Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 16.02.2023, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
110/2022
Подписан
16.02.2023

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16.02.2023 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Търговище на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Тодорова

ЧЛЕНОВЕ: Албена

Стефанова

Иванка Иванова

Секретар - Стоянка Иванова

Прокурор - Мартин Александров като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена

Стефанова КНАХД № 110 по описа за 2022 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. Ч. в качеството й на законен представител на „Чернев клима сервиз“ ЕООД гр. Варна, ЕИК200928951, подадена чрез процесуалния и представител адвокат А.Д. ***, против Решение № 213/01.11.2022 г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 522 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 6063248, за налагане на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на глоба в размер на 100 лева.

Касационните основания, които навежда касатора са за неправилно прилагане на материалния и на процесуалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Навежда се, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен анализ за законосъобразност на реализираната административно-наказателна процедура по издаване на оспорения ЕФ, че не е установено точното място на извършване на нарушението и наличието на знак, ограничаващ скоростта за движение в този пътен участък, като за последното се твърди, че не е уважено направено доказателствено искане за събиране на информация от АПИ. Сочи се и неправилно прилагане на закона поради несъобразяване с изискванията на разпоредбата на чл.91, ал.3 от ЗМВР. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което НП също да се отмени като такова, алтернативно делото да се върне на Районния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касатора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от процесуалния му представител, с което се взима становище по хода на делото и по същество, като се навеждат същите доводи, изложени в жалбата.

Ответната страна – ОД на МВР - Търговище, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Търговище счита жалбата за неоснователна. Излага становище за липса на наведените в жалбата касационни основания и за неналичие на сочените нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

При извършване на преценка относно прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено от правна страна следното:

С ЕФ, издаден от

ОДМВР-Търговище, Серия К №6063248 на 14.06.2022г., в 09.57ч. в обл. Търговище, ПП І-4 км.219+394 /обр.Боаза/, извън населено място с ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС лек автомобил “Мерцедес ...“ с рег.

№ ....., с АТСС ARH CAM S1 № 120ссс1, насочено към гр.Варна, е установено нарушение по чл. 21 ал.2 във вр.с чл. 21 ал.1 ЗДвП, като установената скорост на МПС била 83 км/ч с отчетен толеранс на измерване от -3 %, - 23 км/ч над разрешената, за което на осн. чл.189 ал.4, във вр.с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП на законния представител на собственика на автомобила „Чернев клима сервис“ ЕООД гр.

Варна- Г. Д. Ч. е наложена глоба в размер на 100 лева като са указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към ЕФ бил приложен снимков материал – 1 бр. снимка, която е получена в централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери и същата е с №120ссс1/0030116, направена на 14.06.2022г., в 09:57:58.7 ч., на която се вижда гореописаното МПС, пътуващо през посочена локация ПП І-4 км. 219+394, на която разрешената скорост е 60 км/ч, а измерената скорост на движение на автомобила е 86 км/ч. Посочени са и GPS координатите на мястото на нарушението. Отразено е, че МПС е заснето от разстояние 103 м. от АТСС. От справка в Централна база-КАТ е установено, че МПС е собственост на „Чернев клима сервиз“ ЕООД гр. Варна ЕИК200928951, а от приложеното извлечение от ТР, че управител на посоченото ЕООД е Г. Д. Ч.. Съдът е посочил, че по преписката са приложени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ от 07.09.2017г., от което следва, че преносимата система за контрол на скоростта /ПСКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027 г.; писмо от 11.05.2022 г. на БИМ, че е приключила последваща проверка на 3 бр. средства за измерване тип ARH CAM S1 като едно от тях е процесното с № 120ссс1; протокол на БИМ за проверка № 41-СГИСИ/21.04.2022 г. за съответствие процесното АТСС с одобрения тип, с наличие на всички необходими надписи и означения, с грешки в рамките на допустимостта за този тип средство за измерване; разпечатани изображения от Google maps на ПП І-4, в района на с.

Пролаз, общ. Търговище с посочени GPS координати, които съответстват на отразените в разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното нарушение е и снимка на позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на което е било поставено това средство; утвърдени от министъра на вътрешните работи организационно-технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“ /СПУКС/.

Съдът е отбелязал и наличието на протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 №120ссс1, в който е отразено, че посоченото АТСС е използвано на 14.06.2022 г., с начало на работа 08.30 ч. и край 12.00 ч. за контрол на участъка в ПП І-4 км.

