Решение № 79 от 09.08.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20228002103564 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 443 от 20.03.2023 г. е допуснато по касационна жалба на Прокуратура на Република България, чрез прокурор П. - прокурор при Апелативна прокуратура в гр. София и по касационна жалба на Г. Т. Г., чрез пълномощника му адв. С. И. касационно обжалване на решение № 781/31.05.2022 г. по в.гр.д. № 698/2022 г. на Апелативен съд София, с което след частична отмяна на решение №3 от 10.01.2022 г. на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 242/2021 г. в осъдителната му част, Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Г. Т. Г. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконно обвинение за извършени престъпления по ДП № 75/2014 г. по описа на Софийска градска прокуратура и НОХД № 109/2016 г. по описа на ОС Видин, в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., решението на първата инстанция е потвърдено.

1

Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е дал неправилна оценка на редица обстоятелства, които е обсъдил при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, същевременно не е обсъдил и взел предвид други обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението и които обуславят по-висок размер на същото, а именно: тежестта на престъпленията, в които ищецът е обвинен, начина по който те са рефлектирали върху професионалната му сфера, както и негативните последици за психическото му състояние. Съдът не е отчел в достатъчна степен, че повдигнатите на ищеца обвинения за тежки умишлени престъпления са засегнали особено интензивно личния и професионален авторитет на ищеца, който е уважаван гражданин и кмет на община Видин към момента на повдигане на обвиненията, както и неговата професионална реализация – неуспешно явяване на следващите два местни избора именно поради загубеното, вследствие на незаконните обвинения, доверие на избирателите. Поддържа се, че в недостатъчна степен съдът е оценил и приложените спрямо ищеца мерки за процесуална принуда – „парична гаранция“, „забрана за напускане пределите на Република България“ и най-вече мярката „отстраняване от длъжност“ за период от близо шест месеца, както и обстоятелството, че наказателното производство е било публично разгласено чрез медиите, в т.ч. и националните. В открито съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адв. И. поддържа касационната жалба и съответно оспорва тази на ответника. Моли обжалваното въззивно решение да бъде изменено, като искът бъде уважен до пълния предявен размер от 200 000 лв. Претендира сторените разноски.

Касаторът - ответник обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите са свързани с нарушаване на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД, като се твърди, че размерът на обезщетението е силно завишен. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между всички обсъдени от него обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението и причинените вреди и не е посочил значението на всяко едно от тях по отношение на размера на присъденото обезщетение.

2

Същевременно не е обсъдил и не е взел предвид обстоятелства, които са от съществено значение за определяне на размера на обезщетението – вида на взетата мярка за неотклонение – „парична гаранция“, която е със значително по-нисък интензитет на засягане на личната сфера на обвиняемия, както и възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението – в активна, зряла възраст, предполагаща по-висока устойчивост към стреса от наказателно преследване. Излага се довод, че съдът неправилно е оценил част от обстоятелствата, които е взел в предвид при определяне на размера на обезщетението, а именно кратката продължителност на наказателното преследване и вида и продължителността на приложената мярка за неотклонение - „парична гаранция“. В открито съдебно заседание, касаторът ответник, чрез процесуалния си представител прокурор Дечева поддържа подадената касационна жалба и съответно заявява становище за неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба на ищеца за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

За да отмени частично решението на първоинстанционния съд и по този начин да намали присъденото от него обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. на 40 000 лв., въззивният съд е приел, че освен обичайните вреди, ищецът е търпял и по-интензивни страдания поради следните конкретно установени по делото обстоятелства: броя на повдигнатите му обвинения – четири, две от които са във връзка със заеманата от него изборна длъжност – кмет на община Видин, предполагаща засилени очаквания на обществото към личността му; задържането му за 12 часа; публичното претърсване на кабинета му в сградата на общината; начина на извеждането му от сградата и транспортирането му с патрулна кола пред погледа на служители и граждани; отстраняването му от длъжност за период около шест месеца; извършеното претърсване в дома му в негово отсъствие; масираното отразяване на извършените спрямо ищеца следствени действия и повдигнатите му обвинения в средствата за масова информация, което обуславя по-висок размер на обезщетение за неимуществени вреди.

Същевременно съдът е посочил, че липсата на данни за влошено здравословно състояние, както и краткия период на висящност на производствата – за две от тях – две години, за едно – 10 месеца, а за това, преминало и през съдебна фаза - 2 години и 5 месеца, са обстоятелства, обуславящи по-нисък размер на обезщетението за репариране на засегнатите 3 неимуществени блага. При тези съображения въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на от 40 000 лв. е достатъчно и справедливо за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди.

Обжалването е допуснато по въпросите за критериите при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съобразно принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и за задълженията на съда да определи размера на неимуществените вреди след извършване на преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и съответно да изложи съображения за тяхното значение, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка налице ли е противоречие със задължителната съдебна практика - т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г.; т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., както и с цитираната в изложенията на касаторите казуална практика на ВКС.

Съгласно задължителната съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи /ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., ОСГК/. Константната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, приема, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участието на пострадалия процесуални действия, наличието на данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца други наказателни производства през процесния период, начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други факти, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Съдебната практика е последователна и по въпроса, че изброяването в решението на принципно указаните насоки в ППВС № 4/1968 г. кои групи обстоятелства са от значение при прилагането 4 на чл.52 ЗЗД, като възраст, личност, обществено положение на ищеца, без въззивният съд да е обсъдил и преценил конкретните обстоятелства по делото в тази връзка, не отговаря на изискването за обсъждане и преценка на конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението в справедлив размер. Еднозначно в практиката на ВКС се приема, че на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането, като недоказването на изтъкнатите от страната конкретни вреди като предизвикано болестно състояние с трайни последици, или наличието на вреди извън причинната връзка, не отменя изискването за справедливо обезщетение, като размерът на същото във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., без да се отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения. За всеки конкретен случай съдът е длъжен да направи преценка на установените по делото факти и да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на тези факти, т.е. необходим е индивидуален подход и оценка на правнозначимите обстоятелства във всеки отделен случай на нематериално увреждане, който изключва при приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД унифицираност и решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си, правоотношения. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на засегнатото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия, които включват време и място на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие е средностатистически стандарт на живот.

По същество на касационните жалби:

Касационната жалба на ищеца се явява частично основателна, а тази на Прокуратурата на РБ – неоснователна, като съображенията за това са следните:

Неоснователни са доводите на ответника, че въззивния съд не е изложил 5 мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между всички обсъдени от него обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението и причинените вреди; че не е обсъдил и не е взел предвид обстоятелства, които са от съществено значение при определяне на обезщетението и по– конкретно вида на взетата мярка за неотклонение – „парична гаранция“ и неправилно е оценил факта на кратката продължителност на наказателното преследване и на приложената мярка за неотклонение и по този начин е определил силно завишен размер на обезщетението. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е изложил за кои от твърдените вреди е налице причинно – следствена връзка с незаконно повдигнатите обвинения и за кои такава не се разкрива и е обсъдил и взел предвид всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на обезщетението. Следва да се посочи, че нито едно от посочените в касационната жалба на ответника решения на ВКС, не разкрива сходство с настоящия спор, поради което присъдените с тях обезщетения нямат отношение към приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД по настоящото дело.