Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2917 от 12.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5231/2023
Вид
Определение № 2917
Подписан
12.10.2023
В сила
11.10.2023
Състав
Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Иво Юриев Хинов

Цитирани разпоредби

  • чл.43, ал.5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.127, ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.309 · Наказателен кодекс
  • чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.200 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.74 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.74, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2917 гр. София, 11.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605231 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на В. С. Б. против определение на СРС, НО, 3- ти състав от 10.08.2023г., постановено по НЧД № 10 460/2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата на В. С. Б. против постановление на СРП от 07.03.2023г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 15 348/2019г. по описа на 05 РУ- СДВР, пр.пр. № 27 820/2019г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК.

В жалбата са изложени доводи, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че се касае за престъпление по чл.202, ал.2, т.3, вр.чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК, тъй като средствата в размер на 3 840,00 лева били предназначени за жалбоподателя въз основа на граждански договор и са били присвоени чрез използване на неистински документи от лица, свързани с фондация „Равен шанс 2001“. Моли съдът да отмени обжалваното определение и постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че В. С. Б. е лице без активна процесуална легитимация и същият не се явява пострадало лице по смисъла на чл.74 от НПК, тъй като досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.316, 1 вр.чл.309 от НК. Съдът е приел, че в производство по чл.243, ал.5 от НПК съдът не може да разпорежда на прокурора или по собствена воля да променя правната квалификация на деянието, за което е водено разследване по досъдебното производство.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 23.10.2019г. и водено за престъпление по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК за това, че през 2016г. в гр.София, в СРС, ГО съзнателно се ползвал от неистински частни документи, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В периода 05.01.2011г. до 31.12.2011г. свидетелят В. С. Б. работел на граждански договор към Фондация „Равен шанс 2001“ и координирал дейностите по работа с лица в неравностойно положение, които фондацията обслужвала с управлявания от нея дневен център по проект „Психосоциална рехабилитация в семейна среда“, който се осъществявал с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз. По време на работата у свидетеля възникнали съмнения, че е извършено оправдаване на средства с използване на неистински документи, поради което завел гражданско дело на основание чл.49 от ЗЗД с ответник Агенция „Социално подпомагане“. В хода на делото свидетелят В. С. Б. оспорил истинността на документи, касаещи изплатени възнаграждения по гражданския договор, но експертизата не установила авторството на деянието.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно- почеркова експертиза, съгласно чието заключение подписът в графа „Получил“ на лицевата страна на лист втори в разписка придобит доход по чл.10, т.3 Номер 1 от 30.04.2011г. с получател фондация „Равен шанс 2001“ не е положен от В. С. Б., подписът в графа „Получил“ на лицевата страна на лист втори в разписка придобит доход по чл.10, т.3 Номер 2 от 30.09.2011г. с получател фондация „Равен шанс 2001“ не е положен от В. С. Б., подписът в графа „Получил“ на лицевата страна на лист втори в разписка придобит доход по чл.10, т.3 Номер 2 от 31.12.2011г. с получател фондация „Равен шанс 2001“ не е положен от В. С. Б., подписът в графа „Декларатор“ в декларация по чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ с декларатор В. С. Б. от дата 30.04.2011г. не е положен от В. С. Б., подписът в графа „Декларатор“ в декларация по чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ с декларатор В. С. Б. от дата 30.09.2011г. не е положен от В. С. Б.. В процеса на изследване се установява, че печатния текст на всички инкриминирани документи, както и отпечатъците от кръгъл печат на всеки един от листовете представляват цветно принтерно копие.

Въззивният състав, съобразявайки данните по делото и константната съдебна практика, че при документните престъпления по глава девета от НК, с оглед на специфичния обект на тези престъпления, пострадал от документно престъпление не може да бъде конкретно физическо лице, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай В. С. Б. не притежава това процесуално качество, поради което не попада 2 в кръга на лицата, посочени в чл.243, ал.3 от НПК, които имат право на жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство. Процесуалната недопустимост на жалбата, поставена за разглеждане пред първоинстанционния съд, се обосновава с подаването й от лице, което няма подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяна на постановения от прокурор при СРП акт, с който е прекратено наказателното производство. Обект на престъпленията по Глава IX от НК, а именно „Документни престъпления“ са обществените отношения, които са свързани със съставянето, използването и съхраняването на документи. Правната сигурност изисква да бъде спазван строго установеният ред при документирането на събитията и фактите с правно значение.

От обективна страна предметът на престъплението по чл.309, ал.1 от НК лъжливо документиране е официален удостоверителен документ, в който се съдържат факти или обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност. Субект на това престъпление е длъжностно лице, което извършва изпълнителното деяние- съставяне сам или чрез другиго на такъв документ, в кръга на службата си. Престъплението по чл.309, ал.1 от НК е формално, на просто извършване. За съставомерността на същото законодателят не е предвидил настъпването на общественоопасни последици. Престъплението е довършено със самия факт на съставяне на официалния удостоверителен документ, в който са отразени факти или обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен вредоносен резултат. Следователно след като в състава на инкриминираното деяние не са включени вреди, то липсва и процесуална правоспособност по чл.243, ал.3 от НПК от жалбоподателя В. С. Б., тъй като последният не е придобил качеството на пострадал от престъплението, да обжалва постановлението на представителя на СРП, с което е прекратено наказателното производство.

Съгласно чл.243, ал.3 от НПК право на обжалване на постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа от постановлението. В разглеждания случай жалбата пред СРС е подадена от лице, което няма качеството на обвиняем по смисъла на НПК, нито качеството на пострадал от престъплението по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, поради което и за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и подадената от него жалба е процесуално недопустима. С оглед специфичния обект на документните престъпления правилно първоинстанционният съд е приел, че пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице, а подадените от жалбоподателя доводи за неговата необоснованост са неоснователни. При липсата на пострадал от документно престъпление по НК и съответно липсата на качеството на пострадал на жалбоподателя от престъплението по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК, за което срещу неизвестен извършител е било образувано и водено наказателното производство, правилно СРС е оставил жалбата без разглеждане.

Правната защита на жалбоподателя в процесния случай се осигурява по реда на 3 вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на прокуратуратапо чл.200 от НПК. Този извод се формира по аргумент от по- силното основание по чл.243, ал.10 от НПК, в чиято хипотеза е предвиден горестоящ прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, когато те не са били обжалвани пред съда. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на наказателни производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл.243, ал.4 от НПК, също могат да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които имат право да възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото прокуратурата, поради конституционното си правомощие по чл.127, ал.1 от Конституцията да преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, може да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице. Доколкото жалбоподателят излага твърдения, че самият той е увреден от неправомерно поведение, което определя като престъпно, основателността на становището му срещу прекратяването на наказателното производство за престъплението по чл.309, ал.1 от НК следва да бъде проверена от горестоящата прокуратура. Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение и изпратена по компетентност на Софийска градска прокуратура, а определението на СРС потвърдено.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖВАДА определение на СРС, НО, 3- ти състав от 10.08.2023г., постановено по НЧД № 10 460/2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата на В. С. Б. против постановление на СРП от 07.03.2023г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 15 348/2019г. по описа на 05 РУ- СДВР, пр.пр. № 27 820/2019г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК.

ИЗПРАЩА жалбата на Софийска градска прокуратура по компетентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5