Решение № 684 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500708 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Финтрейд ресайклинг“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Б****, представлявано от Д.Д., чрез адвокат С. К. със съдебен адрес: гр. Б****, против Решение № 383/20.02.23 година по гр.д.№ 4807/22 година по описа на БРС, с което са отхвърлени исковете на въззивника против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

С******, представлявано от М.И. и Д.М. за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 1000 лв. - част от общо дължима му сума от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие с лек автомобил ****, с регистрационен номер ****; сумата 50,83 лв. обезщетение за забава за периода 25.01.22г.- 26.07. 22 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -27.07. 22 година- до окончателното й изплащане и въззивникът е осъден да заплати на застрахователното акционерно дружество сумата от 450 лв. разноски по делото.

Решението се сочи за неправилно.

Според страната, събраните в хода на делото доказателства безспорно установяват релевантната за спора фактическа обстановка, изложена в исковата молба.

Посоченият там механизъм на възникване на застрахователното събитие се потвърждавал от свидетелските показания на И. Р. Т.. Твърди се, че автомобилът е бил със 1 запален двигател и отворени врати, когато представляващият ищцовото дружество Д. и свидетелят по делото започнали монтиране на багажник на покрива на колата. Тя обаче внезапно потеглила. Независимо от положените усилия за включване на ръчна спирачка и натискане на бутон „паркинг“, те не успели да преустановят движението й, поради което тя се блъснала в гаражната врата. Причинените от това увреждания по автомобила не се оспорвали от ответното дружество. Нямало спор също, че автомобилът е с автоматична скоростна кутия, оборудвана със система срещу самопотегляне. Факт е и това, че застрахователното събитие е настъпило.

Страната счита за изпълнени всички свои задължения по застрахователния договор и приложимите към него Общи условия (ОУ), затова и на основание чл. 405 ал.1 от КЗ, при така описаното застрахователно събитие, застрахователят е дължал плащане на уговореното обезщетение в предвидения в договора срок.

Според страната настоящият случай не съвпада с никоя от предвидените в чл.408 от КЗ предпоставки за отказ за изпълнение, поради което застрахователят не е освободен от задълженията да заплати претендираното обезщетение.

Поддържа, че самокатастрофиралото превозно средство е било в добро техническо състояние, били са предприети всички обичайни, разумни предохранителни действия и мерки за предпазването му от вреди. Липсвали и доказателства за умишлено предизвикан инцидент. След като Д. го паркирал, в продължителен период от време то е останало неподвижно, а след това е потеглило само, при това не под наклон, а на хоризонтална повърхност. Водачът бил предприел всички възможни действия да приведе автомобила отново в състояние на покой, но това не се получило. Освен това автомобилът не е бил оставен без надзор или без обезопасяване против неконтролирано потегляне. Затова в случая не била налице „груба небрежност“ по смисъла на раздел ХVІІІ точка 17. Поради изградената нарочна система против самопотегляне при отворени врати, водачът на автомобила е бил субективно уверен, че дори без да активира ръчна спирачка, превозното средство не би потеглило, след като е с автоматична скоростна кутия. Счита, че в такива случаи ползването на ръчна спирачка е само една възможност и презастраховка срещу самопотегляне, но не е причина за несработване на обезопасителната система. Счита, че горното обстоятелство не предполага груба небрежност от страна на водача, доколкото не е доказано той да е изключил някое от условията, чието наличие е било необходимо, за задействането на системата.Моли се за отмяна на обжалването решение и постановяването на друго, с което претенцията да бъде уважена.Дирят се разноски и не се ангажират нови доказателства.

В отговора, подаден от „ЗАД Армеец“, със седалище и адрес на управление: гр.

С**** № 2 ЕИК ****, представлявано от М.И. и В.К.-М. чрез юрисконсулт И. Й., жалбата се оспорва изцяло като неоснователна по съображение, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно, надлежно мотивирано и съобразено със събраните по делото доказателства. От първоинстанционното производство се установявало, че ищецът е допуснал редица нарушения на разпоредбите на общите условия, представляващи 2 неразделна част от застрахователния договор, сключен от страните, като той не е положил дори минималната дължима грижа за опазването на застрахованото имущество.

Намира за недоказани доводите на въззивника, че такова неизпълнение няма. В тази връзка страната се позовава на заключението на съдебната автотехническа експертиза, установила, че към момента на настъпването на произшествието, водачът Д. не е предприел необходимите и разумни мерки против самопотеглянето на автомобила. Това се потвърждавало и от заключението на вещото лице по допълнителната САТЕ, чиито констатации въззиваемият анализира.

В обобщение от анализа на събраните доказателства се заключава, че ищецът е извършил груби нарушения на правилата за експлоатация на автомобила, представляващи явно неизпълнение на разпоредбите на застрахователния договор и намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а това е основание за отказ да се изплати застрахователното обезщетение.Страната се позовава и на утвърдена съдебна практика, формираща съдържанието на понятието „груба небрежност“, въпреки липсата на легална дефиниция за същото.Намира, че случаят попада в обхвата на чл. 408 от КЗ, във връзка с чл. 395 от КЗ, който дава възможност на застрахователя да откажа плащане, щом вредата е настъпила в резултат на неполагане на необходимата грижа за предпазване на вещта от увреждане.

