Решение № 3867 от 27.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3867 гр. София, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20211110155381 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на фирма срещу фирма, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 875.09 лв. – непогасен остатък от регресно вземане по щета № ***** за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите, причинени по лек автомобил марка „марка“, с рег. № ****, от застрахователно събитие, настъпило на 01.03.2021 г. в гр. Р., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2021 г., до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „марка“, с рег. № ****. Излага, че на 01.03.2021 г. в гр. Р. е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на мотокар марка „****“ – собственост на фирма, при което бил увреден застрахованият при него лек автомобил. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № *****, по която е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 1137.11 лв., като е сторил ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати регресното си задължение, но той одобрил и заплатил на 30.06.2021 г. само сума в размер на 287.02 лв., включваща ликвидационните разноски и част от застрахователното обезщетение.

Претендира останалата част от сумата в размер на 875.09 лв. като непогасена.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в Двустранен протокол от 01.03.2021 г., нито факта, че произшествието е настъпило по вина на водача на мотокар „****“, с рег. № ****, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована от ответника. Счита, че със заплащането на сума в размер на 287.02 лв. по 1 регресната претенция на ищеца е изпълнил надлежно задълженията си, като претенцията за доплащане на още 875.09 лв. ведно със законната лихва е неоснователна и завишена.

Твърди, че липсва основание за репариране на вредите, настъпили в предната част на автомобила – облицовка предна броня, лайсна хром предна броня на ляв фар за мъгла, калник преден ляв, подкалник ПВЦ преден ляв, поради което изплатеното от него на ищеца обезщетение не включва вредите в предната част на автомобила. Счита, че посочените вреди не се намират в причинно-следствена връзка с действията на застрахованото при него лице, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че уврежданията в предната част на автомобила са били налични преди момента на сключване на застраховка „Каско“, поради което и на основание т. 4.1. от Раздел „Общи положения“ от „Общите условия“ за застраховка „Каско Стандарт“ на ищеца не е следвало да бъдат репарирани от ищцовото дружество. Евентуално възразява, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено и не съответства на средните пазарни цени за части, материали, боя и труд към датата на събитието. Поради неоснователност на иска оспорва и претенцията за законна лихва. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.

Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Доказването на тези обстоятелства съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на ищеца.

В случая на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „марка“, с рег. № ****; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника за мотокар марка „****“, с рег. № ****; настъпване на 01.03.2021 г. в гр. Р. на ПТП между лек автомобил марка „марка“, с рег. № ****, и мотокар марка „****“, с рег. № ****, поради недостатъчен контрол от водача на мотокара върху превозното средство и неправилно извършване на маневра, при което е реализирал удар с паркирания лек автомобил; изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 1137.11 лв., за определянето на което е сторил ликвидационни разноски в размер на 25 лв.; изплащане от ответника по регресната претенция на ищеца на сумата от 287.02 лв. във връзка с процесното ПТП.

Спорно е по делото дали щетите в предната част на застрахования при ищеца лек 2 автомобил са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и оттам – какъв е размерът на причинените по него имуществени вреди.

По въпроса кои вреди по лекия автомобил са причинени в резултат на процесното застрахователно събитие съдът намира следното:

Относими към този въпрос са Застрахователна полица по застраховка „Каско Стандарт“ с № ****, Двустранен констативен протокол за ПТП от 01.03.2021г., Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил, показанията на свидетелите Б. и Н. и заключението на САТЕ.

Видно е от застрахователната полица за лекия автомобил, че е извършен негов оглед на 21.11.2018 г. във връзка със сключването на имуществена застраховка „Каско“ и не са констатирани забележки. Такива не се установяват и от заключението на САТЕ.

Следователно възражението на ответника, че уврежданията в предната част на автомобила са били налични към момента на сключване на застраховка „Каско“ е неоснователно.

В Двустранния констативен протокол за ПТП и в Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение е отразено, че лекият автомобил е бил паркиран, при което е бил блъснат от мотокара, бил е отместен и се е ударил в стена, като са повредени преден ляв калник, предна броня вляво и задна броня вдясно.

