Решение № 763 от 23.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20211100901960 по описа за 2021 година

Производството се води по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ТД на НАП – СОФИЯ, ЕИК *******, срещу „С.С.“ ЕООД, „Н.Б.Ц.“ ООД, Г. Г. АС. и А.С.А...

Предявени при условията на обективно и кумулативно съединяване са искове, както следва:

1./ иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване на относително недействителен по отношение на държавата на договор за продажба на МПС от 07.12.2018 г., въз основа на който „С.С.“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на Г. Г. АС. – купувач, намиращ с в онзи момент в брак с А.С.А.., собствеността върху лек автомобил – „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, с рег. № ******* – срещу уговорена продажна цена от 20 300,00 лв., като със сключването на същия се е целяло увреждане интересите на държавата, в качеството й на публичен взискател, и 2./ иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване на относително недействителен по отношение на държавата на договор за продажба на МПС от 05.06.2019 г., въз основа на който „С.С.“ ЕООД, като продавач, е прехвърлило в полза на „Н.-Б. ЦЕНТЪР“ ООД – купувач, собствеността върху товарен автомобил – „ПЕЖО БОКСЕР“, с № ******* – срещу уговорена продажна цена от 29 940,00 лв., като със сключването на същия се е целяло увреждане интересите на държавата, в качеството на публичен взискател.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че ответното дружество – „С.С.“ ЕООД има качеството на длъжник спрямо държавата на публични задължения състоящи се в такива за начислени, но неплатени данъци и осигурителни вноски. Те са дефинирани в две групи, а именно : в първата група са отнесени публични задължения, чието установяване е следствие от подадени от „С.С.“ ЕООД данъчни декларации по реда на ЗКПО, ЗДДС и КСО, които са цитирани с входящ номер, датата на подаване и законово основание за подаване. Уточнено е, че задълженията формирани от подаване на тези декларации под формата на главници /данъци и осигурителни вноски/ възлизат на сумата в размер от 7 285,05 лв., съответно лихвите начислени върху тях за периода 1 до 04.10.2021 г. възлизат на сумата от 2 773,49 лв. Твърденията на ищеца продължават с факти свързани с възникването и съществуването на втората група публични задължения с адресат ответника – „С.С.“ ЕООД, чието установяване е последица от проведено спрямо дружеството ревизионно производство и издаване на ревизионен акт за начисляване на публични задължения. Изтъква се, че ревизията е възложена със заповед издадена на 04.12.2018 г., като тя е връчена по електронен път на дружеството на 20.12.2018 г. На 25.06.2019 г. в хода на течащото ревизионно производство ревизиращият орган издал ревизионен доклад, с който било направено предложение за определяне на задължения в размер на сумата от общо 935 939,22 лв., като се сочи, че същия е връчен на адресата му на датата – 15.07.2019 г. Последвало и издаването на ревизионен акт с дата – 10.09.2019 г. /връчен на 14.11.2019 г./, в който се установявало съществуването на публични задължения с адресат – „С.С.“ ЕООД по реда на ЗДДС, чиито общ размер към датата на издаване на акта е както следва : 810 005,73 лв. – главница и 143 485,06 лв. – лихви, или общо 953 490,79 лв. Пояснява се, че към датата – 04.10.2021 г. общият размер на тази група задължения е достигнал – 1 123 452,29 лв.

Ищецът твърди, че издадения ревизионен акт не е бил обжалван по административен, съответно оспорван по съдебен ред от „С.С.“ ЕООД, предвид което е влязъл в сила.

Ищецът поддържа, че към момент след установяване на задълженията по подадените данъчни декларации и във фазата на започналото ревизионно производство ответникът – длъжник по публични вземания „С.С.“ ЕООД е предприел две разпоредителни сделки прехвърляйки чрез продажба притежаваните от него, както следва : лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* и товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № *******. Първата сделка била сключена на 07.12.2018 г., с която бил продаден лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******* в полза на купувача и ответник – Г. Г. АС. при продажна цена възлизаща на сумата от 20 300 лв. Втората сделка датирала от 05.06.2019 г., като с нея „С.С.“ ЕООД продал на ответника - „Н.-Б.Ц. ООД товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ******* за продажна цена от 29 940 лв.

