Решение № 5017 от 30.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5017 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100511049 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12681/ 18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 29 488/2021 г. на СРС, ГО, 155 състав са отхвърлени предявените от „А. АКМ“ ЕООД против А. А. Ф. главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 425 лв. – получена от ответника на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на исковата претенция – 26.05.2021 г., до окончателното й изплащане, както и предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 425 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на исковата претенция – 26.05.2021 г., до окончателното й изплащане

Подадена е в срок въззивна жалба вх. № 222354/07.08.2023 г. от ищеца „А.

АКМ“ ЕООД против решението. Излага в жалбата, че неправилно исковете са били отхвърлени. Сочи, че сключеният на 30.04.2020 г. договор за наем на нива с идентификатор *** с площ от 37 000 кв.м., находящ се в землището на с.

Новачене, м. Марен дъно, е останал неизпълнен от ответника – наемодател и сега въззиваем, понеже имотът не предаден на ищеца. Напротив, преди да започне стопанската година наемодателят ответник е прехвърлил правото на собственост върху имота на друго лице, което също съставлявало неизпълнение на договора. Сочи, че е заплатил процесната сума – наемна цена, по сметка на А.Ф., съсобственик на имота, поради което сумата е преминала в патримониума на ответника и сега въззиваем А. А.

Ф..

1

Във въззивната жалба се навеждат преклудирани твърдения /сторени за пръв път във въззивната жалба/, че посредством Вайбър съобщение наемодателят А. А. Ф. е посочил сметка за изплащане на наемната цена – сметката на А.Ф..

А. А. Ф. подава отговор на въззивната жалба от 19.09.2023 г. Оспорва въззивната жалба. Не спори, че процесната сума е постъпила по сметка на А.Ф., но поддържа оспорванията от отговора на исковата молба, а именно, че сумата не е преминала в неговия патримониум. Оспорва твърденията относно Вайбър съобщенията, приложени към въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Също така, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.11.2008 г. на съдия по вписванията при РС – Никопол, А. А. Ф. / ответник по иска/ и Ана Алексиева Ф.а /не е ответник по иска/ са придобили собствеността върху недвижим имот – нива от 37,3 дка, трета категория, в местността Марен Дъно, представляваща имот № 162011 по плана на с. Новачене, общ. Никопол. При липса на посочени квоти в нот. акт следва да се посочи, че всеки един от тях е придобил по ½ ид.ч. от имота.

Не е било спорно между страните, а и се установява, че по силата на договор за наем на земеделска земя № 3 от 30.04.2020 г. с наемател ищецът „А. АКМ“ ЕООД и наемодател единствено собственикът на ½ ид.ч. от имота - А. А. Ф., А. А. Ф. се задължил да предостави за временно и възмездно ползване на ищеца процесния имот – нива, за стопанската година 01.10.2020 г. – 30.09.2021 г.

Договорът за аренда дава специална и съобразена с обществените отношения по предоставяне на ползването на земеделски земи и свързаните с тях вещи защита, насочена към създаване на условия за по-ефективно използване на средствата за земеделско производство. Договорът урежда обществените отношения, свързани със стопанското ползване на земеделска земя и извличане на плодовете, на които арендаторът става собственик. В случая процесният договор от 30.04.2020 г. е с предмет именно отдаване за временно ползване на земеделска земя, от която ищецът да извлича на плодовете и да я обработва.

Договорът за аренда на земеделска земя, с който се уреждат арендните отношения, регламентирани от ЗАЗ, е формален - сключва се в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В случая поради липса на изискуемата форма, то процесният договор за аренда от 30.04.2020 г. е нищожен.

Според Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г. при липса на писмена форма за валидност на арендния договор, сключеният се конвертира в договор за наем. Процесният договор от 30.04.2020 г. съдържа всички съществени елементи на договора за наем, поради което съдът намира, че конверсията в договор за наем е допустима. В този смисъл е и волята на страните – същите в договора са именовани именно наемател и наемодател.

По този начин, сключен е валиден договор за наем на земеделска земя.

2

Досежно обстоятелството дали на 30.04.2020 г. / при сключване на договора/ имотът е бил предаден на наемателя от наемодателя твърденията в исковата молба са оскъдни. В договора е записано, че предстои предаване на имота- чл. II, 2, а не че е осъществено предаване. Твърденията на ищеца са, че в нарушение на договора ответникът – наемодател /заедно с останалите съсобственици/ е продал наемния имот.

Видно от представената, но не и в цялост, а само първа страница/ справка от СлВп, то на 20.05.2020 г. /или преди началото на стопанската година/ ответникът А. А. Ф. и друго лице /което обаче не е А.Ф., посочена в акта за собственост/ са продали имота.

Т.к. справката е само първа страница, а и липсват конкретни твърдения, то за съда е невъзможно да установи кому А. А. Ф. е продал имота. А. А. Ф. обаче не спори да е осъществена продажба, като в този смисъл са и твърденията на ищеца, който в първо с.з. е представил втори договор за наем на имота. Този договор е от 29.07.2020 г. /или преди началото на стопанската година/. Според него трето за спора лице отдава процесния имот под наем за същата стопанска година от 01.10.2020 г. до 30.09.2021 г. на ищеца. Това са фактите по делото.

От тези доказателства се установява, че имотът не е бил предаден на ищеца от ответника по първия договор за наем /процесния договор от 30.04.2020 г./; че имотът е бил продаден от ответника и други лица; трето за спора лице впоследствие е отдало под наем същия имот на ищеца през м. 07.2020 г.

Поради това съдът намира, че по процесния договор от 30.04.2020 г. предаване на имота от наемодателя А. А. Ф. на ищеца не е осъществено. Не се установява обаче създаване на конкретни препятствия от страна на ответника А. А. Ф. или от преобретателя на имота за упражняване на правата на наемателя – ищеца по делото. Видно от Вайбър кореспонденция, неоспорена и приложена с исковата молба, то А. А. Ф. е пожелал на ищеца добър урожай на нивата.

Видно от платежно нареждане от 25.06.2020 г. във връзка с процесния договор за наем от 30.04.2020 г. на А.Ф. по нейна сметка /която не е наемодател по договора/ е преведена авансово наемната цена, предмет на иска. В договора не е записана сметка на наемодателя А. А. Ф., а и липсват доказателства той да е посочил тази сметка на Ана за превеждане на наема. Не са представени доказателства процесната сума да е преминала в патримониума на ответника наемодател А. А. Ф..

Същият оспорва да се е обогатил със сумата. Не са изложени твърдения А. А. Ф. и Ана да са били съпрузи, а доказателствата по делото предпоставят несъстоятелност на тази хипотеза.

Поради гореизложеното, то дори да се приеме че с покана от 13.08.2020 г. ищецът е развалил процесния договор за наем от 30.04.2020 г.; и че не съществуват други уговорки между страните предвид представените два договора за наем за един и същи имот, сключени в рамките на 4 месеца, то недоказано е останало процесната сума да е преминала в патримониума на ответника и наемодател А. А. Ф.. Сумата е постъпила по сметка на А.Ф..

С оглед на изложеното правилно главният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и евентуалният по чл. 59 ЗЗД иск срещу А. А. Ф. са отхвърлени като неоснователни.

Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12681/ 18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 29 488/2021 г. на СРС, ГО, 155 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4