Свид. Б. – водач на увредения лек автомобил, разказва, че не е присъствал в момента на произшествието и не може да опише конкретно обстоятелствата, при които е настъпило то. Посочва, че събитието е настъпило в складовата база, където работят заедно с водача на мотокара, като при товаро-разтоварна дейност на камиони с плочки последният е ударил лекия автомобил с мотокара два пъти – първо натиснал автомобила в задницата с рогата с палето и го е изместил, а после се притеснил и го ударил с палета и мотокара. Не си спомня какви вреди са настъпили по лекия автомобил.

Свид. Н. разказва, че при управлението на служебния мотокар е ударил два пъти лекия автомобил – първо при маневра назад е ударил със задната част на мотокара задната част на автомобила, който бил паркиран на паркинга, а впоследствие от притеснение, че е ударил служебната кола на управителя на фирмата, тръгнал напред и ударил и предницата на автомобила с рогата на мотокара. Посочва, че от ударите са били ожулени предната и задната броня на автомобила. Не си спомня от коя страна е ударил автомобила. Заявява, че протоколът за ПТП е бил съставен от управителя и Н. се подписал.

От заключението на САТЕ се изяснява, че причинени при произшествието на 01.03.2021 г. в гр. Р. са щетите по лек автомобил „марка“, с рег. № ****, описани от ищцовото дружество, с изключение на уврежданията по предна броня, лайсна хром на ляв фар за мъгла, калник преден ляв и подкалник ПВЦ преден ляв, които не могат да бъдат причинени при посочените различни механизми на ПТП в протокола за ПТП и от свидетелите. Вещото лице разяснява в своето заключение, че лекият автомобил е оборудван с автоматична скоростна кутия и за да бъде изместен напред в паркирано състояние, следва да бъде приложен значителен натиск в задната част, съпроводен със значителни увреждания, а в случая уврежданията в задната му част се изразяват единствено в нарушаване на лаковото покритие по задна броня, поради което при описания в протокола за ПТП механизъм автомобилът не може да се измести напред и да се удари в стена, намираща се пред него. Що се отнася до описания в свидетелските показания механизъм, според който при движение на заден ход мотокарът е ударил задната дясна част на лекия автомобил, след което при движение напред е ударил предната му лява част, вещото лице посочва, че в този случай би трябвало мотокарът да е заобиколил паркирания автомобил, за да стигне до предната му част, но в случая увреждането по предния ляв калник на автомобила е на височина около 50-60 см., а увреждането по предна броня и ляв фар за мъгла е на височина около 25-30 см. и с около 50 см. по-напред, от което следва, че уврежданията в предната част на автомобила не могат да бъдат причинени вследствие на описания механизъм в 3 свидетелските показания. При изслушване на заключението в открито заседание вещото лице допълва, че уврежданията в предната лява част няма как да са получени при удар с мотокар, защото при наличието на увреждане в задната броня в дясната част това означава мотокарът да е обходил целия автомобил, а според скицата към протокола за ПТП предната лява част на автомобила е била към стената и няма как мотокарът да се пъхне между стената и автомобила. Вещото лице посочва, че двете увреждания в предната лява част на автомобила са на различна височина и с различен характер и не могат да бъдат получени с един удар с вилицата на мотокара, защото тя не може да удари едновременно калника и бронята, а може да удари само едното от двете, а дори да се приеме, че вилиците на мотокара са били натоварени с палет, в такъв случай биха се засегнали и други детайли от предната част – например фар, другата част на бронята, но в случая няма такова засягане, а има увреждане с много малка широчина.

Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ в обсъжданата част, тъй като то е обективно, компетентно изготвено при съобразяване на всички събрани доказателства и всички релевантни обстоятелства и е изключително добре мотивирано, включително при изслушването на вещото лице в открито заседание.

Преценявайки съвкупно всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че описаният в Двустранния констативен протокол за ПТП и в Заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение механизъм на ПТП е категорично опроверган.

Съдът не кредитира показанията на свид. Б., тъй като той не разказва пред съда свои непосредствени и лични възприятия и спомени за процесното събитие, а очевидно излага предположения, като неколкократно заявява, че не си спомня добре поради изминалото време между събитието и разпита и предвид участието му в други ПТП. Освен това достоверността на неговите показания е категорично опровергана от заключението на САТЕ.