Решение № 427 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000500196 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Срещу решение № 6369 от 24. 10.2025 г. по гр.д.№ 7107 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, ГО, І-19 състав, са постъпили въззивни жалби от:

1- ищцата-И. Д. И..

Решението се обжалва в частта, в която претенцията по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлена за разликата над 50 хиляди лева до 70 хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част. Сочи се, че решението било постановено в разрез с материалния закон и съдебната практика. Счита, че от съда бил нарушен критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД; присъденото обезщетение не съответствало на търпените от ищцата неимуществени вреди. Последните били доказани от заключението на вещото 1 лице д-р С., от представените по делото медицински документи и от изслушаните свидетелски показания. Тези доказателства не били взети предвид от съда, а само били описани. Не било взето предвид и продължителния възстановителен период; не било отчетено, че болките били със силен интензитет. Размерът на присъденото обезщетение не бил съобразен и с факта, че застрахователните лимити били повишени, както и с обществено-икономическите отношение в страната. Допуснато било отклонение от практиката на ВКС по аналогични казуси.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да й се доприсъди сумата в размер на още 20 хиляди лева. Претендира се адв. възнагражение по чл.38, ал.2 от ЗАДв.

По въззизвна жалба е подаден отговор от ответника пред първата съдебна инстанция- ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение, в частта в която ищцовата претенция е била отхвърлена. Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата нарушения на материалния и процесуален закон. Противно на соченото, решението било мотивирано, както и били обсъдени събраните доказателства. Следвало да се вземе предвид, че ищцата била отказала болнично и оперативно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“. Ищцата сама била взела решение да остане в леглото в продължение на 6 месеца, а не от невъзможност да се изправи на крака.

Цитираните лимити били неотносими към определяне размера на обезщетението. Единственият критерий за определяне на обезщетението за търпените от ищцата болки и страдания бил този по чл.52 ЗЗД- „за справедливост“. Счита, че обезщетението следва да се определи въз основа на обективно съществуващи обстоятелства; този размер не можел да служи като източник на неоснователно обогатяване. Твърди се, че пострадалата/ищца се била възстановила и състоянието й било стабилно.

По допустимостта на насрещната въззивна жалба:

Препис от обжалваното решение е връчен на ищцата на 30.10.2025 г.

Въззивна жалба е подадена на 12.11.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес за обжалване.

2

Въззивната жалба е допустима.

2-ответника

Застраховане“ АД. пред първата съдебна инстанция

-

ЗАД

„ОЗК-

Решението се обжалва в частта, в която предявените от И. Д. И. срещу ответника/въззивник, искове по чл.432, ал.1 КЗ- за неимуществени и имуществени вреди, са уважени.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на решението в обжалваната му част при допуснати процесуални нарушения.

Твърди се, че решението не съответства на данните по делото. Не били обсъдени релевантните за изхода на спора писмени и гласни доказателства.