Изтъква се, че по отношение на първата очертана разпоредителна сделка от 07.12.2018 г. ответникът – продавач вече е имал публични задължения към държавата установени с подадени от него данъчни декларации, в които дружеството само е определило дължимите от него суми за данъци и осигурителни вноски, но не ги е заплатило в разписаните за това срокове. Поддържа се, че тази сделка е сключена от длъжника „С.С.“ ЕООД с намерение да увреди интереса на държавата. По отношение на втората сделка, осъществила се на 05.06.2019 г., ищецът поддържа, че към този момент вече е текло и ревизионно производство на длъжника „С.С.“ ЕООД, за чието образуване същия е бил уведомен надлежно още през м. 12.2018 г., съответно това производство е завършило с издаване на ревизионен акт за определяне на публични задължения в размер от над 950 000 лв. И относно тази сделка са навеждат твърдения за съществуване на намерение у „С.С.“ ЕООД да увреди публичния възискател. Изтъква се, че предприемайки тези разпоредителни сделки длъжника „С.С.“ ЕООД е осуетил спрямо обекта на всяка от продажбите да бъде наложена обезпечителна мярка, а на покъсен етап да бъде осребрен и с получените парични средства да се погасят възникналите негови публични задължения. Освен това се поддържа, че ефекта от тези две продажбени сделки е довел до намаляване имуществото на длъжника, като е акцентирано над това, че макар да е възникнало вземане към трети лица за продажна цена, то доколкото се касае до престация в пари, то същите са най-бързоликвидният актив, като разпореждането с тях от страна на длъжника е възможно да се извърши със значителна бързина и това да не позволи на кредиторът му да се удовлетвори от получените суми. По отношение имущественото състояние на длъжника „С.С.“ ЕООД и потенциала му да погаси посредством тези си активи публичните си задължения установени с данъчните декларации и ревизионният акт ищецът излага твърдение, че 2 по образуваното през 2018 г. изпълнително дело са наложени обезпечителни мерки запор върху банкови сметки, безналични ценни книги, други превозни средства, както и върху поземлени имоти, но въпреки това успешно удовлетворение на публичните вземания не е последвало, вкл. и до момента на упражняване на исковата молба.

Ответникът – „С.С.“ ЕООД в срока по чл. 367 ГПК упражнява правото си на отговор по исковата молба, като заявява че оспорва изцяло предявените от ищеца искове за обявяване на относителна недействителност на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК спрямо държавата на два броя разпоредителни сделки очертани по предмет и страни в исковата молба. Изтъква се, че изложените в исковата молба фактически твърдения не кореспондират на осъществилите се факти от действителността, съответно ангажираните и посочени от ищеца доказателства не подкрепят основателност на правата необходими за успешното провеждане на защитата по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Отрича се към момента на сключване на сделките „С.С.“ ЕООД да е имал намерение да увреди държавата, явяваща се негов кредитор по публични вземания.

