Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4103 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19261/2023
Вид
Решение № 4103
Подписан
17.09.2025
В сила
17.03.2026
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 119 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4103 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330119261 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове е по чл. 432, ал. 1 вр. 380 от КЗ и чл. 86 ЗЗД от М. К. Б., ЕГН ********** от гр. П., обл. П., ул. "В." №..., чрез адв. Н., против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Александър Дондуков”№ 68, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, частичен иск от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания и изживян стрес, в следствие от ПТП от 18.11.2021 г, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.05.2022 г. до окончателното й изплащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че 18.11.2021г., около 14 00 часа на пешеходна пътека в гр. Пловдив, ул.’’Пещерско шосе” до № 13, в близост до ТЕТ „Ленин“ по време на пресичане на пътното платно ищцата била ударена от лек автомобил „Н.”, - „А.” с peг. № **** управляван от Н. С. Л..

Вследствие на удара върху Б. се появила масивна разкъсно-контузна рана на лицето, контузия на главата и лицето съпроводени със сътресение на мозъка.

След злополуката същата била приета за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ 1

ЕАД- Пловдив от 18.11.2021г. до 22.11.2021 г. В хода на лечението и била извършена на 18.11.2021 г. операция. Появили се множество белези, един от които около 12 см. в областта на лицето. Същите са неравни, под нивото на околната здрава кожа, деформират тази област на лицето и главата, видимо я загрозяват, чрез формирана асиметрия на лицето. Четири месеца след злополуката ищцата потърсила специализирана лекарска помощ, тъй като продължавало да й се вие свят и да залита при ходене. Наложило се движение с чужда помощ. Болките и възстановяването на здравето продължили и към момента на предявяване на иска. Съпроводени са със световъртеж, гадене, непоносимост към светлина и шумове. Възстановяването на здравето й протекло под грижите на близките й в домашна обстановка, като през първия месец търпяла болки с висок интензитет, които постепенно утихвали, но останали главоболие то и световъртежа. Изчезнали социални контакти и обичайния ритъм на живот. Достигнало се до психо-травма в следствие на изживения стрес от ПТП. Станала тревожна, напрегната. Появило се безапетитие и безсъние, депресивно състояние, страх от пътуване с автомобил. Към момената на събитието за лекият автомобил „Н.”, имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” – с ответинкаполица № ***** с период на валидност до 18.08.2022год. На 25.05.2022г. се предявила претенция пред ,ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”АД, за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, по която се определило обезщетение от 12 000 лева. Същото е заплатено на 09.08.2022г. по банков път. Твърди се занижен размер.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Оспорва причините за настъпване на уврежданията. Твърди съпричиняване. Заявява прекомерност на притендирания размер. Признава наличието на договор за застраховка с увреждащия автомобил, завеждане на щетата, определяне на обезщетение и заплащане на същото.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- протокол за ПТП от 18.01.2021 г., план-схема е видно, че на 18.11.2021 г. около 13,45 часа ищцата Б. е била ударена от лек автомобил „Н.”, - „А.” с per. № ***** управляван от 2

Н. С. Л. в гр. Пловдив, ул.’’Пещерско шосе” до № 13, в близост до ТЕТ „Ленин“, в момент, в който преминавала по пешеходна пътека. На мястото на инцидента е присъствал В. Н. О.. Пешеходката е пострадала при удара.

От изготвеното заключение от 14.11.2024 г. по извършената САТЕ е видно, че травмите по Б. са настъпили в резултат на падането й на пътната настилка след настъпилия удар с автомобила, управляван от Н. Л.. В момента на удара автомобила се е движел със скорост от около 5-10 км/ч.

От представените писмени документи- епикриза от 22.11.2021 г.; амбулаторен лист от 22.03.2022 г.; СМУ 3/2022 г. е видно, че на 18.11.2021 г. Б. е постъпила в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- Пловдив –Клиника по ЛЧХ с разкъсно-контузна кървяща болезнена рана на лицето с неправилна форма и ръбове. На същата дата и е направена оперативна интервенция за обработка на раната. Изписана е от болницата на 22.11.2021 г. за проследяване състоянието на устната кухина от личния лекар. На 22.03.2022 г. ищцата е диагностицирана с тремор на двете ръце и световъртеж, а на 05.04.2022 г. Б. е освидетелствана, като е констатирано, че има белег от многолъчева рана в цялата лява половина на челото, както и в окосмената му част към слепоочната област. Същият е неравен, под нивото на здравата кожа, деформира тази област и довежда до асиметрия на лицето. Мястото не е чувствително. Налице са пристъпи на главоболие и световъртеж.

От изготвеното заключение от 15.05.2024 г. по извършената СМЕ е видно, че от удара на автомобила Б. е получила кантузия на главата и лицето, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в челната област, лява слепоочна и теменна област. Това е довело до обезобразяване на лицето и изпитване на болки и страдания около 5-6 месеца, което е обичайно за подобен вид травма.

От изготвеното заключение от 05.06.2024 г. по извършената СПЕ е видно, че настъпилия инцидент на 18.11.2021 г. е провокирал остра стресова реакция у ищцата с последващо разстройство на адаптацията.

Възстановяването е продължило около шест месеца.

