Определение № 27113 от 28.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19931/2026
- Вид
- Определение № 27113
- Подписан
- 28.07.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27113 гр. София, 28.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110119931 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Б. В., за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 399 по описа на РС-Чепеларе за 2026 г.
След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице.
Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
От материалите по ч. гр. д. № 399/2026 г. се установява, че в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, озаглавено „възражение по чл. 414 ГПК“. В изложението на възражението обаче длъжникът изрично е заявил, че не дължи изпълнение на претендираното вземане, тъй като същото е било доброволно заплатено. Не са посочени конкретни данни относно извършеното плащане, нито са представени доказателства за него.
При това съдържание на възражението са наведени твърдения за изпълнение на задължението, които предполагат преценка от страна на заповедния съд дали са налице предпоставките за приложение на специалния ред по чл. 414а ГПК. При липсата на достатъчна конкретизация и доказателства за твърдяното плащане заповедният съд е разполагал с възможността да даде указания по реда на чл. 101 ГПК за уточняване на възражението и за представяне на доказателства относно твърдяното изпълнение, след което да прецени дали са налице предпоставките за администриране на възражението по реда на чл. 414а ГПК.
Вместо това, с Разпореждане № 603/07.04.2026 г., заповедният съд е възприел подаденото възражение единствено като такова по чл. 414 ГПК и 1 направо е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на установителен иск.
По този начин не е проведена предвидената от закона процедура за изясняване характера на подаденото възражение. На заявителя не е била предоставена възможността, предвидена в чл. 414а, ал. 4 ГПК, да вземе становище по наведените твърдения за извършено плащане, ако след надлежното администриране на възражението се приеме, че е налице редовно възражение по чл. 414а ГПК. Вследствие на това указанията по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са дадени преди да бъде изяснено дали са налице процесуалните предпоставки за преминаване към исковото производство.
При тези обстоятелства съдът приема, че към момента на предявяване на иска не са били налице всички специални процесуални предпоставки за неговата допустимост. Искът по чл. 422 ГПК е предявен преждевременно, поради което производството се явява недопустимо.
Настоящият съд не упражнява инстанционен контрол върху действията на заповедния съд, а единствено извършва самостоятелната преценка, възложена му от закона, относно допустимостта на образуваното исково производство.
Предвид изложеното исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено. След влизане в сила на настоящото определение препис от него следва да бъде изпратен на Районен съд – Чепеларе по ч. гр. д. № 399/2026 г. за предприемане на необходимите действия по администриране на подаденото възражение съобразно изложените мотиви.
По изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19931/2026 г. по описа на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение препис от същото да се изпрати на Районен съд – Чепеларе по ч. гр. д. № 399/2026 г. за сведение и предприемане на действия по администриране на подаденото възражение съобразно мотивите на настоящото определение.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2