Съдът неправилно бил установил механизма на ПТП. Не било взето предвид, установеното в досъдебното производство, че водача на автобуса няма вина за настъпването на ПТП, а вината била съществен елемент на деликта и имено наличието й обуславяло отговорността на застрахователя по иска по чл.432, ал.1 КЗ. Позовава се на събраните в хода на досъдебното производство експертизи. Твърди се, че досъдебното производство било прекратено по отношение на водача на автобуса и започнало установяване самоличността на водача на лекия автомобил. Сочи се, че тези доказателства били приети по делото, но не били обсъдени. Съдът бил формирал правния си извод за наличие на вина на водача на автобуса въз основа на съдебноавтотехническата експертиза. От посоченото от вещото лице, обаче, се установявало, че вина за ПТП има водача на лекия автомобил. Това се потвърждавало и от показанията на разпитания свидетел П. П., водач на автобуса. Това обосновавало липса на противоправно поведение, както и липса на вина. Затова отговорността на застрахователя не можела да бъде ангажирана. Неправилно съдът бил приел, че възражението за съпричиняване не е доказано. Не бил обсъден факта, че ищцата отказала болнично и оперативно лечение. Сочи се, че операцията е следвало да бъде извършена незабавно, а не да се чака една седмица. Не ставало ясно по какъв критерий от ищцата и близките й бил избран опериращия лекар. Счита, че ищцата се опитва да санира бездействието си. Сочи, че през този едноседмичен период, през който ищцата „подбирала“ лекар, който да я оперира, здравословното й състояние се било влошило значително. Иска се, ако съдът счете, че това 3 възражение е неотносимо към хипотезата на съпричиняване, то да го приема като възражение за прекомерност. По отношение на размера на неимуществените вреди се твърди нарушение на чл.52 ЗЗД. Съдът се бил позовал на сведенията “съобщени“ от самата ищца, която била заинтересована вместо на установеното от вещото лице по СМЕ. Сочи се, че по делото липсвали данни за настъпили усложнения в общото здравословно състояние на ищцата. В този смисъл неясно защо съдът приемал, че ищцата има около 50 % дефицит на движение в дясна глезенна става. Такива данни по делото нямало. Факт по делото било, че ищцата има гонартроза; това се потвърждавало и от показанията на дъщеря й. Но това не било обсъдено. За неправилен намира извода на съда, че периода на възстановяване на ищцата е по-дълъг от 6 месеца. Действително, обездвижването на крайник за 6 месеца със сигурност повлиявало на слабост на мускулатурата и дефицит при движение, но в случая самата ищца била решила да не стане от леглото в продължение на 6 месеца. Освен това липсвала медицинска документация, с която ищцата да докаже, че е проявила нужното отношение по възстановяването си. Счита, че приноса на ищцата към състоянието й, периода и хода на възстановяване, е доказан. Затова болките и страданията не можели да се определят като пряка последица от ПТП, причинно-следствената връзка била прекъсната. Затова обезщетение за неимуществени вреди не следвало да се присъжда, а ако съдът приеме, че такова се дължи, то да намали размера му в съответствие с критерия по чл.52 ЗЗД.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което исковете по чл.432, ал.1 КЗ да бъдат изцяло отхвърлени или при условията на евентуалност присъдените обезщетения да бъдат намалени поради наличие на съпричиняване и прекомерност.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата- И. Д. И. чрез процесуалния й представител, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенцията й е била уважена. Счита, че от първоинстанционния съд не са допуснати сочените от въззивника, нарушения. От събраните по делото доказателства се установявало наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на ищцовата претенция по чл.432, ал.1 КЗ. Сочи се, че механизмът на ПТП бил установен от заключението на САТЕ. Депозираното пред първата 4 съдебна инстанция заключение на САТЕ било достатъчно обосновано и не възниквали съмнения за неговата правилност.Противоправното поведение на водача на автобуса П. А. П., причинната връзка между неговите действия и настъпилите увреждания на ищцата били установени от приетите САТЕ и СМЕ. Счита, че представената АТЕ по досъдебното производство не следва да бъде обсъждана, тъй като същата е изготвена за целите на друго производство.

А освен това, установеното в нея не било в полза на водача на автобуса. Сочи, че търпените от ищцата болки и страдания са установени от неоспореното заключение на СМЕ; установен бил и дефицит от 50 % на движенията на дясната глезенна става, който бил определен като трайна последица от ПТП.

Възражението за съпричиняване намира за неоснователно като недоказано.

Ищцата била в правото си да избере къде да бъде оперирана.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 07.11.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 21.11.2025 г. Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес за обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

Решението следва да се приеме за влязло в сила в частта, в която ищцовите претенции по чл.432, ал.1 КЗ са отхвърлени за разликата над сумата от 70 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че механъзмът на ПТП е установен от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно- 5 автотехническата експертиза /САТЕ/; същият бил идентичен с посочения в исковата молба, а именно: На 07.11.2023 г. около 10,40часа автобус "Мерцедес Интуро" рег. №********, управляван от П. А. П., се движи в град Банкя по улица "Св. Св. К. и Методий" с посока от улица "Георги Сава Раковски" към улица "20 април" и скорост около 20-25km/h. В автобуса, седяща на седалка срещу входната врата, пътувала ищцата И. Д. И. на 69 години. В района на № 7 се намирал спрял в дясно автомобил Мерцедес, на който водачът отваря вратата. С цел предотвратяване на удар с вратата на автомобила, водачът на автобуса предприема маневра за аварийно спиране. Вследствие на отрицателното ускорение на автобуса пътникът И. Д. И. полита напред и пада на пода на автобуса и получава телесни увреждания.

В показанията си водачът на автобуса, разпитан като свидетел, излагал аналогичен механизъм на ПТП.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извода, че няма данни за техническа причина за настъпване на произшествието. Причината била от субективен характер - действията на водача на автобуса с органите за управление. Водачът бил имал техническа възможност да управлява на разстояние, при което при намаляване на скоростта и спиране, отрицателното ускорение да бъде около 1,5 - l,8ms, при което пътниците да не загубят равновесие. Според вещото лице по САТЕ нямало данни за съприкосновение между автобуса и неизвестния паркиран лек автомобил. Водачът на автобус "Мерцедес Интуро" с рег. №******** бил спрял преди да настъпи удар между тях. Съгласно протокола за оглед, лявата седалка двойна срещу входа на автобуса, обърната към предната част на автобуса, била без предпазни тръби и парапети.

По отношение на получените от ищцата травматични увреждения и причинната им връзка с процесното ПТП, съдът се е позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/. От същата се установявало, че ищцата била получила двуглезенно счупване на дясна глезенна става и счупване на капачката на дясна колянна става, с характер трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни.