Решение № 135 от 11.07.2022, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Карнобат, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20212130100470 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Е. България Е. ЕАД гр. Пловдив с която това дружество чрез неговия пълномощник е предявило искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против КР. АТ. Л. , с който моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи следните суми, а именно: 1.сумата от 233, 36 лв. –неплатена главница представляваща равностойността на консумираната от обекта на същия потребител електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 24.06.2019 г. до 23.07.2020 г., който обект на потребителя е с ИТН 2731881 и се намира в село Добриново , Община Карнобат, обл. Бургас и

2. Мораторна лихва / обезщетение за забава / в размер на сумата от 14, 93 лв. дължима се за периода от 13.08.2019 г. до 15.10.2020г., както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 16.10. 2020 г. до окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр. д. № 864 / 2020 г. по описа на КРС .

В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно 1 призовано не се явява лично в съдебно заседание негов законен или процесуален представител, като по този начин същото дружество ищец не взема становище респ. не заявява дали поддържа така предявените искове..

Ответникът КР. АТ. Л. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е подала отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу нея и по този начин не е взела становище по същите искове .

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като не се явява и негов процесуален представител ,като по този начин отново не взема становище по повод на така предявените срещу нея искове.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосочените предявени от ищеца Е. Б. Е.

ЕАД гр. Пловдив искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника КР. АТ. Л. съществуването в полза на ищеца Е.

България Е. ЕАД на твърдените от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между ответната страна по настоящото дело и Е. България Е. ЕАД в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения от страните договор с предмет доставка респ. продажба на електрическа енергия , същото горепосочено от ищеца дружество като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил респ. продал твърдяната от ищцовото дружество електрическа енергия по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по получената по процесния договор от него електрическа енергия и затова в полза на ищеца респ.ищцовото дружество да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тази продадена на ответника електрическа енергия в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищцовото дружество Е. България

Е. ЕАД в качеството му на търговец и продавач на ел. енергия и ответника по делото КР. АТ. Л. в качеството й купувач е сключен договор за продажба на електрическа енергия , по силата на който ищецът в качеството си на краен снабдител е продавал ел. енергия на ответника като 2 негов клиент при публично известните общи условия затова – по силата на действащите прец процесния период Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. България Е.

АЕД , одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ – 13 / 10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Същото дружество твърди , че по този начин като краен снабдител по смисъла на чл. 94 а от Закона за енергетиката е осигурявал нужната ел.енергия на обекта на ответника който е бил свързан на ниво ниско напрежение , като ответника е имал качеството на небитов потребител тъй като обекта му по предназначение е бил ресторант находящ се в село Добриново , Община Карнобат, обл. Бургаска и последният е потребявал доставената му ел. енергия , като затова на името на ответника е бил открит клиентски номер 1010151660 и същият се е индивидуализирал с ИТН 2731881.Същото дружество освен това твърди още , че е предоставило респ. снабдявало обекта на ответника К.Л. с електрическа енергия за процесния период от 24.06.2019 г. до 23.07.2020 г. , който обект на ответника е посочен по- горе и поради това ответникът е имал задължението да заплаща доставената му и продадена му ел. енергия , като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и съответните 12 броя фактури за процесния период за дължимите се от ответника за плащане суми от които суми за потребена от ответника се явявала за плащане сумата от 233, 36 лв. главница явяваща се сбор от потребената от обекта на ответника през същия процесен период помесечна ел. енергия. В предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на дължимите се по договора за предоставяне на ел.енергия покупни цени по този начин ищцовото дружество е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне и продажба на ел. енергия, с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ.суми ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 864 / 2020 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 260087 от 30.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника К.Л. , явяващ се длъжник по получена ел. енергия за процесния период , да заплати на кредиторът – ищецът по делото Е.

България Е. ЕАД гр. Пловдив дължимите се от него, горепосочени суми посочени в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 233, 36 лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от 14, 93 лв. дължима се за периода от 13.09.2019 г. 15.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата , считано от датата 16.10.2020 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и сумата от 75 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните 3 кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника, които са и предмет на настоящото производство.

Тъй като същата заповед за изпълнение не е била връчена директно на длъжника за да изрази становище по нея , по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла в сила , като съдът с нарочно разпореждане № 260644 от 31.3.2021 г. по същото ч.гр.д. № 864 / 2020 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.

По този начин с исковата молба се претендира да се приеме за установено , че ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260087 от дата 30.10.2020 г. по ч.гр.д. № 864 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес , съдът намира , че ищецът следва да установи твърдените от него факти в исковата молба от които произтичат претендираните от него вземания и съответно да ангажира доказателства за техния размер , да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендираните размери , както и че през процесния период ответникът е имал качеството на потребител респ. купувач на ел. енергия по силата на сключен между страните договор за продажба на ел. енергия.В тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.

По делото ищцовото дружество е представило само справка чрез отдалечен достъп по данни на физическо лице констатираща вписвания , отбелязвания и заличавания в Службата по вписванията Карнобат за периода от 01.01.2002 г. до 06.04.2021 г. от която е видно , че до дата 26.11.2020 г. ответникът К.Л. е била собственик на недвижими имоти находящи се в село Добриново , Община Карнобат, обл. Бургаска , но по този начин не доказано по един несъмнен и безспорен начин , че същата е било собственик на недвижимия имот посочен в исковата молба по отношение на който ищцовото дружество че е доставяло и респ. продавало ел. енергия.

По делото въпреки задълженията му затова , от ищцовата страна не са представени никакви други доказателства от които да се установи че действително същото дружество е предоставило и е продало на ответника твърдяната ел. енергия .По този начин съдът намира , че между ищцовото дружество и ответника не може да се приеме , че са възникнали договорни 4 отношения във връзка със снабдяването на обект на ответника с ел. енергия , с предоставянето на достъп на ответника до мрежата на дружеството и продажба на ел. енергия от страна на последното на обект на ответника. Не са представени доказателства пак в тази връзка относно това , че обекта на ответника е присъединен до разпределителната мрежа на дружеството като например договор за присъединяване и договор за продажба на ел. енергия подписани от страните по делото от които да се установи по един категоричен начин от коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията помежду си по договор за доставка и покупкопродажба на електроенергия съобразно разпоредбата на чл. 17 ал.1 от Правилата за условията и реда за предостяване на достъп до електропреносната и електро разпределителната мрежи. По този начин на съдът не остава нищо друго освен да приеме че не се установява наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по делото за предоставяне на мрежови услуги и доставка на електроенергия през процесния период за процесния обект , както и че такива реално са предоставени или доставяне поради което и предявения иск се явява неоснователен. Тука следва да се посочи и следното , че за установяването на факта по доставянето на ел. енергия до обекта на ответника , ищцовото дружество е представило 12 бр. дубликати на фактури издадени от негов представител в които са обективирани претендираните вземания за доставена електрическа енергия за процесния период .Съдът намира , че едностранно подписаните от ищцовото дружество фактури не обосновават по пълен и категоричен начин извод , че същите установяват извършването на доставка на електрическа енергия в твърдяното от ищеца количество до процесния имот. Същите биха били като доказателство доказателство за горното , само ако удостоверяват едни неизгодни факти за ищцовото дружество , каквито те не удостоверяват по делото. Поради това съдът не приема поради гореизложените си правни съображения за установени обстоятелствата удостоверени в горепосочените частни свидетелстващи документи – процесните 12 бр. фактури издадени от ищцовото дружество.

Разпечатката съдържа 23 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31e632b0-8d77-4277-9357-8590f64f6138