Определение № 464 от 16.06.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. гр. Добрич, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20253200500285 по описа за 2025 година за следното: да се произнесе съобрази

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК по въззивна частна жалба с рег. № 3630/21.02.2025 год. (изпратена чрез ССЕВ на 20.02.2025 г.) на П. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., чрез упълномощения адвокат П. Г. от АК – гр. Варна, срещу определение от открито съдебно заседание на 13.02.2025 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 2340/2023 г., с което оставено без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на производството по същото дело на осн. чл. 321, ал. 1 от ГПК.

Предмет на делото е и подадената въззивна частна жалба с рег. № 3631/21.02.2025 год. (изпратена чрез ССЕВ на 20.02.2025 г.) от П. М. Д., срещу определение от открито съдебно заседание на 13.02.2025 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 2340/2023 г., с което оставено без уважение възражението на жалбоподателката за местна неподсъдност на делото и изпращането му на местното компетентния Софийски районен съд по реда на чл. 106 от ГПК.

Съображенията, с които се оспорва първото от посочените определение, са свързани с неговата незаконосъобразност и неправилност. Според жалбоподателя са били налице предпоставките на чл. 321, ал. 1 от ГПК за прекратяване производството по делото, поради неявяване на ищеца Й. Г. Д. без уважителни причини в първото по делото съдебно заседание.

1

Здравословното състояние и по-конкретно трудната подвижност на ищеца не е извинително основание същият да не се яви в съдебно заседание. На следващо място по делото не са представени доказателства за наличието на обективни пречки за неявяването на Д., а и изобщо не са наведени такива твърдения.

Единствената последица от посоченото поведение на ищеца следва да бъде прекратяване на производството по делото, образувано по предявения от него иск за развод против П. М. Д..

Във втората жалба се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Сочи се, че съдът не е взел предвид обстоятелството относно постоянния и настоящ адрес на Р. И. В. – заместникпопечител на Й. Г. Д., който е в гр. София, поради което и на осн. чл. 106 от ГПК компетентен да разгледа делото е Районен съд - София.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на подадените частни жалби.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. Дело № 2340/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по искова молба на Й. Г. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., действащ със съгласието на заместник-попечителя Р. И. В. с ЕГН **********, с която срещу П. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Д., е предявен иск по чл. 49 от СК за прекратяване на сключения между страните на 03.02.1968 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община гр. Добрич граждански брак да бъде прекратен с развод по вина на съпругата. По делото са приети за съвместно разглеждане и общо произнасяне предявените от П. М.

Д. срещу Й. Г. Д. насрещни искове за прекратяване на брака между страните с развод; за предоставяне ползването на семейното жилище на съпругата; за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата.

Жалбата срещу определението на съда, с което е отказано да бъде прекратено производството по делото на осн. чл. 321, ал. 1 от ГПК е процесуално недопустима. Определението, с което е отказано производството по делото да бъде прекратено на осн. чл. 321, ал. 1 от ГПК, поради неявяване на ищеца по иск за развод в първото по делото съдебно заседание без уважителни причини, не съставлява определение от категорията на 2 обжалваемите съдебни определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК, тъй като няма характера на преграждащо, поради което и не е предвидена възможност за обжалване на такова определение от открито съдебно заседание. Преграждащото определение съдържа властническо волеизявление /дискрецията/ на компетентния съд в смисъл на временно или постоянно преустановяващо хода на делото по разглеждане на конкретен гражданскоправен спор.

В настоящият случай, разглежданата частна жалба срещу отказ да се прекрати производството по делото е недопустима, тъй като същата е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Частната жалба следва да бъде върната на страната, а производството по делото в тази част като образувано по недопустима жалба подлежи на прекратяване.

По отношение на определението от открито съдебно заседание на 13.02.2025 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 2340/2023 г., с което оставено без уважение възражението на П. М. Д. за местна неподсъдност на делото и изпращането му на местното компетентния Софийски районен съд, същото е правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 106 от ГПК, според която исковете срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител, на която се е позовала Д., е неприложима в случая, доколкото ответникът по предявения насрещен иск Й. Г. Д. е поставен под ограничено, а не под пълно запрещение. В случая от значение е установената в чл. 105 от ГПК обща местна подсъдност, предвиждаща, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а именно Районен съд – Добрич. Предвид изложеното жалбата срещу определението на ДРС, с което е отхвърлено възражението на П. М. Д. за местна неподсъдност на делото и изпращането му на Софийския районен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК (Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК).

3

Воден от изложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от проведеното на 13.02.2025 г. открито съдебно заседание на Добричкия районен съд по гр. дело № 2340/2023 г., с което оставено без уважение възражението на П. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Д. за местна неподсъдност на делото и изпращането му на Районен съд – София по реда на чл. 106 от ГПК.

ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима въззивна частна жалба с рег. № 3630/21.02.2025 год. (изпратена чрез ССЕВ на 20.02.2025 г.) на П. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Д. срещу определение от открито съдебно заседание, проведено на 13.02.2025 г., на Добричкия районен съд по гр. дело № 2340/2023 г., с което оставено без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на производството по същото дело на осн. чл. 321, ал. 1 от ГПК, като ВРЪЩА жалбата на страната и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 285/2025 г. по описа на Окръжен съд – Добрич в частта, образувана по посочената жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, в останалата му част определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4