Определение № 21 от 06.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. София, 06.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002901639 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Х. П. П. ЕГН ********** срещу решение №119 /25.03.2024 г. , постановено от Хасковския окръжен съд по в.гр.д. № 258/23 по описа на същия, с което е потвърдено решение № 260036/04.03.2022г. по гр.дело № 676/2021 г. Районен съд – Хасково , с което е било признато за установено, че касатора дължи на „Делта Кредит" АДСИЦ, с ЕИК 175145295, следните суми: 5885, 91 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №FL53070 от 11.07.2005г., сключен между Ванчо Станчев Станчев и „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк и Еф Джи България" АД/ и по договор за спогодба и встъпване в дълг от 02.08.2014г., сключен с Христина П. П.: 915, 59 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020г. вкл., 318.82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 25.01.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението - 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 260079 от 27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 157 по описа за 2021 г. на Районен съд - Хасково.

Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на ответницата разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които според касатора се изразяват в това, че съдът е приел, че ищцата е разбирала свойството и значението на извършеното/ сключването на анекса/, както и че същата е 1 погасявала процесния дълг чрез плащане.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Предмет на установителния иск предявен от ищеца "Делта Кредит" АДСИЦ е съществуване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед на посоченото основание. Ищецът претендира от солидарния длъжник Х. П. П. вземания в общ размер от 5885, 91 лв., представляващи сборът от 32 броя неплатени ежемесечни вноски, с настъпили падежи в периода от 31.01.2016г.31.08.2018г., дължими от ответника, на основание споразумение от 02.08.2014г., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, за признаване и разсрочване на задълженията, произтичащи от сключен между кредитополучателя Ванчо Станчев Станчев и „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк И Еф Джи България" АД/, договор за потребителски кредит №FL53070 от 11.07.2005г., вземанията за които са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания №002/05.09.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, гр.София, с ЕИК 000694749 и „Бългериън Ритейл Сървисис“АД, гр.София, с ЕИК 130950970, от една страна и "Алфа Кредит“АДСИЦ, гр.София, с ЕИК 175145295 /с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/, от друга страна и Приложение № 1 към него. Претендират се също така и 318, 82 лв. мораторна лихва върху главницата, считано от 15.07.2020г. до 25.01.2021г. /вкл./, законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Според съда, видно от приетото по делото писмено доказателство – процесния договор за потребителски кредит, между банката от една страна и кредитополучателя Станчев е възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключения договор, съгласно който на кредитополучателя е бил предоставен потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК в размер на 6100,00 лв. за срок от 62 месеца, със задължение да го върне ведно с начислените договорни лихви разсрочено, на равни 6 ежемесечни анюитетни вноски всяка в размер на 151,44 лв. и последна изравнителна в размер на 2

151,19 лв., при падеж – 11 то число на съответния месец, съгласно чл.7 и чл.8 от договора и погасителния план към договора за потребителски кредит. В погасителния план са отразени размерът, броят, периодичността, датите на плащане на погасителните вноски. Видно от представеното по делото писмено доказателство бордеро о т 11.07.2005 г. за усвояване на кредит, банката е предоставила на кредитополучателя договорената сума в размер на 6100,00 лв. От представеното извлечение от сметка издадено от „Юробанк И Еф Джи България“ АД- гр.София, с ЕИК 000694749 и от заключението на назначената съдебносчетоводна експертиза се установява,че към 05.09.2008 г. непогасеното задължение по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 8431,13 лв. в т.ч. 6100,00 лв. – главница и 2331,13 лв. – договорна възнаградителна лихва. Съгласно съдържанието на представените към исковата молба: договор за прехвърляне на вземания №002/05.09.2008г. извлечение от Приложение № 1 към него и 3 бр. извлечения от сметка удостоверяващи заплащането на цената по договора, се установява, че е извършена цесия между „Юробанк И Еф Джи България“ АД- гр.София,с ЕИК 000694749 и „Бългериън Ритейл Сървисис“АД- гр.София ЕИК 130950970, от една страна, в качеството на цеденти, които прехвърлят възмездно на "Алфа Кредит“ АДСИЦ- гр.София ЕИК 175145295 /с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ/, в качеството на цесионер, вземания към свои длъжници, произтичащи от сключени договори за потребителски кредити, изброени и специфицирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия. Сред цедираните вземания е и процесното вземане за сумата от 6100,00 лв., при т о краен срок за погасяване на кредита до 11.09.2010г., кже длъжникът се е задължил да го върне заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на 60 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 151,44 лв., при падеж 11-то число на месеца, като първата погасителна вноска е била дължима на 11.10.2005г. Към 05.09.2008г. задълженията на кредитополучателя по договора за кредит възлизат на 8431.13 лева, от които главница в размер на 6100 лева и лихви в размер на 2331.13 лева. В срока на действие на договора, ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което на 27.02.2013г. цесионерът „Делта Кредит“ АДСИЦ сключил чрез упълномощен представител „Кронос Рикавъри Менидмънт“ООД, гр.София ЕИК 200706032 споразумение с ответника Х. П. П. , което според съда има характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, съгласно който страните, с цел да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки, преуреждат отношенията си, като П . става солидарен длъжник заедно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит, като неизплатеното задължение по договора е в размер на 8431.13 лева. Съгласно подписаното споразумение, страните се съгласяват солидарният длъжник да изплати задължението разсрочено за периода от 20.03.2013г. до 20.08.2013г., на 18 бр. ежемесечни анюитетни вноски, всяка вноска в размер на 276.74 лв. На 02.08.2014г. цесионерът „Делта Кредит“ АДСИЦ е сключил чрез 3 упълномощен представител „Екс Дебт“АД, гр.София,с ЕИК 201598086 второ споразумение с П., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, по силата на който страните за да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки, отново преуреждат отношенията си, като ответницата става солидарен длъжник заедно скредитополучателя по договора за потребителски кредит, чийто остатък е в размер на 9169,35 лв. Съгласно подписаното споразумение, страните се съгласяват солидарният длъжник да изплати задължението разсрочено за периода 27.08.2014г.-2018г. на 49 бр. ежемесечни анюитетни вноски всяка в размер на 183, 34 лв. Вземането на ищеца спрямо ответницата се основава на споразуменията от 27.02.2013 г. и от 02.08.2014 г. За неоснователно е счетено от съда възражението на ответницата за липса на доказателства за валидна представителна власт на лицето, подписало от името на кредитора „Делта кредит“ АДСИЦ споразуменията, доколкото според съда, в случая намира приложение установената законова презумпция по чл.301ТЗ, съгласно която действията от името на търговец без представителна власт, се смятат потвърдени от търговеца, ако той не се противопостави веднага след узнаването. Прието е, че на основание чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за ответницата.

