Решение № 4 от 03.01.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Разград, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330100616 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.79 от Закона за собствеността – установителен иск за собственост.

Депозирана е искова молба от М. А. А. срещу Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата на осн. чл.31, ал.2 от ГПК за установяване, че ищецът е собственик, а в условията на евентуалност съсобственик заедно с брат си М. А. А. и майка си А.М. А.а на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - административна и производствена сграда, масивна, на два етажа, със застроена площ 152 кв.м., с административен адрес ******************************, построена в поземлен имот - частна общинска собственост , съставляващ УПИ II – 197 в кв.34 по плана на селото, одобрен със Заповед №497/14.09.1978 г. на ОНС – Лозница, с площ от 2 378 кв.м. при съседи: УПИ I и УПИ III от кв.34, и от двете страни улици на основание придобивна давност и наследство.

Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като сочи, че по отношение на имотите държавна собственост за продължителен период от време давностните срокове са спирани, респ. е налаган мораториум, поради което не са изтекли необходимите 10-години за придобиване на имота до давност.

С протоколно определение от 19.06.2025 г. е прекратено производството по иска, предявен от

М.

А.

А.,

ЕГН

********** от

******************************** срещу Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с административен адрес гр. София, ул. Св. Св.

Кирил и Методий № 17-19 в условията на евентуалност при неуважаване на основния иск в частта, с която се иска приемането за установено, че освен ищецът, имотът е собственост на брат му М. А. А. и на майка му А.М. А.а.

Това определение влязло в сила на 30.07.2025 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи 1 следната фактическа обстановка:

За процесния имот - сграда, масивна, на два етажа – бивша ветеринална лечебница със застроена площ 152 кв.м., с административен адрес ******************************, построена в поземлен имот - частна общинска собственост , съставляващ УПИ II – 197 в кв.34 по плана на селото, одобрен със Заповед №497/14.09.1978 г. на ОНС – Лозницае съставен акт за държавна собственост №3652 от 03.02.2025 г. В акта е посочено, че е предоставено право на управление на Областния управител на Област Разград. Видно от писмо от Кмета на Община Лозница /л.22/, както и от приложената скица, парцелът, в който е построена сградата е общинска соблственост и е отреден за „обществено застрояване“.

Видно от писмата от „Областна дирекция по безопасност на храните“ същите не разполагат с документи за собственост на сграда Ветеринарна лечебница.

Със заявление от 04.03.2025 г. ищецът М. А. А. е заявил пред Областния управител на Област Разград, че желае да закупи имот - бивша ветеринална лечебница със застроена площ 152 кв.м., с административен адрес ****************************** /л.20/.

Ищецът М. А. А. е наследник на баща си А.А. А., починал на 17.04.2023 г. заедно с други двама наследници – брат му М. А. А. и преживялата съпруга А.М. А.а.

Според представеното удостоверение за търпимост /л.7/ построената в УПИ II-197, кв.34 на ******** двуетажна сграда, бивша ветеринарна лечебница попада в обхвата на пар.127, ал.1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията „търпими строежи“ и не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. В същото удостоверение, издадено от Общинска администрация гр.Лозница, е записано, че сградата няма строителни книжа, но е построена преди 2001 г.

Представено е и удостоверение от Кметство ******** /л.8/, издадено на 10.10.2024 г., в което е записано, че М. А. А., наследник на А.А. А. е стопанисвал и поддържал имота с отреден №1--- кв.34 на ************ и същият го ползва и владее повече от 10 години.

Във връзка с твърдението на ищеца за упражняване на владение по отношение на процесната сграда са разпитани свидетелите М. А., Р.К. и А.Ч.. Според показанията им строежът на сградата бил започнат от тогавашното ТКЗС ******** за ветеринална лечебница преди повече от 35 години. В началото на 90-те години бащата на ищеца и брат на свид.А., който бил ветеринален лекар, се настанил в сградата и в нея работел до смъртта си през 2023 г. По същото време сградата се ползвала и от семейството на А. А. – за склад за фураж, дърводелска работилница, други складове. Свидетелят А. също работел в работилницата. Никой не претендирал за сградата до началото на 2025 г., когато съсед на този имот поискал да придобие право на собственост.

