Определение № 10166 от 13.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10166 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110154378 по описа за 2025 година

По делото е постъпила молба вх. № 76524 от 11.03.2026г., с която ищецът чрез пълномощника си оттегля предявените от него искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. С оглед горното към настоящия момент делото се намира във фаза, при която не е необходимо съгласие на насрещната страна за оттегляне на иска. Оттеглянето е извършено от юрк. Петкова, която разполага с правомощията по чл. 34, ал. 3 ГПК, включително за оттегляне на иск/пълномощно към молбата/. Оттеглянето на претенцията от ищеца десезира съда и води до прекратяване на образуваното съдебно производство.

По разноските:

Действително, практиката приема, че когато оттеглянето/отказът от иска е поради факти, настъпили след предявяване на иска, ищецът веднага след това е оттеглил/се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, ако с поведението си е станал причина за предявяване на иска. Това е в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която предвижда, че разноските се възлагат на ищеца, ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Така се приема напр. в Определение № 2927/12.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1538/2024 г. на ВКС, III г.о.; Определение № 1511/20.05.2025 г. по ч.т.д. № 734/2025 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 76/02.02.2023 г. по ч.т.д. № 2607/2022 г. на ВКС, II т.о. и др.

В случая, обаче, съдът намира, че ответникът не е дал повод за завеждане 1 на делото. Ищецът не е предявил претенцията си извънсъдебно. Напротив, на него не му е било дори известно към кой предявява претенцията си при завеждане на делото. Ответникът би могъл да бъде задължено лице по смисъла на ЗЕ, но не е клиент на дружеството, обвързан от неговите ОУ, тъй като не е сключвал договор с него. Тоест, за него няма как да е възникнало задължение да проверява ежемесечно за наличие на сметки за потребна ТЕ.

Видно от материалите по делото е, че дължимите суми са били заплатени на 05.02.2026г. Докато съобщението за депозиране на отговор на осн. чл.130 и чл.

131 от ГПК е било връчено на ответника на 23.02.2026г. Тоест, ответникът е заплатил задълженията си преди да бъде уведомен за заведеното срещу него дело. Следователно, не може да се приеме, че той е станал повод за завеждане на делото при положение, че ищецът не е положил необходимата грижа първо да предяви претенцията си извънсъдебно. Ето защо искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

С оглед на гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 54378 по описа за 2025г. на СРС, 57-ми състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2