Решение № 4910 от 03.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4910

Бургас, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНА КОЛЕВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 20267040700721 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Р. С. Г., с адрес [населено място], [жк], №112, вх.2, ет.1 срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-3292-000029 от 09.03.2026г., издадена от Р. К. – полицейски инспектор, ОДМВР [населено място], Четвърто РУ, с която на основание чл.171, т.2а, б. а ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 07.03.2026г., като са отнети свидетелство за регистрация № ********* и 2бр. регистрационни табели с № А 4611 МР.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния и процесуалния закон и неговата цел, не е спазена формата по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Възразява, че служителите са си превишили правата, като при отнемането на свидетелството за регистрация не са издали документ и едва на 09.03.2026г. са издали заповедта. Иска се отмяна на заповедта. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. А.. Представя писмени бележки, в които сочи допълнителни аргументи във връзка със заявените основания в жалбата. Моли за отмяна на процесната заповед и присъждане на направените разноски.

Ответникът – полицейски инспектор, ОДМВР [населено място], Четвърто РУ, наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание, депозира подробно писмено становище, в което изразява съображения във връзка със законосъобразността на издадената заповед. Представя административната преписка. Не претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 07.03.2026г., около 06,02ч., в [населено място], [улица], до магазин „Бриколаж“ Г. К. Г., управлявал лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег.№ А 4611 МР, собственост на Р. С. Г. 19.02.2026г. и бил спрян за проверка, при която е установено, че водачът е лишен от това право по административен или съдебен ред /неправоспособен/.

За констатираното нарушение на чл.150а от ЗДвП е съставен АУАН № 3572866/07.03.2026г. против Г. К. Г., за това че на посочената дата и място управлява лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег.№ А 4611 МР, собственост на Р. С. Г., като е лишен от това право по административен или съдебен ред /неправоспособен/. Издадено е наказателно постановление № 26-3292-000043/23.03.2026г. на Началник сектор ОДМВР-Бургас, Четвърто РУ против Г. К. Г.. По делото е приложено наказателно постановление № 26-0769-0000013/06.01.2026г. на Началник група ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. К. Г. е наложена административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Последното наказателно постановление е обжалвано и със съдебно решение № 120/17.12.2026г. по адм. дело№335/2026г. по описа на Районен съд-Бургас е отменено. Решението е влязло в сила на 07.03.2026г.

Административният орган, като взел предвид, че при проверка на 07.03.2026г., около 06,02ч., в [населено място], [улица], до магазин „Бриколаж“, собственият на жалбоподателя лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег.№ А 4611 МР е управляван от Г. К. Г., който е лишен от право да управлява МПС издал Заповед налагане на принудителна административна мярка заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-3292-000029 от 09.03.2026г., с която на основание чл.171, т.2а, б. а ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 07.03.2026г., като са отнети свидетелство за регистрация № ********* и 2бр. регистрационни табели с № А 4611 МР.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 09.03.2026г., а жалбата е подадена на 20.03.2026г.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на директора на ОД на МВР [населено място], издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.9 от посочената заповед полицейски инспектори в сектор „Охранителна полиция“, ОДМВР [населено място], които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В удостоверение № 251р-21444/23.04.2026г. е посочено, че Р. К. К.-Х. –издател на заповедта е заемала длъжността полицейски инспектор VІ степен, в сектор „Охранителна полиция“, Четвърто Районно управление, ОДМВР-Бургас към датата на издаване на заповедта. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка не съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, т. 4 от АПК, което е основание за оспорване по чл.146, т.2 от АПК. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Административният орган е длъжен да изложи фактическите основания в заповедта или да посочи друг документ от преписката, където те се съдържат, като само изводът –неправоспособен не е достатъчен. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол. Неизлагането на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В заповедта не се съдържа пълно фактическо описание на нарушението, тъй като не е посочено въз основа на какви фактически основания е прието, че водачът управлявал МПС е лишен от право да управлява МПС-не е посочен акта, с който водачът е лишен от право да управлява МПС, тези обстоятелства не са посочени и акта за нарушение, на който се позовава административния орган, сочейки че има презумптивна доказателтвена сила.

Налице е основание за оспорване и по чл.146, т.3 от АПК, а именно оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, които са в противоречие с материалните разпоредби на закона. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК, относно приложението на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП. В заповедта е посочено, че Г. К. Г. е лишен от право по административен или съдебен ред, като в скоби е посочено -неправоспособен. Подобно алтернативно посочване на лишаване от право по административен или съдебен ред, или неправоспособен е недопустмо, тъй като адресатът на заповедта следва да е наясно с фактическите установявания, които въобще липсват. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 2 и чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, едва в след служебно събраните от съда доказателства се установяват правно значими факти. По делото е приложено наказателно постановление № 26-0769-0000013/06.01.2026г. на Началник група ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на Г. К. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Последното наказателно постановление е обжалвано и със съдебно решение № 120/17.12.2026г. по адм. дело№335/2026г. по описа на Районен съд-Бургас е отменено. Решението е влязло в сила на 07.03.2026г., т.е. към датата на проверката е налично невлязло в сила наказателно постановление, а към датата на заповедта е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отменено наказанието лишаване от право да управлява МПС.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС от водач, който е лишен от право да управлява МПС, с влязъл в сила акт.

Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото не се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171, т.2а, б“а“ ЗДвП и обуславящи прекратяването на регистрацията на МПС на собственик, чиито автомобил се управлява от водач, който е лишен от право да управлява МПС. В конкретния казус в хипотезата-собственото на физическото лице-жалбоподател МПС не е установено, че е управлявано от лице, което е лишено от право да управлява МПС с влязъл в сила акт.

В случая са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона. Принудителната административна мярка, с оглед на чл. 22 ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, т.е има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, както и преустановителен характер - да осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява ППС с прекратена регистрация. Както бе отбелязано по-горе към датата на издаване на заповедта е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление и наказанието лишаване от право да управлява МПС на водача, управлявал автомобила Г. К., поради което ЗППАМ е издадена в несъответствие с целта на закона, при формално прилагане на закона, несъразмерна е, като органът не е упражнил правомощията си по разумен начин, така че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, с което е допуснато нарушение на чл. 4, ал. 2, пр. 1 и чл. 6 от АПК.

По изложените съображения, следва да се приеме, че са налице основания за оспорване по чл.146, т.2,3,4,5 от АПК заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена при нарушение на изискванията за форма, съществени процесуални нарушения, липса на материалноправните предпоставки, което съставлява нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото разноски се дължат на жалбоподателя, които са в размер на 5,11 евро, представляващи заплатената държавна такса и 307 евро –адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба от Р. С. Г., с адрес [населено място], [жк], №112, вх.2, ет.1, заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-3292-000029 от 09.03.2026г., издадена от Р. К. – полицейски инспектор, ОДМВР [населено място], Четвърто РУ.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Р. С. Г., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 312,11 евро.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