219+394 /обр.Боаза/ с ограничение на скоростта в този участък от 60 км/ч., т.е. в периода и в участъка, в които е заснето движението на процесното МПС и заснемащо идващите от двете посоки автомобили, със стационарен режим на измерване, поставено на 250 м. от знака за ограничение на скоростта. Съдът изтъква, че в протокола е отразено, че са направени общо 122 статични изображения и съответно са установени такъв брой нарушения и номерът на снимката на нарушението – 0030116 попада като поредност между посочените в протокола номера на първото и последното статични изображения, а протоколът е подписан от полицейски служител Т. Д., който е обучен за работа със СПУКС модел ARH CAM S1 и е проверен от Д. А.. Според въззивната инстанция с подписа си служителят, работил с АТСС, е удостоверил, че ползваното АТСС е разположено и настроено, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, както и че са проверени пътните знаци преди и след измерването, а АТСС е преминало метеорологична проверка - Протокол №41-СГИСИ/21.04.2022г. и е годно за експлоатация до 21.04.2023 г. За изясняване на фактическата обстановка РС-Търговище е изискал информация от ОПУ-Търговище относно пътната маркировка в процесния пътен участък, като в постъпилия писмен отговор е посочено, че на ПП І-4 от км. 218+000 до км.220+000 има монтирани пътни знаци В26, ограничаващи скоростта на ППС до 60 км/ч, приложена е и схема на монтираната вертикална сигнализация в пътния участък. Въз основа на тях съдът е приел, че мястото на нарушението попада под въведеното ограничение на скоростта до 60 км/ч. По уважено доказателствено искане на жалбоподателя по делото е постъпила информация от ОДМВР-Търговище за това, че на ползваното в случая техническо средство са поставени стикери, представляващи знаци по чл.35, чл.39 ал.1 и чл.43 ал.1 от Закона за измерванията, както и защитни стикери по протоколите за проверки, извършени от БИМ, като са приложени и снимки, онагледяващи тези стикери. По делото е налична и Заповед № 363з316/24.02.2021г. на Началник с-р „ПП“ в ОДМВР-Търговище, в която по т.2.30 като място за контрол на скорост е определено „ПП 1-4, км.219+170, автобусно обръщало посока Варна и София, въведено ограничение 60км/ч“, прието от съда за място в близост със това на установеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ съдържа всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП като ясно е посочено мястото на извършеното нарушение чрез фиксиране на конкретния километър от ПП 1-4 , а GPS координатите, отразени на снимката на нарушението се намират по разпечатки от Google maps именно в прохода Боаза в района на с.

Пролаз, общ. Търговище, съвпадащо с употребения в ЕФ израз „обр. Боаза“, което е посочено и в по-горе цитираната заповед за определяне местата за контрол на скоростта автобусно обръщало. Районният съд е приел, че посоченото в самия ЕФ използвано АТСС, модел ARH CAM S1 с фабричния № 120ссс1 представлява ПСКС на МПС, във връзка с използването на която е изготвен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., доказващ датата и мястото на функциониране на АТСС, което на свой ред е преминало през първоначална и периодична проверка, съгласно чл.4 от Наредбата.

Сочи се, че съгласно изискването на чл.16, ал.3 от Наредбата е налице статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер, както и че при работата с ползваното АТСС, с което е работило обучено длъжностно лице, не са констатирани данни за неспазване на процедурата предвид начина на оформяне на протокола по чл.10 от Наредбата. В мотивите си съдът е счел за неоснователни оплакванията на Ч. относно приложението на чл.91от ЗМВР, излагайки че тази норма визира средства за явно наблюдение, които се използват в предвидените в тази разпоредба случаи, докато ЕФ се издават посредством технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, като относима в случая е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която в актуалната си редакция не съдържа изискване за обозначаване и оповестяване на местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи.

Сочи се, че такова задължение не съществува към момента и по ЗДвП, с оглед което съдът не е установил допуснати нарушения на процедурата, регламентирана в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Съдът излага, че визираната като разрешена скорост е въведена с поставен пътен знак, поради което и правилно нарушението е квалифицирано като нарушение на забраната по чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП относно скоростта на движение на МПС от категория В, която е била измерена на 86 км/ч и след приспадане на толеранс от -3 км/ч е приета стойност от 83 км/ч. В заключение съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателката Ч. описаното в ЕФ административно нарушение по чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, както и че правилно на основание на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на същата е наложено административно наказание

„глоба“ в размер на 100 лв.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания ЕФ, като законосъобразен.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Доводите, изложени в касационната жалба са били вече навеждани пред Районния съд. Същите са изцяло обсъдени от съда като последния е изложил мотивите си защо ги счита за неоснователни. Повторното им навеждане пред касационната инстанция касае обосноваността на въззивното решение, която не е касационно основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.