С оглед изложеното се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, а ако жалбата бъде намерена за основателна, се моли за намаляване на дължимото обезщетение на основание член 395 ал. 4, предложение второ от КЗ. Дири се юрисконсултско възнаграждение за защита и представителство в производството пред въззивната инстанция. Не се ангажират доказателства.

Проверката на БОС по реда на чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, при съобразяване на възраженията на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по исковата молба на „Финтрейд ресайклинг“ ЕООД против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД(ЗАДА-АД) по обективно съединените претенции за: осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1000 лева, част от общо дължима сума 20000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие с лек автомобил ***** с рег. № *****; сумата 50,83 лева обезщетение за забава за периода 25.01.2022 г. – 26.07.2022 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2022 г. до окончателното й плащане.

От фактическа страна се твърди, че на 22.01.2022 г. при излизане от подземен паркинг на сграда на ул. „******“ № 4, управителят на дружеството-ищец спрял автомобила 3 след излизане от естакадата и при включен двигател преминал на режим паркинг. Слязъл от автомобила, за да постави допълнителен багажник. Докато се опитвал да го позиционира, автомобилът бавно потеглил назад. Д. се опитал да спре автомобила, докато се движел, натиснал бутон за паркинг и ръчна спирачка, но автомобилът не спрял. При движението си назад, автомобилът съборил входната врата на паркинга, ударил една гаражна врата и спрял в колона. По време на събитието автомобилът бил в спряно състояние с отворена врата. На 25.01.2022 г. Д. уведомил застрахователя – ответник, с който имал сключена застраховка „Пълно каско“. Била образувана преписка по щета, като на ищеца било отказано изплащане на обезщетение на основание т. 50.2 и т. 50.3 от общите условия.

С оглед горното е заявил претенцията си по съдебен ред и моли ответникът да бъде осъден да му заплати горепосочените суми и направените по делото разноски.

В отговора си по чл.131 от ГПК, ответното дружество е оспорило предявените искове, като неоснователни. Посочило е, че изплащането на застрахователното обезщетение е отказано, тъй като съгласно Общите условия(ОУ) за застраховка на МПС „Каско“, не се покрива щета на застрахованото МПС, причинена при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования. Съгласно т. 50.2 от Общите условия, застрахованият е длъжен да пази и ползва автомобила с грижата на добър стопанин, а съгласно т. 17 от гл. XVIII „Дефиниции“ от общите условия, като груба небрежност се квалифицира необезопасяване на МПС срещу самопотегляне. Поради това е налице нарушение на разпоредби от Общите условия за застраховка на МПС от страна на застрахования. Ищецът сам е посочил, че е оставил МПС с работещ двигател и без активирана ръчна спирачка, като по този начин са създадени всички необходими предпоставки за самопотегляне, а това е проява на грубо незачитане на правилата за експлоатация на МПС от страна на Д., довело до безконтролно движение на автомобила и катастрофа в подземен паркинг. Позовава се на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, според която застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, когато застрахованият не е изпълнил свое задължение по договора, явяващо се значително с оглед интереса на застрахователя и довело до настъпване на застрахователно събитие.

Счита, че именно такава е хипотезата в случая.

Изложени са доводи и за приложимост на разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ, евентуално за приложимост на чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ и възможност на застрахователя да намали застрахователното обезщетение най-малко наполовина.

В условията на евентуалност сочи, че размерът на претенцията е прекалено завишен.

Моли съда да отхвърли исковете и да присъди на ответника съдебно-деловодни разноски.

Претенциите са с правна квалификация- чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е намерил исковете за неоснователни и ги е отхвърлил, като е възприел за основателно възражението на ответника за неизпълнение на задължения на застрахования по договора за застраховка да пази автомобила от вреди, т.к. управителят на дружеството – водач на автомобила, е проявил груба небрежност, като не е обезопасил процесното МПС от самопотегляне назад.

4

Въззивният съд изцяло възприема тези правни изводи, за което излага следните съображения:

Фактическата обстановка по делото е установена от първоинстанционния съд изцяло на база събраните в процеса доказателства и с оглед процесуалното поведение на страните по делото.

Те са имали валидно застрахователно правоотношение към 22.01.2022 г. – датата на инцидента, по застраховка Каско, касаеща автомобил ***** с рег. № *****. По молбауведомление за настъпването на ПТП от 25.01.2022 г., подадена от пострадалия – застрахован за изплащане на застрахователно обезщетение, при застрахователя е образувана преписка по щета № ****. Обезщетението обаче е отказано, тъй като водачът на МПС-то не бил предприел действия по опазване на застрахования автомобил с грижа на добрия стопанин. На 26.01.2022г. бил изготвен опис на щетите по автомобила от служител на застрахователното дружество. Чрез приетата в първа инстанция съдебно-техническа експертиза, след огледа на автомобила е установено, че уврежданията на автомобила след процесното ПТП са възстановени. Експертът е дал становище, че стойността на разходите за възстановяване на щетите е общо 10046,83 лева.