Решение № 453 от 26.09.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Петя Колева

Пламен Дацов при участието на секретаря Галина В. И.ванова в присъствието на прокурора К. М. Иванов като разгледа докладваното от Пламен Дацов Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200140 по описа за 2024 година

Касационното производство е инициирано по жалба от подсъдимите Г. Г. К. и С. М. Г. срещу Решение №57 от 31.07.2023 год. по ВНОХД№32/2023 год. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Оплакванията в двете касационни жалби са за наличието на касационни основания визирани в чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. В тази връзка се моли да се отмени атакуваното решение и оправдаят двамата подсъдими, да се отмени и върне за ново разглеждане или алтернативно намали наказанието.

В откритото съдебно заседание адв.С. – защитник на подс.К., поддържа касационната си жалба и обобщава, че е налице превратен, противоречив и непълен анализ на доказателствата по делото. Сочи, че поради тази причина са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и заради обстоятелството, че не е уважено искане за разпит на важен свидетел. Твърди се, че подс.К. не е бил в общ умисъл с другия подсъдим, тъй като за това липсват доказателства. Моли за неговото оправдаване. Алтернативно се иска отмяна и връщане.

Подс.К. в своя защита сочи, че е бил подведен от св.Х. и е невинен.

Адв.Н. – защитник на подс.Г., поддържа касационната жалба и допълнението към нея.

Пред настоящия състав твърди, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като в 1 обвинителния акт не било описано от къде произтича вината, което от своя страна е пренесено като порок и в обжалвания пред ВКС съдебен акт. Другото процесуално нарушение, според защитника, е че липсват мотиви, от които да се установи поради какви причини се счита, че подс.Г. е виновен, което прави невъзможна неговата защита. На следващо място се сочи, че е нарушен материалният закон, тъй като апелативният съд приема, че доставките по тези процесни фактури са реално осъществени, като този извод бил в противоречие с Директива 2006 на ЕС и с трайно установената практика по приложението на ЗДДС. Счита се, че наложеното наказание е несъразмерно, тъй като се нарушават принципите на съразмерност и пропорционалност, предвидени в § 15 от преамбюла на директивата. В тази връзка се моли за оправдаване, отмяна и връщане или намаляване на наказанието.

Подс.Г. в своя защита моли за оправдаване.

Представителят на Върховната прокуратура(ВП) е на мнение, че жалбите са напълно неоснователни и не са налице посочените касационни основания в тях. Решението на АС Бургас е обосновано и законосъобразно от фактическа и правна страна.

В последната си дума двамата подсъдими молят за оправдаване.

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда от 02.11.2022 год., Окръжен съд – Бургас по НОХД№264/21 год., е признал подс.С. М. Г. за виновен в извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2, т.7 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и на основание чл.54 НК го е осъдил на 3 години „лишаване от свобода“ при „общ“ режим, а по отношение на подс.К. е определил наказание от 3 години „лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 НК и на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението му за срок от 5 години. Г. и К. са осъдени да заплатят солидарно на държавата представлявана от Министъра на финансите сумата от 136 164, 82 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието. Съдът се е произнесъл и по чл.25, ал.1 и ал.2 НК.

С Решение №57/31.07.2023 год. по ВНОХД№32/2023 год., Апелативен съд – Бургас е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

По отношение на наведените основания в двете касационни жалби:

В касационната си жалба адв.С. – защитник на подс.К. твърди, че апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като с мотивите си за отхвърляне разпита на св. Р. Г. Т. се е произнесъл по фактите, преди приключване на съдебното 2 следствие.

Настоящият състав на ВКС прецени, че това възражение е неоснователно, тъй като видно от протокол №57/27.03.2023 год. за проведено открито съдебно заседание пред Апелативен съд – Бургас, въззивната инстанция в мотивната част на определението си за оставяне без уважение на посоченото искане отбелязва, че са събрани достатъчно по обем доказателства, които позволяват правилното изясняване на подлежащите за доказване факти и обстоятелства, поради което е преценил, че не се налага изслушването на въпросния свидетел. При тази мотивировка не може да се приеме изразеното от съда за предварително произнасяне по фактите, тъй като той по никакъв начин не е взел становище по тях така, че да се разбере какво е неговото отношение и какво ще последва впоследствие от анализа по събраните доказателства. За да има мотивирано произнасяне за отхвърляне е необходимо съдът да изпълни задължението си като отбележи защо счита, че едно искане е неоснователно. Това, че същият заявява, че доказателствата са достатъчни по обем, за да се разкрие обективната истина не представлява предварително произнасяне по фактите. В допълнение е необходимо да се отбележи, че е право на съдебния състав да прецени, дали е нужен разпит на определен свидетел или не и това не може да се приеме като съществено процесуално нарушение.

Адв.С. депозира в касационната си жалба и друго възражение, че въззивната инстанция е допуснала логическо несъответствие в мотивите си по отношение на съучастническата дейност, тъй като е приел, че св.Х. се познавала със св.П., която водила счетоводството на подс.Г. и знаела за дейността на фирми, които се нуждаят от фактури, поради което тя предложила издаването на такива от името на дружеството на подс.К., което от своя страна като извод противоречало на обвинителния акт, където се казвало, че двамата подсъдими се запознали лично и се сговорили. Това опровергавало заключението, че подсъдимите действали при общ съучастнически умисъл. Поради тази причина се счита, че посоченият извод на съда за съучастническа дейност противоречал на приетата фактическа обстановка, което представлявало съществено процесуално нарушение(СПН).

