Решение № 19841 от 22.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19841 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20261110102947 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от Агенция Пътна инфраструктура против ЗАД „О-З“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1812,99 (хиляда осемстотин и дванадесет евро и деветдесет и девет евроценат) евро, заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща незаплатена част от обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 01.02.2024 г., около 09:40 ч., на републикански път II-58 „К-Т-А" при км 7+***, вследствие виновно, противоправно поведение на водача на лек автомобил М.С. **** с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника.

Ищецът А*"П**И твърди, че на 01.02.2024 г., около 09:40 ч., на републикански път II-58 „К-Т-А" при км 7+***, лек автомобил М.С. **** с рег. № *******, управляван от Х.М.Х., поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността на прав пътен участък, загубил контрол над автомобила и се блъснал в мантинела. Към момента на причиненото пътнотранспортно произшествие автомобилът притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗАД „О**" АД, полица № *************. Съставена била количествено-стойностна сметка, в която са описани причинените щети, включващи дейности по демонтаж на стара, единична ограничителна система за пътища, доставка и монтаж на нови ограничителни системи /мантинели/ за пътища, доставка и монтаж на преходен елемент от един вид ограничителна система за пътища, както и всички свързани с това разходи. Направени били и транспортни разходи. С писмо-покана с изх. № ******/22.02.2024 г. ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие. Бил извършен оглед на мястото на застрахователното събитие в присъствието на представител на ОПУ – К, представител на ЗАД „О** З" АД и вещо лице, посочено от ответника, като бил съставен опис на огледа, подписан и от тримата присъстващи.

1

На 11.04.2024 г. ответникът извършил плащане по щетата в размер на 1261,70 лева, с 3545,90 лева по-малко от обезщетението, което ОПУ К претендира. Поради това ищецът претендира заплащане на дължимото обезщетение, което е в размер на сумата от 1812,99 (хиляда осемстотин и дванадесет евро и деветдесет и девет евроценат) евро, заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „О-З“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Отговорността на ЗАД „О**- З“ АД се съизмерявала със сумата от 1261.70 (хиляда двеста шестдесет и един лева и 0.70) лева, представляваща размера на застрахователното обезщетение и обичайните разноски за определяне на същото, която сума била изплатена извънсъдебно на ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на иска

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Основателността на претенцията по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се обуславя от установяването на две групи факти: 1/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение и 2/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника.

За да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител е необходимо наличието на осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД със следните елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите правни норми.

Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.

Установяването на специалната процесуална предпоставка не се оспорва от страните и се потвърждава от представените писмени доказателства, съгласно които на 22.02.2024 г. ищецът е отправил към застрахователя застрахователната си претенция.

Не са спорни и не се нуждаят от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че на 01.02.2024 г., около 09:40 ч., на републикански път II-58 „К-ТА" при км 7+***, лек автомобил М.С. **** с рег. № *******, управляван от Х.М.Х., 2 поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността на прав пътен участък, загубил контрол над автомобила и се блъснал в мантинела, както и че ответникът е бил уведомен от ищеца за настъпило застрахователно събитие, във връзка с което е направено плащане по щета в размер на 1261.70 (хиляда двеста шестдесет и един лева и 0.70) лева

Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага разглеждането на исковите претенции и по същество.

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № ************ от 01.02.2024 г., от който се установява, че произшествието се е осъществило с участник – Х.М.Х., като водач на лек автомобил М.С. **** с рег. № *******, който поради движение с несъобразена скорост и пътните условия на прав участък губи управлението на автомобила и се удря в предпазно съоражение – мантинела. Протоколът е съставен за съответното произшествие от органи на пътна полиция, след посещение на място, поради което и има характер на официален удостоверителен документ относно лично възприетите и удостоверени от длъжностните лица обстоятелства досежно мястото на произшествието, самоличността на участниците, индивидуализацията на МПС и констатираните на място видими щети. В протокола са описани повредите върху пътното съоръжение, което съоръжение е неподвижно, съответно доколкото не се твърдят обстоятелства, които да изключват вината на водача на лек автомобил М.С.

**** с рег. № *******, участвал в произшествието, то съдът приема и поведението му, изразяващо се в сблъскване на управляваното от него превозно средство в неподвижни пътни съоръжения, да е противоправно – в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, респективно виновно, съответно да са настъпили описаните в протокола щети. Касае се за "пътни принадлежности" по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР на ЗП, които са и едно от основните елементи на пътя, както и за републикански път, който е изключителна държавна собственост /чл. 8, ал. 2 ЗП/. Републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2 ЗП.

От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че тези щети са в причинни връзка с механизма, описан в протокол за ПТП № ************ от 01.02.2024 г., т. е. са настъпили вследствие несъобразяване с пътната обстановка от Х.М.Х., водач на лек автомобил М.С. **** с рег. № *******, което е довело до удар с неподвижно съоръжение на пътя – предпазна мантинела.

От приетото без възражения заключение по съдебно – техническата експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че вследствие на произшествието са нанесени щети върху пътни принадлежности по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на Закона на пътищата, разположени на републикански път. Следователно имущественото, на което са причинени щети, е изключителна държавна собственост – чл.8, ал.2, вр. ал.5, вр. чл.5, ал.1, т.3 от Закона за пътищата. Ищецът – А*"П**И, на която е възложено управлението на посочените съоръжения – публична държавна собственост – чл.19, ал.1, т.1 ЗП, като процесуален субституент на държавата е легитимирана да предяви иск в защита на правото на обезщетение за вреди върху посоченото имущество.

От горното следва, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника спрямо ищеца съгласно чл.432, ал.1 КЗ за нанесените вследствие на процесното събитие щети.

Страните спорят за размера на причинените вследствие на произшествието щети.

Дължимото от ответника обезщетение е равно на действително претърпените 3 вреди към деня на настъпване на събитието – чл.386, ал.2 КЗ. От заключението на вещото лице се установява, че за отстраняване на причинените вследствие на произшествието щети върху пътните принадлежности по средни пазарни цени към датата на събитието е необходима сумата от 4814.06 лева или 2461.39 евро, до който размер се установява да е възникнало на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вземане на ищеца срещу ответника, който отговоря за вредите причинени от водача на автомобил "*******" с рег. № ******* по силата на сключена застраховка „гражданска отговорност”. След приспадне на извършеното извънсъдебно плащане от страна на ответника в размер на 1261.70 лева, остатъкът от задължението е 3552.36 лв. Искът е предявен за сумата 3545.90 лв., с оглед на което следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2026 г. – датата на предявяване на иска. Съгласно заключението на вещото лице, увредената стоманена предпазна ограда е следвало да бъде подменена с нова, тъй като нейното възстановяване е било невъзможно.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на сума в размер на 250 евро депозит за експертиза, 100 евро юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК и 72.48 евро държавна такса, т.е. сумата от общо 422.48 евро разноски в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „О-З” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „В”, ул. „СС” № *, ЕТ.* да заплати на А*"П**И, гр. София, бул. „М“ № 3, чрез Областно пътно управление – гр. К, бул. „Б“ № 79 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 1812,99 (хиляда осемстотин и дванадесет евро и деветдесет и девет евроценат) евро, заедно със законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане 04.02.2026 г., представляваща незаплатена част от обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 01.02.2024 г., около 09:40 ч., на републикански път II-58 „К-Т-А" при км 7+***, вследствие виновно, противоправно поведение на водача на лек автомобил М.С. **** с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 422.48 евро – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.