Отбелязва се, че намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав на правото да се иска обявяване на относителна недействителност на сделка по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, не се предполага, а за установяването му страната която го твърди трябва да проведе необходимото доказване. В случаят тази тежест падала върху ищеца, но същият не привеждал никакви доказателства в насока, че пристъпвайки към двете продажби на МПС-та длъжникът-ответник се е стремял сам да се постави в положение на невъзможност да погаси задълженията си към фиска, съответно, че представляващият длъжника с конкретни свои фактически или правни действия е манифестирал намерение за увреждане. Акцентира се над това, че срещу продадените движими вещи „С.С.“ ЕООД е получило насрещни престации – продажни цени, като същите са еквивалентни на прехвърленото имущество, а това означавало, че няма дисбаланс между стойностите на дадено и получено. Приведен е и довод, че отново ищецът трябва да установи каква е била консолидираната стойност на имуществото, с което ответникът – „С.С.“ ЕООД е разполагал съвкупно в периода преди и след извършването на всяка от атакуваните сделки, което съответно ще позволи да се направи обоснован извод, дали те са били израз на преднамерено разпореждане с цел избягване насочването на изпълнението на правата на публичния възискател върху тези вещи, или пък се касае до регулярни търговски сделки извършвани по занятие от „С.С.“ ЕООД. Отбелязва се, че дружеството-длъжник не е обременено с процесуалното задължение да провежда доказване на обема на своето имущество за да елиминира предположение за евентуално намерение за увреждане интереса на кредитора, доколкото презумпция в подобна насока не е законодателно уредена. „С.С.“ ЕООД потвърждава, че е получил заповед за възлагане на ревизия на 20.12.2018 г., което следва продажбената сделка от 07.12.2018 г., съответно изключва твърденията на ищеца, че длъжникът му е бил наясно за започналото спрямо него ревизионно производство към момент предшестващ първата атакувана разпоредителна сделка от 07.12.2018 г. Подчертава се също така, че моментът на връчване на съставения спрямо „С.С.“ ЕООД ревизионен акт е датата – 14.11.2019 г., което е след сключването на втората атакувана сделка – 05.06.2019 г. Обстоятелството кога прехвърлянето на собствеността върху двете МПС-та е вписано в съответните регистри на КАТ се определя като изцяло без правно значение за предпоставките за пораждане на правото да се иска обявяването на тези сделки за относително недействителни по реда на ДОПК. Защитната линия на ответника продължава с това, че двете атакувани разпоредителни сделки са последица от осъществяваната обичайна и основна търговска дейност на „С.С.“ ЕООД. За това можело да се съди от счетоводните записи на дружеството, които ясно показвали, че разпоредителните сделки с МПС-та с негово участие не се свеждат само до двете атакувани от ищеца, а напротив в този период са 3 осъществени други продажби на превозни средства и това е резултат от упражнявана дейност по занятие. За това говорело и обстоятелството, че автомобилите не се завеждали като ДМА в дружеството, а като стоки с оглед преследваната тяхна препродажба. Да се приеме, че извършването на разпореждане с актив от търговец е действие на увреждане на държавата всякога, когато спрямо търговеца е започнало ревизионно производство би означавало осуетяването на практикуваната от търговеца текуща дейност и преустановяването на реализиране на оборот, съответно понасяне на загуби, каквато последица несъмнено императивното данъчно законодателство не преследвало. Ответникът разкрива и обстоятелството, че сключените продажбени сделки са били предшествани от предварителни уговорки за доставянето и продажбата на дадения автомобил, вкл. купувачите са дали гаранционна сума за да им бъде осигурено съответното превозно средство, която им е била възстановявана при подписването на окончателните договори, тъй като не съставлявала част от продажната цена и не се приспадала от нея. „С.С.“ ЕООД противопоставя и възражение, че към момента на всяка от двете атакувани продажби дружеството е разполагало с достатъчно имущество, чиято равностойност в пари да му позволи да покрие пълния размер на публичните му задължения. Отбелязва се, че при предприемане на съответните обезпечителни мерки държавата е могла да постигне удовлетворяване от стойността на притежаваното имущество. Изтъква се, че такива мерки били наложени в пределите на образувано срещу „С.С.“ ЕООД изпълнително производство, като бил наложен запор върху средства по банкови сметки, безналични ценни книжа, МПС-та и поземлени имоти. Освен това дружеството разполагало с вземания от трети лица, които също можели да бъдат предмет на принудително изпълнение и да послужат за удовлетворяване на установените публични вземания. Прави се и позоваване, че продажбата на двата автомобила е станала при определяне на цени близки и дори повисоки от пазарните стойности на отчуждаваното движимо имущество. Това било довело до реализиране дори на печалба за длъжника от сключването на тези сделки, което също било факт, опровергаващ наличието на подържаното от ищеца намерение за увреждане от субекта пристъпил към разпореждането с имуществени права. На последно място ответникът – длъжник обръща внимание и на това, че в хода на ревизионното производство от НАП не са предприети обезпечителни мерки, от които длъжникът да може да се ориентира, какви биха били евентуалните размери на публичните задължения, които ще се определят за плащане с ревизионният акт, съответно да прецени какво имущество би му било достатъчно за да обслужи подобен дълг, съответно да се лиши от дадени разпоредителни сделки ако това е необходимо. В обобщение се иска от сезирания съд да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, поради тяхната неоснователност и недоказаност. Настоява се за присъждането на разноски.