Гореописаното възражение за СПН е неоснователно, тъй като от една страна, видно от обвинителния акт, се е приело в описаната фактическа обстановка, че подс.Г., за да избегне внасянето на голям размер ДДС се е обърнал към подс.К., който се е съгласил да издава от името на негова фирма фактури. От друга страна, действително на л.8 от решението на апелативния съд се отбелязва, че св.Х. предложила на подс.К. да издаде от името на негово дружество фактури, които ще подпомогнат незаконосъобразната дейност на подс.Г., но последното не представлява противоречие с приетата фактическа обстановка от обвинението и логическо несъответствие по отношение на съучастническата дейност. Това е така, защото отново видно от обжалваното решение на л.л.26, 27 и 28 и л.л.38, 39 и 40 съдът логически обосновано и непротиворечиво отбелязва, че двамата подсъдими предварително са се познавали както и това, че св.Х., макар и да е посредничила, това не представлява обстоятелство, което да изключва техния общ умисъл. В тази връзка, макар, че в описаната 3 фактическа обстановка се отбелязва помощта на свидетелката, то това не влиза в противоречие със заключението за съучастническата дейност, тъй като впоследствие съдът в своя съдебен акт допълва при анализа на доказателствата какво има предвид. Именно поради тази причина не може да се приеме наличието на противоречие в аналитичната дейност, което да представлява СПН.

В хода на съдебното заседание пред ВКС защитникът заявява, че от мотивите не можело да се разбере - процесните стоки фактически доставени ли са от „Л. е. Б.“ ЕООД или не са доставени, защото веднъж съдът приемал, че няма как да бъдат доставени, а най-накрая казвал, че са доставени.

В случая, като отговор на посоченото от защитника следва да се отбележи, че съдът в решението си е бил пределно ясен. Същият е обобщил на л.л.34-35 какво има предвид, а именно, че обстоятелството за извършен превоз на строителни материали не може да повлияе върху фактите по обвинението, защото важното в случая е, че същият този превоз на стоки не се установява да е във връзка с процесните фактури, които на по-късен етап в мотивите си съдът детайлизира и конкретизира.

Според адв.С., съдът е отказал да отговори на възражението, че нямало доказателства, че протоколите за приемане и предаване на стоките, които били с невярно съдържание и които разкриват фиктивността на сделките, както и товарителниците и договорите за наемане на склад, са на подсъдимите. Нямало доказателства и, че са иззети от тях.

Видно от обжалваното решение е, че съдът изключително подробно - л.л.28-35 е анализирал писмените доказателства по делото, които включват и отбелязаните протоколи, договори и товарителници като е отговорил и на възраженията, за които се твърди, че не е направено. Напротив, анализът на въззивната инстанция е задълбочен и подробен, обхващащ всички писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност като по този начин е даден отговор на възраженията за тези обстоятелства. В този смисъл не може да се приеме, че е нарушен чл.14, ал.1 НПК.

В касационната жалба на адв.Н. – защитник на подс.Г. са цитирани част от твърденията на Апелативен съд – Бургас, от които не ставало ясно въз основа на какви доказателства се приема, че са установени.

На първо място следва да се отбележи, че една голяма част от посочените възражения са по обосноваността и касационната инстанция ще ги остави без отговор поради обстоятелството, че са ирелевантни за нейната компетенция. На този етап възражения свързани с недоказаност и анализ на доказателствената съвкупност не могат да бъдат коментирани, а касационната жалба на адв.Н. е в по-голямата си част анализ на тези обстоятелства като това, че – нямало данни цитираните свидетели да са обсъждали определени факти, нямало доказателства, че подс.Г. е знаел, че доставчиците му са неизрядни, нямало доказателства, че двамата подсъдими са се познавали, че имало доказателства, че стоките били реални, нямало доказателства за действията на подс.Г., 4 нямало доказателства за фиктивни сделки със строителни материали, че апелативният съд стъпвал в своите изводи на недоказани факти, описаният механизъм не се доказвал от събраните доказателства. Прави се анализ на ССЕ и защо същата е негодна с коментар на всеки един въпрос от същата и защо не трябвало да се цени от съда, анализ на показанията на св.П., които според касационната жалба не доказвали предварителното познанство между двамата подсъдими, че нямало доказателства за общност на умисъла, че деянието е несъставомерно като дори в самата разглеждана жалба адв.Н. на л.29 заявява, че става въпрос за необоснованост, че не бил доказан умисълът за извършване на престъпление. В тази връзка и с оглед законово определените възможности, в компетенциите на този състав е обсъждането на онези възражения, които се приема от защитата, че са свързани с липса на мотиви и липса на анализ за наличните доказателства по делото, което води до СПН, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

В обобщение апелативният съд и по отношение на подс.Г. стриктно е следвал процесуалните правила по чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК - извършил е самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, изложил е ясно и без логически противоречия кои факти намира за доказани и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства, което позволява да бъде проследен начина за формиране на вътрешното му убеждение. С оглед на това се явява неоснователно възражението на адв.Н. за нарушение на чл.14, ал.1 НПК, още повече, че в касационната жалба няма конкретика по отношение на това обстоятелство.