Показанията на свидетелите относно степента на завършеност на сградата са противоречиви. Според свид. А. и към настоящия момент сградата не била довършена, а според свид.Кичуков тя била измазана от хора, които АПК-то пуснало да живеят там преди да се настани ветеринарния лекар. И към момента на разглеждане на делото ищецът съхранявал в сградата зърно и мелница. Според всички свидетели А. първо работел като ветеринален лекар към ТКЗС-то, а след това бил на частна практика. Свид. Ч. е категоричен, че доктора държи сградата.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи 2 следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен за собственост по отношение на недвижим имот - сграда. Тъй като ищецът твърди деривативно основание за придобиване на право на собственост – изтъква в негова полза придобивна давност, регламентирана в чл.77, предл. второ от ЗС, с присъединяване на владението, което е осъществявал и неговия праводател, същият следваше на осн. чл.79 от ЗС да установи, че той, а преди 2023 г. и баща му са упражнявали явно, спокойно, постоянно, непрекъснато и несъмнително фактическа власт върху процесната сграда за период от поне 10 години и са правили това със съзнанието, че са собственици на същата и това следва да бъде установено при пълно и главно доказване.

По настоящото дело бе установено наличието на обективния признак на владението, т.к. бащата на ищеца, а след смъртта му – ищеца и други близки / вкл. и първия свидетел/ са ползвали имота и вероятно са извършвали тези действия, които са били необходими във връзка с това ползване.

Съдът обаче намира, че не бяха представени категорични доказателства за субективния елемент на владението – че са извършвали тези действия поради това, че са считали сградата за своя. Самото наименование на сградата – за ветеринарна лечебница, показва, че същата е предоставена на бащата на ищеца във връзка с изпълнение на неговите трудови задължения. Тази сграда е позволявала имотът да се ползва и за други цели и бащата на ищеца, а покъсно и самия ищец и техни роднини са я ползвали както са намерили за добре. В момента, в който ищецът е узнал, че тази сграда е държавна собственост, той е поискал да я купи.

Предвид липсата на категорични доказателства за намерение на ищеца за своене на сградата, неоснователен се явява искът за установяване право на собственост по отношение на същата на основание изтекла придобивна давност.

По гореизложените съображения, Съдът намира, че не може да се направи и извод за придобиване право на собственост по отношение на процесната сграда по давност от бащата на ищеца приживе / преди смъртта му през 2023 г./, поради което неоснователен се явява и искът за установяване на собственост въз основа на наследствено правоприемство, предявен като евентуален такъв.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответника има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя на 300 лв.

Воден от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от

М. А. А. , ЕГН ********** с адрес

******************************, *********** срещу Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата на осн. чл.31, ал.2 от ГПК иск за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - административна и производствена сграда, масивна, на два етажа, със застроена площ 152 кв.м., с административен адрес ******************************, построена в поземлен имот - частна общинска собственост , съставляващ УПИ II – 197 в 3 кв.34 по плана на селото, одобрен със Заповед №497/14.09.1978 г. на ОНС – Лозница, с площ от 2 378 кв.м. при съседи: УПИ I и УПИ III от кв.34, и от двете страни улици като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от

М. А. А. , ЕГН ********** с адрес

******************************, *********** срещу Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата на осн. чл.31, ал.2 от ГПК иск за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по наследство на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - административна и производствена сграда, масивна, на два етажа, със застроена площ 152 кв.м., с административен адрес ******************************, построена в поземлен имот - частна общинска собственост , съставляващ УПИ II – 197 в кв.34 по плана на селото, одобрен със Заповед №497/14.09.1978 г. на ОНС – Лозница, с площ от 2 378 кв.м. при съседи: УПИ I и УПИ III от кв.34, и от двете страни улици като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА

М.

А.

А.

,

ЕГН

********** с адрес

******************************, ***********

ДА ЗАПЛАТИ на

Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата на осн. чл.31, ал.2 от ГПК сумата 300 лв. / триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4