Определение № 306 от 12.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Велико Търново, 11.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500135 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 186 от 24.01.2024 година по гр.д. № 3521/2023 година Районен съд – Велико Търново на основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК е прекратил производството по делото и е върнал искова молба ведно с приложенията, подадена от К. Г. Т..

Против това определение е постъпила частна жалба от К. Г. Т., с която се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на определението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели и до неговата необоснованост и до неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Излага доводи, че съдът не е изпълнил служебното си задължение да направи всичко възможно и допустимо от закона за отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба. Предвид това моли съда да отмени обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба, изложеното в нея, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 3521/2023г. е образувано въз основа на подадена от адвокат К. Г. Т. в лично качество искова молба против Й. С. Й., чрез която се претендира заплащане на обезщетение в полза на ищеца от ответника в размер на 1300 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от неправомерното му третиране като осъждан, обективирано в сигнал до висшия адвокатски съвет.

С разпореждане от 30.11.2023 г. съдът е оставил без движение исковата молба на К. Т. и е дал указания в едноседмичен срок от съобщението да представи изложение с препис за другата страна, в което да посочи в какво се изразява и на основа на какви признаци се основава неблагоприятното му третиране, отколкото се третира било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, с 1 подадената от ответника молба до ВАС.

С молба вх. № 23406 от 06.12.2023 г. ищецът отговаря на дадените указания, като сочи, че се счита дискриминиран на признак лично положение и на втори признак за неравноправно третиране – увреждане и прилага писмени доказателства.

С разпореждане № 15 от 02.01.2024 година районният съд, след като е счел че не са изпълнени указанията от предходното разпореждане изцяло, повторно е оставил без движение исковата молба на К. Т. и е дал същите указания на ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба. Съобщението за това разпореждане е връчено на 05.01.2024г. С молба вх. № 520 от 08.01.2024 година ищецът отговаря на дадените повторни указания, като сочи, че се счита дискриминиран на признак лично положение и на втори признак за неравноправно третиране – увреждане и прилага писмени доказателства.

Районният съд след като е приел молба вх. № 520 от 08.01.2024г. е преценил, че ищецът в определеният му сок не е отстранил нередовностите на исковата молба и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК с определение № 1876 от 24.01.2024г. е върнал исковата молба като нередовна и е прекратил производството по делото.

Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, относима към разглежданата жалба, ОС Велико Търново намира от правна страна следното:

Доколкото частната жалба е подадена в срок и от надлежно легитимирана страна същата е допустима. Разгледана по същество частната жалба се явява основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 125 от ГПК иск се предявява чрез подаване на искова молба в момента на постъпването й в съда. За да е редовна исковата молба същата следва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Очевидно, че подадената от жалбоподателя искова молба не отговаря на изискванията на закона, за да е годна да очертае премета на делото, страните в правния спор и търсената защита. Правилно районният съд е приложил нормата на чл. 129, ал.1 от ГПК и е дал указания на ищеца относно нередовностите на исковата молба, но се е ограничил в тяхното общо формулиране. В случая ищецът цели чрез предявяване на иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди да защити нарушени негови права уреждащи равенство в третирането му като адвокат и които права са нарушени от ответника. Действително в исковата молба се съдържат нередовности, доколкото липсват изложения на обстоятелствата от фактическо естество, на които е основан предявеният иск за обезщетение. Ето защо съдът счита, че районният съд е следвало да даде необходимите указания на ищеца в тази насока, а не само относно признаците на неблагоприятно третиране и в какво се изразяват те. В исковата молба липсва изложение относно фактическите действия на ответника, които съставляват неравноправно третиране, въз основа на които се твърди да е налице дискриминация. Като не са дадени точни и ясни указания за ищецът е препятствана възможността действително да отстрани констатираните нередовности. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 2 от ГПК.

2

Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 186 от 24.01.2024г. по гр.д. № 3521/2023 година по описа на РС Велико Търново, с което е върната исковата молба на К. Г. Т. във връзка с която е образувано гр.д. № 3521/2023г. на РС Велико Търново и е прекратено гр.д. № 3521/2023 г. по описа на РС Велико Търново.

ВРЪЩА делото да районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия провеждане на процедурата по чл. 129, ал. 2 от ГПК според дадените в мотивите разяснения за даване на конкретни указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3