Решение № 1049 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110103947 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от ищците Й. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, с Т. В., ЕГН ********** /починал на 28.12.2021 г. в хода на първоначално образуваното производство по гр.д. № 12740/2021 г./ и заместен от наследника Е. С. Т., ЕГН ********** , Е. Т. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, с. *****, И. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, Я. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, к*****, В. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, с С. **, ЕГН ********** /починал на 26.10.2021 г. в хода на първоначално образуваното производство по гр.д.

№ 12740/2021 г./ и заместен от своя наследник М. С. Л., ЕГН **********, М. С. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, чрез адв. М. П., съдебен адрес гр. София, ул.

****, срещу Столична община, БУЛСТАТ 000696327, с адрес гр. София, ул.

„Московска“ № 33, представлявана от кмета Васил Терзиев и „Софийска вода“ АД, ЕИК 1301750000, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, „Бизнес парк“ № 1, бл. 2а, ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищците по отношение на ответниците и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на следния недвижим имот: нива от 1667 кв.м., VI категория, находяща се в землището на с. „Симеоново”, в местността „Изливище”, имот № 2379, дял I, к.л, 722/ 723 от кадастрален план на гр.

София от 1950 г. и означен по цифри *****-3 от скицата - неразделна част от Решение № 104 от 14.09.2007 г. по гр. д. № 20503/2006 г. на 27-ти състав на ГК на СРС, ведно с комбинирана скица към него, заснет в одобрените със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри с идентификатор ****, с площ от 1678 кв.м., вид собственост: частна, трайно предназначение на територията: земеделска, НТП: за друг вид застрояване, категория на земята: 0, адрес: гр.София, Район „Витоша“, местност Изливище, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 29125, при съседи: ***, ***, ***, съгласно скица на ПИ №*** год. на СГКК-гр.София.

1

Първоначално въз основа на тази искова молба е било образувано гр.д. № 12740/2021 г. по описа на СРС, 32-ри състав, приключило с Решение № 20042267/15.06.2022 г., с което предявените искове са били отхвърлени. Въз основа на въззивна жалба от ищците е било образувано в.гр.д. № 8871/2022 г. по описа на СГС, в рамките на което е констатирано, че ищците с Т. В. и с С. **, са починали в хода на разглеждане на делото пред първа инстанция и преди приключване на съдебното дирене, което не е констатирано от първоинстанционния съд и е постановено решение.

На това основание с Решение № 6196/12.11.2024 г. по в.гр.д. № 8871/2022 г. по описа на СГС, влязло в сила на 03.12.2025 г., е обезсилено Решение № 20042267/15.06.2022 г. на първоинстанционния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. С оглед изложеното на мястото на починалите ищци с Т. В. и с С. **, съдът е конституирал наследниците им по закон, като се повторят процесуалните действия, извършени след смъртта на ищците с Т. В. и с С. **, вече с участието на правоприемниците им.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че всичките като наследници на Велико Н. И. са съсобственици на недвижим имот, представляващ нива от 1667 кв.м., VI категория, находяща се в землището на с.

„Симеоново”, в местността „Изливище”, имот № 2379, дял I, к.л, 722/ 723 от кадастрален план на гр. София от 1950 г. и означен по цифри *****-3 от скицата неразделна част от Решение № 104 от 14.09.2007 г. по гр. д. № 20503/2006 г. на 27-ти състав на ГК на СРС, ведно с комбинирана скица към него, заснет в одобрените със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри с идентификатор ****, с площ от 1678 кв.м., вид собственост: частна, трайно предназначение на територията: земеделска, НТП: за друг вид застрояване, категория на земята: 0, адрес: гр.София, Район „Витоша“, местност Изливище, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 29125, при съседи:

***, ***, ***, съгласно скица на ПИ №*** год. на СГКК-гр.София. Поддържат, че имотът им бил възстановен, като наследници на Велико Н. И. по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила на 04.10.2007 г. Решение № 104/14.09.2007 г., постановено по адм. дело № 20503/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 27 –ми състав. Сочат, че техният наследодател се е легитимирал като собственик на процесния имот въз основа на Нотариален акт за продажба на недвижим имот том 4, № 73, дело 290/1919 г. и Протокол за одобряване на спогодба за делба по гр.д. № 4247/1957 г. Сочат, че за имота е съставен Акт за общинска собственост № 1195/04.03.2003 г. и след отправена молба за деактуването му във връзка с постановеното решение на възстановяването му, посоченият ответникът отказал да извърши това и поддържал, че същият попада в санитарно-охранителна зона (пояс I) на напоителен резервоар „Изток“. Поддържат, че ответникът „Софийска вода“ е във владение на имота въз основа на сключен Договор за концесия № РД-56-2782/23.12.1999 г. При тези твърдения искат от съда да бъдат признати за собственици на имота по отношение на ответниците и последните да бъдат осъдени да им предадат владението.

Ответникът „Столична община“ в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения , че ищците не са собственици на процесния имот. В тази връзка сочат, че решението за възстановяване на имота е нищожно, тъй като към момента на възстановяването му имотът се е намирал в урбанизирана територия и в тази връзка преди издаването му не е била следвана процедурата по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а именно не е било издадено удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Поддържа, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗСПЗЗ имотът към момента на влизане в сила на реституционния закон не е представлявал земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, тъй като попада в Пояс I от СОЗ на изградените и въведени в експлоатация през 1976 г. съоръжения за 2 питейно-битово водоснабдяване. Излагат твърдения, че имотът се владее от Столична община по силата на Акт за публична общинска собственост № 1195/04.03.2003 г.

