Определение № 24649 от 13.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24649 гр. София, 13.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110167846 по описа за 2022 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил относими и допустими писмени доказателства, които следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.10.2023г. от 10.10 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове с правна квалификация чл.26 ал.1 пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл.

143, ал.1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, и, с който се иска прогласяването на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № . от 11.10.2021г., сключен между страните.

Ищецът твърди, че е страна по договор за паричен заем „А.“ № ./ 11.10.2021г. сключен с „А.“ ООД, съгласно който е получил заемната сума от 500 лева, при срок на кредита 10 вноски. Посочва, че във връзка с договора за паричен заем е сключил Договор за предоставяне на гаранция № . с "Ф." ЕООД. По Договор за предоставяне на гаранция № . дължал възнаграждение в размер на 245,70 лева, платимо на 10 вноски, всяка от който е размер на 24,57 лева, който договор счита за нищожен. Твърди, че възнаграждението в 1 размер на 247,50 лв. е следвало да бъде отразено в ГПР, тъй като същото представлявало разход по кредита, равняващ се на 1/2 от размера на заемната сума, което е в пряко противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява опит за заобикаляне на закона, с оглед на което договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Твърди, че договорът противоречи на добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите, нарушаване на принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето. Твърди, че договорът е нищожен и поради нарушение на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като е неразбираем и не позволява на потребителя-ищец да прецени икономическите последици от сключването му. Посочва, че сумата се заплаща без да получава насрещна облага. Счита, че договорът е сключен във вреда на потребителя. С оглед гореизложеното моли съдът да прогласи договора за нищожен. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че на 11.10.2021 г. е бил сключен процесния договор за предоставяне на гаранция между него и ищцата, като счита че същият договор е влязъл в сила. Посочва, че дружеството е вписано като финансова институция, чийто основен предмет на дейност е предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като именно в това си качество следвало да получава възнаграждение. Твърди, че ищцата с цел да изпълни точно задълженията си по сключения договор за заем е потърсила ответното дружество да издаде гаранция. Счита, че договорът не противоречи на добрите нрави, доколкото претенциите не са нееквивалентни, а освен това е бил налице принципът за свобода на догарянето. Счита, че възраженията, че възнаграждението по процесния договор следвало да бъде отразено в ГПР по сключения договор за заем е неотносимо по настоящия спор, доколкото съответният договор за паричен заем не е предмет на настоящето дело.

Посочва, че не е страна по съответния договор. Моли за отхвърлянето на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

По предявените искове в тежест на ищеца да установи, че е сключен Договор за предоставяне на гаранция № . от 11.10.2021г. с "Ф." ЕООД с посочените в исковата молба клаузи, както и че договорът е нищожен на твърдените в исковата молба основания, включително че е налице нееквивалентност на престациите на страните.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за предоставяне на гаранция № . от 11.10.2021г. с твърдяното в исковата молба съдържание.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.

2

ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма „Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, ***, ет. 2, стая 204, както и на телефон: *** – координатор Мариана Николова или на електронна поща: [email protected]. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3