От показанията на свидетеля В. Н. О., без родствени връзки със ищцата и отношения със ответника, се установява, че същия присъствал на мястото, където на 18.11.2021 г., следобед Б. била блъсната от автомобил. Според свидетеля времето било сухо и ясно. Сблъсъка настъпил на Пещерско шосе до 3 техникума по електротехника, до дюнера, до кръстовището, където имало пешеходна пътека. Той се намирал от страната на техникума, и гледал към отсрещната страна, от където жената тръгнала да пресича. От нейната страна винаги има спрели коли, заради магазините. Тя се подала между спрелите коли, огледа се наляво надясно и тръгна да пресича. По това време нямало никакви коли. Откъм бул. „Васил Априлов“ идвала една единствена кола, която всъщност я блъснала. Същата се приближила постепенно и блъснала жената, когато тя била подминала средата на пешеходната пътека и се намирала на 2 м от тротоара. Водачът нито намалил, нито се опитал да спре.

Когато я ударил бил върху пешеходната пътека, жената се превъртяла и изхвърчала на около 5 м, като се преметнала на лявата си страна и паднала в посока на запад. При това си остъргала главата и крака. Главата и шията и били със запретната кожа. Събрали се хора и свидетеля извикал линейка и полиция. По едно време пострадалата, която първоначално не била контактна, си отворила очите и попитала, какво е станало и защо я боли, като помолила да вдигнат. Свидетеля не позволил, защото била подозирал, че е натрошена.

След пристигане на линейката й поставили яка, кислородна маска, шини по тялото, ръцете, краката, сложили я на носилка, качили я доста бързо в линейката и я закарали в болница. Свидетеля останал да разговаря с полицаите. На мястото станало задръстване и се наложило да дойдат и други патрулиращи полицаи, за да регулират движението.

От показанията на свидетеля Н. С. Л., без родствени връзки с ищцата и отношения с ответника, участник в произшествието, се установява, че през 2021 г. на Пещерско шосе в гр. Пловдив настъпил сблъсък между една жена и управляваната от него кола. Времето било хубаво. Пешеходката се провряла между спрелите отсреща коли и един бус и тръгна да пресича. Сблъсъка настъпил в предния ляв калник на колата. Тя се превъртяла и паднала в насрещното платно.

От показанията на свидетеля А. А. Б., снаха на ищцата се установява, че същата разбрала за случката от съпруга й. Когато пристигнали в болницата, късния следобед на 18 ноември, заварили ищцата в много тежко състояние.

Имала огромна рана на главата и не можела да става от леглото, със силен световъртеж, гадене и повръщане. Престояла в болницата почти седмица.

Стояли при нея през деня, като се наложило и да преспят там една нощ.

Първите два дни тя не искала да се храни изобщо и се наложило да я хранят 4 въпреки, че нямала апетит. Неможела да се преоблича сама, да си вземе да пие вода. След изписването неможела да си движи краката. Тъй като преди живеела сама в гр. П., се наложило свидетелката и съпругът и да я вземат при тях в гр. С., за да се грижат за нея. Около месец и половина била на легло.

Първите две седмици не могла да отиде до тоалетна. Трябвало да я вдигат, за да я обърнат настрани. От всяко разместване и се завивал свят и започвало да й се гади. Изпитвала болки в ръката, където имало охлузване, в крака, в главата от раната, с усещане за стягане и дърпане. След година се върнала в П. и отново живее сама. След инцидента ищцата била доста стресирана. Не искала да излиза навън. После започнала да излиза по малко с придружител.

Изморявала се и изпитвала страх от колите, които се движеха покрай нея. В началото се качвала трудно в кола. Сънувала постоянно кошмари. При спомена за сблъсъка изпитвала страх и плачела. Притеснява се от белега, който е голям и страховит. До свалянето на конците неможела да се изкъпе и тялото и косата й били със засъхнала кръв. Преди случката била много жизнена и нямала сериозни заболявания. Имала приятелки и водела пълноценен социален живот. Грижила се за внуците си и помагала на децата си. В периода на лечението била подтисната и се притеснявала, че неможе да върши ежедневните си занимания. Изпитвала неудобство при среща с чужди хора. След тази травма, не се е възстановила напълно. Белегът се е запазил с усещане за дърпане. Няма чувствителност на нараненото място. Преди злополуката не е имала емоционални изблици без причина, но след това плаче при спомена за случката.

От представеното уведомление и писма (лист 15-17 от делото) е видно че ищцата е отправила към ответното дружество искане за заплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди от ПТП в размер от 35000 лв. По този повод е образувана преписка на 25.05.2022 г. и е опредено обезщетение от 12000 лв.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал.1,КЗ:

Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ , застрахователят по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица участници в движението по 5 пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. Увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, по аргумент на чл. 432, ал. 1 КЗ, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.

В настоящия случай не се спори за наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на МПС участвало в процесното ПТП, както и настъпването на последното.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства-показанията на свидетеля О. и Л. съдът намира за установено, че на процесната дата, в гр.

Пловдив, на Пещерско шосе пред двора на техникума по електротехника при ясно и сухо време, между управлявания от свидетеля Н. Л. и ищцата Б., докато пресичала улицата, е настъпил сблъсък в предната лява част на автомобила, в резултат, на което последната се превъртяла и паднала в другата лента за насрещно движение.