Сочи, че имотът представлява санитарно-охранителна зона – Пояс I на напорен резервоар „Изток“, съставляващ неурегулиран поземлен имот с пл. № 352, кад.

Листове №№ 722, 723, 739 и 740 с площ от 22491 кв.м. – извън регулация, състоящ се от подземен резервоар с обем от 22491 куб.м., хлораторна станция „Изток 7“, сгради с предназначение – за водоснабдяване и канализация по действаща кадастрална карта и кадастрални регистри по ЗКИР, заедно с водопроводи Ф1 000 СТ, Ф 900 СТ и Ф 80Е, който СОЗ е попълнен актуалния кадастрален план на в.з. „Малинова долина – Бункера – III етап, заедно с подземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване в т.ч. съществуващите водопроводи, както и сградите са публична собственост по силата на закона - чл.–2, ал. 1, т. 1, ЗОС и чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ и т. 5 от Закона за водите. Поддържа също така, че процесният имот попада в „Зона Твк“ д- терени за площни обекти на В И К (за резервоари, пречиствателни станции и др.). В допълнение посочва, че този резервоар осигурява водни количества за *** от I до IV част.

Ответникът „Софийска вода“ АД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че процесният имот не е собственост на ищците, а същият представлява публична общинска собственост и е предназначен за задоволяване на обществени потребности – санитарно-охранителна зона (Пояс I) около напорен резервоар „Изток“, заедно с изградените в него съоръжения. Сочи, че върху него на ответника са предоставени права във връзка с Договор за концесия № РД -56-2782/23.12.1999 г., сключен между Столична община и „Софийска вода“ АД и в тази връзка последното има право да експлоатира и поддържа активите, заложени в договора. Поддържа, че резервоар „Изток“ е стратегически обект с обем 28000 куб.м., е изграден през 1963 г. и осигурява необходимите водни количества на *** от I д о I V част. Посочва, че на територията на поземления имот намират следните изградени и въведени в експлоатация през 1976 г. съоръжения за водоснабдяване и сгради: резервоар с обем от 28000 куб.м., хлораторна станция „Изток 7“, сгради с предназначение – за водоснабдяване и канализация по действаща кадастрална карта и кадастрални регистри по ЗКИР, заедно с водопроводи Ф1 000 СТ, Ф 900 СТ и Ф 80Е. Сочи, че действието на Пояс I на СОЗ води пряко до промяна на предназначението и начина на трайно ползване на всички земи, попадащи в него.

Поддържа, че по силата на НСОЗОВВС от 1972 г. (отм.) земите в него са престанали да имат земеделско предназначение и да се използват за земеделски цели. Позовава се на чл. 19 от Закона за водите, според който публична общинска собственост са земите от пояс I на санитарно-охранителните зони на водоземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените места в общината и като такъв е предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности. Поддържа също така, че имот, който представлява публична общинска собственост не подлежи на възстановяване по никой от реституционните закони. Поддържа, че съдът следва да извърши косвен съдебен контрол на решението за възстановяване на собствеността, доколкото ответникът не е бил страна в административното производство. В допълнение излага, че с оглед изградените в имота съоръжения и сгради, имотът е застроен и е проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, които са пречка за възстановяване на имота.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено Удостоверение за наследници с изх. № *** г., издадено от СО – район „Витоша“ (л.10 от кориците на гр.д. № 12740/2021 г.), видно от което Величко Н. И. е починал на 17.04.1987 г. и е оставил за наследници ищците с Т. В.

/починал на 28.12.2021 г. в хода на първоначално образуваното производство по гр.д.

3

№ 12740/2021 г./ и заместен от наследника Е. С. Т., Е. Т. М., И. П. М., Я. П. М., В. Б. И., Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, с С. **, /починал на 26.10.2021 г. в хода на първоначално образуваното производство по гр.д. № 12740/2021 г./ и заместен от своя наследник М. С. Л., и М. С. Л..

Между страните не е спорно, а това се установява и от представеното решение, че на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ са постановени Решение №104 от 14.09.2007 г. по адм. дело № 20503/2006 г. на 27-ти състав на ГК на СРС /влязло в сила на 04.10.2007 г./ ведно с комбинирана скица и Решение № 6998/14.04.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Район „Овча купел“ и Скица №Ф01597/ 07.04.2008 год. на ОбСЗ „Овча купел“, с които се възстановява правото на собственост на наследниците на Величко Н. И. върху нива от 1677 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново в местността „Изливище“ имот № 2379 – I, к.л. № 722/723 от кадастралния план, изработен 1950 г., съгласно скица с граници по т.т. *****-3 (защрихована в жълто), която скица съставлява неразделна част от решението, при ограничение относно застрояване и засаждане на трайни насаждения и дървета с развита коренова система върху трасето, отразено на скицата със син цвят.

По делото е представен Протокол за одобряване на спогодба за делба, видно от който в дял на наследодателя на ищците и Георги Н. М. и Васил Н. М. е поставено дворно място от около 1,8 дка, находящо се в село Симеоново – София, при съседи: селско място, Й. Вучев, Манол С., път, **** (л.25-29 от кориците на гр.д. № 12740/2021 г.).