Определение № 500 от 23.02.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. София, 22.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000501878 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано възоснова на молба с вх. Рег. № 1464 от 23.01.2023 г. подадена от И. Н. Д., представляван от адв. Я. Д. от САС с искане за изменение на Решение № 11 от 03.01.2023 г. в частта, в която съдът е постановил в тежест на молителя, в качеството му на ответник разноски за процесуално представителство в размер на 3 230 лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

В обстоятелствената част на молбата посочва, че макар и принципът за разпределение на разноските да е спазен, поради липсата на доказателства за действително извършен разход, решението в частта за разноските следва да бъде изменено. Счита, че присъдените в размер на 3 230 лева разноски не почива доказателство представено както в първата, така и във въззивната инстанция. От правна страна счита, че в съответствие със съдебната практика не е достатъчно да се представи списък на разноски и за да намери отражение в решението е необходимо разходът да е подкрепен с писмени доказателство.

Ответникът по молбата Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ в писмено становище с вх. Рег. № 3788 от 20.02.2023 г. оспорва молбата като неоснователна с възражението, че след като е безспорен факта за осъществено процесуално представителство от адвокат, то възнаграждението за него се дължи в минимален размер, независимо дали са представени или не доказателства за действително извършен разход.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, решението в частта, в която се иска неговото изменение и събраните доказателства пред първоинстанционен и въззивен съд, констатира следното от фактическа страна:

С Решение № 11 от 03.01.2023 г. въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния изцяло в частта за разноските и е осъдил И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. „***“ № ***, ет.***, ап.*** да заплати на ЗАД“ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И 1

ЗДРАВЕ“ АД сумата от 3606.07 лева / три хиляди шестстотин и шест точка нула седем/ лева, представляваща разноски в производството направени пред първоинстанционния съд, от които 3230 лева адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразен отхвърлената част от предявения иск и 376.07 лева разноски за призоваване на свидетели и възнаграждения на вещи лица, съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. В мотивите на съдебния акт, съдът е приел, че разноски в размер на 3230 лева се дължат от ищеца. Този извод е направен възоснова на списък на разноски, в който е претендирано възнаграждение за пр. представителство осъществено от адвокат. Разходен документ към списъка не е представен. Такъв не се съдържа и в гр.д. № 5474 по опис на СГС за 2020 г., от което следва, че липсва доказателство за действително извършен разход.

От правна страна, в решението, чието изменение се иска съдът е приел, че при липса на разходен документ претенцията за разноски произтичаща от разход за извършено в производството пр. представителство /по този факт няма спор/ и включена в списък по чл.

80 от ГПК /по този факт също не се спори/ се дължи в минимален размер. Това разбиране следва от принципа на служебното начало, според който ако страната е доказала своето искане по основание, съдът може да определи размера, като приложи нормативен акт, в който е определен такъв /Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Спорният въпрос в настоящото производство обаче е разрешен в обратния смисъл в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б. – „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка“. Възприето е становището, че разход следва да се доказва с разходен документ, който не може да бъде заместван от презумпция, че се дължи в минимален, нормативно определен размер когато е осъществено пр. представителство без разходен документ /с изкл. на хипотезата по чл. 38 от ЗА /. В настоящия случай липсва разходен документ, а съдът е длъжен на основание чл. 130, ал.2 от ГПК да приложи ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и да намали присъдените разноски със сумата от 3230 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 11 от 03.01.2023 г. в частта, в която И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.

***, ж.к. „***“ № ***, ет.***, ап.*** е осъден да заплати на ЗАД“ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД сумата от 3606.07 лева / три хиляди шестстотин и шест точка нула седем/ лева, представляваща разноски в производството направени пред първоинстанционния съд, от които 3230 лева адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразен отхвърлената част от предявения иск и 376.07 лева разноски за призоваване на свидетели и 2 възнаграждения на вещи лица, съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК , като НАМАЛЯВА разноските от 3606.07 лева на 376.07 /триста седемдесет и шест точка нула седем/ лева, на основание чл. 248 от ГПК Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3