С оглед изложеното и съгласно съдържанието на споразумението между страните по делото, както и въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключенията на назначените по делото експертизи, въззивният съд е приел, че със сключените споразумения имащи характер на спогодба между страните е постигнато валидно споразумение. Тежестта на доказване по направеното от ответната страна възражение правилно е била възложена на страната, която оспорва валидността на споразумението, поради което необосновано във въззивната жалба се твърди,че е допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд.

Споразумението не противоречи на закона, като с него ответницата встъпва като съдлъжник в чуждо задължение със съгласието на кредитора и поема да заплаща съществуващи задължения, с уговорен падеж, което не е в противоречие със закона, поради което сключената спогодба е породила уговорените между страните в исковия процес правни последици.

За неоснователно е прието от въззивния състав възражението на ответницата, че не е разбирала свойството и значението на своите действия при подписване на споразумение от 02.08.2014г. Това ,според съда, следва от приетите по делото епикризи и медицински документи и от заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза, според които към 27.02.2013г. и 02.08.2014 г., не се установяват данни за наличие на психично заболяване или деменция, които да обуславят нарушена възможност П. да разбира правните последици и от двете споразумения, с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията си, доколкото няма данни за наличие на психично заболяване или деменция, които да обуславят нарушена възможност на ответницата да разбира правните последици и от двете споразумения, с конкретното им съдържание, както и да ръководи действията 4 си. Видно от съдържанието на представения договор за прехвърляне на вземания и приложение № 1 към него вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани от „Юробанк и Еф Джи България АСД на „Делта Кредит“ АДСИЦ, като в приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер, задължено лице. Горното води до извода на съда, че със споразуменията които е подписала на 27.02.2013 г и на 02.08.2014 г.ответницата се е съгласила, че съществува именно прехвърленото вземане, както и че негов кредитор е ищеца, от което следва и извода, че ответницата е уведомена за цесията още към датата на подписване на първото споразумение на 27.02.2013 г. По делото няма данни и доказателства ответницата да е платила задълженията поети с първото споразумение, което е наложило подписване на второто споразумение от 02.08.2014 г. В последното се установяват по основание и размер заявените по чл.410 ГПК като остатък и след приспадане на извършените от ответницата плащания вземания за главница в размер на 5885,91 лв. и мораторна лихва в размер на 318,82 лв. за периода от 15.07.2020г. до 25.01.2021г. вкл., което се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата от първата инстанция съдебноикономическа експертиза. В подкрепа на този извод на съда са и приетите във въззивното производство писмени доказателства- 16 бр. дневни извлечения приложени към банковото удостоверение, което е издадено в уверение на това, че вносител на описаните в него 16 вноски на каса е именно П.. С банковото удостоверение се потвърждава, че дневните извлечения 16 бр. приложени към удостоверението са структурирани така, че на първия ред под дата / вальор/ на всяка операция, включена в документа, информационната система на Банка ДСК“ АД показва информация за лицето вносител/ когато операцията е вноска на каса в Банката/ или наредител/ когато операцията е безкасова/. В банковото удостоверение са посочени IBAN, 9 с титуляр „Делта Кредит“ АДСИЦ, дата № на дневно извлечение, сума в лв., вносител, три имена с ЕГН на ответницата.