Определение № 10486 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10486 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110130242 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).

Постъпили са молби от ***.,с посочени в същите правни основания чл.248 от ГПК и чл.250 от ГПК,в които се претендира присъждането на повисоко адвокатско възнаграждение за исковото производство – чрез допълнителни 102,26 евро за исковото и за заповедното производство. В молбата се твърди,че са дължими отделни възнаграждения за заповедното и за исковото производство,както и се сочи,че при отчитане материалния интерес по делото и правната сложност на делото присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на ищеца по реда на чл.38 от ЗА не съответства на реализирания от адвоката труд.

Насрещната страна *** оспорва молбите и моли съда да ги остави без уважение.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,намира,че е сезиран с молба с правно основание чл.248 от ГПК,която е допустима като подадена в срока за въззивно обжалване от страна в производството. Разпоредбата на чл.248 от ГПК регламентира две отделни хипотези – на допълване на решението и на изменение на решението в частта за разноските,поради което всяко искане касателно размера на разноските в производството подлежи на разглеждане по реда на чл.248 от ГПК.

Софийският районен съд счита,че разпоредбата на чл.250 от ГПК е уредена в закона,когато липсва произнасяне по искова претенция,т.е. когато съдът не се е произнесъл по целия предмет на претенции,с които е сезиран,докато въпросът за разноските е последица от разрешения правен спор и всяко несъгласие с начина на разпределение на разноските и размера на присъдените разноски следва да бъде разгледано по реда на чл.248 от ГПК.

Софийският районен съд приема молбата за неоснователна.

Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по въпроса за разноските с крайния съдебен акт по съществото на спора,а отговорността за разноските се разпределя в съответствие с правилата на чл.78 от ГПК. В конкретния случай съдът е уважил исковата претенция,предявена от ***,както и е присъдил в 1 полза на адв.С. адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева ( 102,26 евро ). Съдът счита,че липсват предпоставки да бъде определено възнаграждение в по-висок размер,защото съдът отчита фактическата и правна сложност на делото,наличието на една искова претенция,предявена по делото,разглеждането на делото в едно съдебно заседание,както и взе предвид цената на иска и материалния интерес по делото. Съгласно решение на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минимум на възнаграждение по наредба,а може да определи и възнаграждение в размер,по-нисък от минимума. Съдът намира,че в хипотезата,когато е предявена искова претенция по установителен иск за вземане,за което е издадена заповед за изпълнение,размерът на възнаграждението следва да се определя глобално.

Ако бъде възприето,че са дължими две отделни възнаграждения за двете производства,това би поставило страната,реализирала вземането си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в поблагоприятно положение спрямо страната,която е сезирала съда с искова претенция по осъдителен иск. В хипотезата,когато вземане е претендирано по реда на заповедното производство,а впоследствие се развива исково производство,предметът на делата е един и същ – претендира се същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,т.е. съдът приема,че еднаквият предмет на делата рефлектира върху общия обем на дължими процесуални действия за защита на представляваната страна.

Съдът,отчитайки естеството на исковата претенция,ниския материален интерес и разглеждането и разрешаването на делото в рамките на едно съдебно заседание,приема,че определеното адвокатско възнаграждение е съответно на положения труд и липсват основания за изменение на решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение чрез присъждане на такова в по-висок размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на *** за допълване и изменение на решение № 1477/26.01.2026 г.,постановено по гражд.дело № 30242/2025 г. по описа на СРС,42 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2