Решение № 233 от 22.06.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Гоце Делчев, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220101355 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и по предявени при условията на евентуалност насрещни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 23 от ЗПК.

Производството е образувано по първоначална искова молба на Ф. М. Ч., ЕГН **********, против „И. А. М.“ А., ЕИК ****, с искане да бъде прогласен за недействителен Договор за кредит № ****/**** г. на основание чл. 22 от ЗПК. Производството е по реда на чл. 124, ал.

1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), и предявените при условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищцата твърди, че на ***** г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № **** за сумата от **** лева със срок на погасяване 6 месеца и месечна вноска в размер на **** лева (обща дължима сума по договора от **** лева). Поддържа, че съгласно чл. 4 от договора е била задължена в 3-дневен срок да предостави тежко обезпечение – поръчителство от две физически лица, отговарящи на непосилни изисквания, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант. Поради невъзможност да осигури първите две, е сключила договор за поръчителство/гаранция с посоченото от кредитора дружество „Ф. Б.“ Е., ЕИК ****(свързано лице с ответника), за сумата от **** лева. Ищцата поддържа, че договорът за кредит е недействителен (нищожен) на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като в него не е посочен реалният Годишен процент на разходите (ГПР) – в него умишлено не е включена цената на допълнителното възмездно поръчителство, с което се 1 заобикаля законът и максималният таван на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На второ място, поддържа, че липсва ясна методика за формирането на ГПР. При условията на евентуалност (ако договорът за кредит се приеме за валиден) претендира прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за кредит като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона. Предвид превалутирането на исковите претенции и разноските изцяло в евро съобразно изискванията на съда, ищцата моли за уважаване на иска.

Ответникът „И. А. М.“ А., чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорът за кредит отговаря на всички реквизити по чл. 11 от ЗПК, съдържа точна цифрова стойност на ГПР и обща дължима сума. Поддържа, че договорът за поръчителство с „Ф. Б.“ Е. е самостоятелна сделка с трето лице, сключена по свободната воля на заемателя, поради което таксата за нея не представлява разход по кредита и правилно не е включена в ГПР съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е доказано сключването на Договор за кредит № **** от **** г. за сумата от **** лева (равностойност на **** евро). Между същите страни е безспорно, че в изпълнение на чл. 4 от договора кредитополучателят е сключил договор за гаранция/поръчителство с „Ф.

Б.“ Е. срещу възнаграждение от **** лева.

От извършената справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант „Ф. Б.“ Е. е самият кредитодател „И. А. М.“ А.. Двете дружества са свързани лица по смисъла на Търговския закон, споделят един и същ адрес на управление, а уговореното възнаграждение за обезпечението в крайна сметка се разпределя като икономическа полза (печалба) в патримониума на кредитора.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, в общите разходи по кредита за потребителя се включват всички разходи, които потребителят трябва да заплати във връзка с договора за кредит, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии или други обезпечения, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

В случая заложените в чл. 4 от договора условия за предоставяне на физически лицапоръчители (изисквания за липса на каквито и да е други кредити, доходи над **** лева, непрекъснати осигуровки и др.) са обективно неизпълними за средностатистическия потребител на бързи кредити в рамките на изискуемия 3-дневен срок. Алтернативата за банкова гаранция в същия срок също е илюзорна. Ето защо, единствената реално достъпна възможност за ищцата е била да приеме третата опция – платена гаранция от предварително одобреното от кредитора свързано лице „Ф. Б.“ Е.. Това налага извода, че сключването на договора за поръчителство е скрито, но задължително условие за предоставянето и поддържането на кредита при уговорените параметри. Възнаграждението от **** лева (равностойност на **** евро) представлява над 36% от размера на самия заем. Като не е включил тази сума в общите разходи по кредита и съответно при калкулацията на ГПР, 2 кредиторът е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Посоченият в договора ГПР е неверен, изчислен при изкуствено занижени разходи, което пряко рефлектира върху правото на потребителя да получи пълна, ясна и прозрачна информация преди обвързването си с договора съгласно Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7–12, договорът за потребителски кредит е недействителен. Поради това предявеният главен иск се явява изцяло основателен и доказан и договорът за кредит следва да бъде обявен за недействителен. Тъй като главният иск е уважен, съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на чл. 4 от договора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „И. А. М.“ А. е депозирал отговор, с който оспорва първоначалния иск, и на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК е предявил насрещна искова молба против ищцата (ответница по насрещния иск). При условията на евентуалност, в случай че договорът за кредит бъде приет за действителен, ответникът претендира осъждането на Ф.

