Определение № 1951 от 06.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1951 гр. Бургас, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20262100500935 по описа за 2026 година Производството по делото е по частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, с представител Тихомир Иванов Вълчев, 131001375, управител Райна Иванова Миткова – Тодорова, чрез пълномощник адвокат Недялка Капитанова, АК Стара Загора, с адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. Цар Иван Шишман, № 77, ет. 2, против разпореждане № 1517/07.05.20216 г., постановено по ч. гр. д. № 270/2026 г. по описа на НРС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявление с вх. № 2207/20.02.2026 г., на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника П. М. П., ЕГН ********** за парични вземания по договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице, от 08.09.2005 г.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който намира същото за неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че така аргументирано разпореждането е незаконосъобразно и неправилно, защото съдът се е аргументирал с липса на доказателства за уведомяване на длъжника за извършена цесия. Позовава се на това, че производството е по реда на чл. 410 от ГПК и нормата изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, а 1 това са договора с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия ако има такива. Законът не предпоставя изискването за представяне на договор за цесия както и уведомлението за цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Позовава се на Т. Р. № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 на ОСГТК и по–специално на т. 4 Г за това, че при настъпило преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК частно правоприемство са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, когато фактът на правоприемството се установява от самия документ. Посочва изришно, че за разлика от производството по чл. 417 ГПК съдът не разполага с правомощията по чл. 418, ал. 2, от ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника. Липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл.

99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането също не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят не предвижда представянето на такова уведомление до длъжника. Уведомлението по чл. 66, ал. 3, от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и в този смисъл не е условие за неговата действителност. Цитира практика на окръжните съдилища в тази връзка. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на Районен съд – Несебър със задължителни указания за издаване на заповед за изпълнение. Излага съображения.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона намира за установено следното:

Пред НРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу П. М. П., с ЕГН 2

********** от *** за заплащане на следните суми: просрочена главница от 255.65 евро, в едно със законната лихва считано от 20.02.2026 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва от 178.96 евро за периода 08.09.2007 г. – 20.02.2026 г и адвокатско възнаграждение от 122.71 евро както и държавна такса от 10.86 евро.

За да постанови обжалвания резултат НРС е установил, че облигационното правоотношение по сключения договор за цесия има относително действие, тоест има само действие между страните по него. За да породи действие спрямо трети лица и в частност спрямо длъжника, последният следва да бъде уведомен за нея по реда чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. До момента на уведомяването за кредитор на длъжника се счита цедента.

Районния съд с разпореждане № 616/25.02.2026 г. е оставил без движение производството по делото и е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите като въведе твърдение в какъв размер и на кои да ти са усвоявани парични средства от кредитната карта в общ размер на 500 лв., равняващи се на 255.65 евро, както и доказателства за това, че вземането е предмет на сключения договор за цесия. С молба от 12.03.2026 г. частният жалбоподател е представил справка относно движението по кредит-Транскарт на длъжника. С разпореждане №1459 от 30.04.2026 г. заявителят е бил задължен да представи доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия. С молба от 05.05.2026 г. същият е заявил писмено пред съда, че уведомлението за цесията е връчено на длъжника на 19.12.2026 г., но не е представено доказателства за това.

Няма спор, че на 08.09.2005 г. е сключен между страните договор за предоставяне на кредит-Транскарт между „Транкарт Файненшъл Сървисиз“ ЕАД и длъжника, по силата на който кредиторът е отпуснал на длъжника кредит с кредитен лимит в размер на 500 лв. Срокът на действие на договора е бил 24 месеца. След сключване на договора по твърдение на заявителя кредитополучателят не е погасявал усвоения кредитен лимит съгласно условията по договора като е останал задължен за сумата от 434.61 евро, от които: главница от 255.65 евро и лихва за забава от 178.96 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, при сключен договор с потребител, заявителят е длъжен да представи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения и приложимите общи 3 условия, ако има такива. Целта в производството по чл. 410 от ГПК е проверка, съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК, на съответствието на потребителския договор с изискванията на тази разпоредба. В случая непредставянето на договора за цесия в рамките на производството по чл. 410 от ГПК (за разлика от това по чл. 417 от ГПК) не се явява основание за отхвърляне на претенцията, тъй като самият договор за цесия не може да бъде предмет на проверката по чл. 411, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай договорът е представен, но липсват доказателства за уведомяване на длъжника.

Представяне на доказателства за уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не следва от горните разпоредби на закона, поради което отказът на съда е частично основателен.

Това е така, тъй като разглеждайки спора по същество настоящата инстанция констатира, че главницата от 255.65 евро е дължима. Що се отнася обаче до претендираната мораторна лихва, такава не се дължи, тъй като са налице неравноправни клаузи, водещи до нищожност на сключения между страните договор за предоставяне на кредит- Транскарт на физическо лице.

Настоящата инстанция приема, че ищцата се ползва от защитата на потребителите предвидена в ЗЗП, който в частта касаеща регламентацията на неравноправните клаузи потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чрез която в българското законодателство е транспонирана разпоредбата на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител представлява всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определените неизчерпателно посочени от законодателя пихотези, между които предвидената от търговеца възможност да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание. С оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл.

146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвяни предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание. Потребителят е положението на по-слаба страна в отношението с кредитора, което го принуждава да се съгласява с 4 установените предварително условия, без да има възможност да им влияе.

Общите условия към договорите не следва да нарушават принципа на равнопоставеност, на който се основат отношенията между кредитор и потребител, както и императивни разпоредби на закона.

В конкретния случай, видно от сключения договор за предоставяне на кредит- Транскарт от 08.09.2005 г., в чл. 5, ал. 5 от договора е посочено, че заявителят може едностранно да променя лихвите, таксите и размера на минималната погасителна вноска, приложими по договора, което представлява неравноправна клауза по смисъла на закона. В тази клауза не са посочени никакви външни причини, независещи от ищеца, които биха могли да доведат до промяна на размера на таксата. Следователно към клаузата не може да се приложи изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което тя е неравноправна и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ГПК, при недействителност на потребителския договор, на кредитора подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

На длъжника е предадена сумата от 255,65 евро, поради което той дължи връщането й, ведно с лихвата за забава от подаване на заявлението. В останалата му част отхвърлителното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. На частния жалбоподател се дължи сумата от 78,57 евро разноски по делото.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане № 1517 от 07.05.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 270/2026 г. по описа на НРС, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. М. П., с ЕГН ********** от ***, по договор от за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 08.09.2005 , за заплащане на просрочена главница от 255.65 евро, ведно със законната лихва считано от 20.02.2026 г. до окончателното изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът П. М. П., с ЕГН ********** от *** да заплати на „Еос 5

Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх.

А, ет. 4, с представител Тихомир Иванов Вълчев, 131001375, управител Райна Иванова Миткова – Тодорова, чрез пълномощник адвокат Недялка Капитанова, АК Стара Загора, с адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул.

Цар Иван Шишман, № 77, ет. 2, сумата от от 255.65 евро, представляваща главница по сключен между П. М. П., с ЕГН ********** от *** и „Транкарт Файненшъл Сървисиз“ ЕАД, договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 08.09.2005, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 78,57 евро - разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.

Потвърждава разпореждането в останалата му част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.

ВРЪЩА делото на Несебърски районен съд за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6