява.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, 4 посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят Л. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на свидетелите А. и М.Я., които съдът кредитира изцяло. Макар по автомобилите на свидетелите К. и И. да са причинени щети, то съдът намира, че същите не са заинтересовани от изхода на настоящото дело и от реализиране на административно наказателната отговорност на въззивника. Св. К., за който не бе установено да има някакво отношение със страните по делото, е категоричен, че на датата посочена в НП 03.03.2024г., на ул.“Атанас Калчев“ до №4 е видял процесния автомобил да удря неговия автомобил и автомобила собственост на св.И., след което да потегля и да се отдалечава от местопроизшествието. Същият сочи и че впоследствие е видял процесния автомобил паркиран в близост но мястото на ударите, като описва и състоянието, в което го е видял. Показанията на св.К. са напълно логични и правдоподобни, те кореспондират и с показанията на актосъставителя, както и с писмените материали по делото и със съдържанието на протоколите от ПТП и с фотоснимките, приобщени по делото. Обстоятелството, че по автомобилите на св.К. и на св.И. са причинени имуществени щети освен от техните показания и показанията на св.А., е видно и от изготвения протокол за ПТП.

Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят следните документи:

1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;

2. протокол за ПТП с материални щети;

3. двустранен констативен протокол за ПТП.

Съгласно чл.4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са описани материални щети по засегнатия автомобил-странична част в дясно.