Ч. да заплати сумата от **** лв. (главница **** лв. и възнаградителна лихва ***** лв.). В случай че съдът приеме първоначалния иск за основателен и обяви договора за недействителен, ответникът претендира, на основание чл. 23 от ЗПК, осъждането на ищцата да върне чистата стойност на главницата от ***** лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

Ищцата (ответница по насрещния иск) оспорва насрещните претенции. В съдебно заседание прави изявление, че сумата по кредита от **** лв. е реално получена, но по договора не са извършвани плащания, поради което няма суми за прихващане.

По първоначалния иск съдът вече се е произнесъл, като е приел същия за изцяло основателен. Договорът за кредит № ****/**** г. е а недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради умишлено избягване на включването на таксата за поръчителство/гаранция към „Ф. Б.“ Е. в размера на ГПР, с което е нарушена императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед изхода по главния иск, предявеният при условията на първа евентуалност насрещен иск за заплащане на договорна главница и възнаградителна лихва (общо **** лв.) на договорно основание не следва да се разглежда. Тъй като договорът е недействителен, неговите клаузи не пораждат действие и ответното дружество не може да черпи права от тях за получаване на договорна лихва.

Сбъднало се е обаче вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на втория насрещен иск, предявен при условията на евентуалност — този по чл. 23 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на главницата, но не дължи лихви или други разходи.

По делото не е спорно, а и се потвърждава от представения погасителен план, че ищцата Ф. Ч. е усвоила сумата от **** лева (равностойност на **** евро). Тъй като по делото липсват доказателства за извършени плащания по този кредит от страна на потребителя, няма място за извършване на прихващания по реда на чл. 23 от ЗПК. Ето защо ищцата 3 дължи връщането на пълния размер на получената главница. Превалутирана изцяло в евро, тази сума възлиза на точно **** евро. Върху нея се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане. В останалата му част (за претендираната договорна възнаградителна лихва) насрещният иск следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските по делото.

При този изход на спора разноски се дължат на всяка от страните съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете, като по изрично искане на страните всички суми следва да бъдат преобразувани и присъдени в евро, без да се извършва служебно прихващане между тях. Разноски на ищцата Ф. М. Ч.. Ищцата е заплатила държавна такса за първоначалния иск в размер на **** лв. Превалутирана в евро по фиксирания курс, тази сума възлиза на **** евро. Тъй като първоначалният иск е уважен изцяло, тази сума се следва изцяло. По отношение на адвокатското възнаграждение – процесуалният представител на ищцата адв. Е. А. - Х. е посочила, че осъществява безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и предвид изхода по първоначалния и насрещния иск, определя адвокатското възнаграждение в размер на **** евро, което на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да бъде присъдено директно в полза на адвоката. С оглед на това, в полза на ищцата се присъждат разноски за държавна такса в размер на **** евро, а в полза на пълномощника – 300.00 евро. Разноски на ответника „И. А. М.“ А.. Ответникът е предявил насрещен иск, за който е заплатил държавна такса в размер на ***** лв.

(равностойност на **** евро). Насрещният иск е предявен за сумата от **** лв. (цена на иска) и е уважен частично за сумата от **** лв. Съразмерно с уважената част от насрещния иск, на ответното дружество се следва сумата от **** евро за държавна такса. Други разноски за защита (адвокатски хонорар) от ответника не са сторени или претендирани.

Воден от горното, Районен съд Гоце Делчев

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И. А. М.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ж.к. Л. **, бул. "Д. Н." № ****, ет. ., ап. ****, че сключеният между дружеството и Ф. М. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: село А., община Х., област Б., Договор за кредит № **** от **** г. Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА Ф. М. Ч., ЕГН **********, да заплати на „И. А. М.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит, сумата от *** евро (**** **** евро и **** евроцента), представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на главницата по обявения за недействителен Договор за кредит № *****/**** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск (**** г.) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск в останалата му част за сумата 4 над **** евро, като неоснователен.

ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Ф. М. Ч., ЕГН **********, сумата от **** евро (***** и ****евро и **** и **** евроцента), представляваща направените от нея разноски за държавна такса по първоначалния иск.

ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, ЕИК ****, да заплати на адвокат Е. А. - Х. с личен номер на адвокат ****, от колегия Б., на основание чл. **, ал. ** от Закона за адвокатурата, сумата от **** евро (****евро), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Ф. М. Ч., ЕГН **********, да заплати на „И. А. М.“ АД, ЕИК *****, сумата от **** евро (**** и **** евро и ***** и **** евроцента) , представляваща направените от дружеството разноски за държавна такса по насрещния иск, съразмерно с уважената му част.