Решение № 225 от 05.09.2025, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Момчилград, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20255150100193 по описа за 2025 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.127 ал.2 вр.чл.101 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Ю. Р. А. с ЕГН-**********, предявена чрез адв. Х. К. от АК- Кърджали, против С. Р. А. с ЕГН- **********, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.127 ал.2 вр.чл.101 вр.чл.86 от ЗЗД, и цена на иска от 3 669,18 лева , Главница- в размер на 3 550,87 лева, и Мораторна лихва:118,31 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2/ 03.01.2025г. по ч.гр.д. № 1/ 2025г. на РС- Момчилград.

В исковата молба е посочено, че на 30.08.2024г. е било сключено Споразумение за встъпване в дълг, по кредит CREX-02197142, между „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД- София с ЕИК202423225, и ищеца- Ю. Р. А., с ЕГН- **********, по силата на което тойищецът е встъпил като солидарен длъжник заедно с длъжника- С. Р. А. с ЕГН-**********- ответник по настоящото производство, както по кредита на длъжника CREX-02197142, така и по изпълнително дело №983/2012г. на ЧСИ-Р.С. с peг.№812,с район на действие-Окръжен съд-Кърджали, с взискател-„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК-202423225, и длъжник С. Р. А. с ЕГН-**********- ответник по настоящото 1 производство, до размера на сумата от 2500 лева.

Ищецът посочва, че на осн. чл.101 от ЗЗД страните по това споразумение за встъпване в дълг са се договорили, че той да встъпи в дълга на длъжника- С. Р. А. до размер на сумата от 2 500 лева. Освен това в чл.2 от споразумението той- ищецът, като встъпващо лице, е декларирал, че е бил напълно запознат с горецитираният договор за кредит- CREX-02197142, и че към 29.08.2024г. размерът на задължението, произтичащо от същият възлизало в размер на сумата от 4 760, 06 лева.

Заявява, че по силата на чл.З ал.1 и ал.2 от споразумението той- ищецът, като встъпващо лице се е бил задължил в срок до 30.08.2024г. да внесе по посочената от кредитора-„Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД банкова сметка в ТБ“ОББ“АД сума в размер на 2 500 лева.

Посочва, че по силата на чл.З ал.З от Споразумението, страните се били договорили в случай, че встъпващото лице заплати сумата в размер на 2 500 лева в договореният срок- 30.08.2024г. по посочената от кредитора банкова сметка, то кредитора декларирал, че се отказва от остатъка на вземането си по горецитираният Договор за потребителски кредит CREX-02197142, за сумата над 2500 лева, възлизаща в размер на 2 260,06 лева, както и от разликата над сумата от 2 500 лева до пълният размер на вземането си по изп.дело №983/2012г. на ЧСИ- Р.С.. заявява, че по силата на чл.4 от Споразумението страните се били договорили, че образуваното изп.д.

983/2012г. на ЧСИ-Р.С. ще бъде прекратено след като встъпващото лице заплати всички дължими суми по споразумението, както и след заплащане на дължимите такси, съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Твърди, че съгласно чл.5 ал.2 от Споразумението, при точно и пълно плащане на размера на уговорените суми от страна на встъпващото лице, кредиторът се е бил задължил в срок до 03.09.2024г. да подаде молба до ЧСИР.С. за прекратяване на производството по изп.д.№983/2012г.

Ищецът заявява, че от приложеното като писмено доказателство към настоящата искова молба заверено копие на вносна бележка от 30.08.2024г., изд. от ТБ“ББ“АД е било видно, че на 30.08.2024г. е бзаплатил по споразумението си за встъпване в дълг и банковата сметка на кредиторакредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, посочена от него в споразумението, сумата в размер на 2 500 лева, с което е изпълнил задължението си по това 2 споразумение.

Със приложените като писмени доказателства към настоящата искова молба заверени копия на сметка на дълга №0000101458/30.08.2024г. и Фактура №0000101458/30.08.2024г. изд. от ЧСИ-Р.С. по изп.дело №983/2012г., адресирани до него, като получател и задължено лице по това изпълнително дело, било видно, че ЧСИ-Р.С. е бил изчислил всички дължими му се такси и разноски, възлизащи в общ размер на сумата от 1 012,89 лева, по изпълнителното дело- посоченото, необходими за заплащането им и за прекратяването на производството по това изпълнително дело. Със приложеното като писмено доказателство към настоящата искова молба на платежно нареждане от 30.08.2024г., изд. от „ЦКБ“АД, е било видно, че на 30.08.2024г той е бил заплатил по посочената от ЧСИ-Р.С. в горепосочените фактура и сметка общо сумата в размер на 1 050,87 лева, като такси и разноски необходими за прекратяването на производството по изп.д. № 983/2012г. Ищецът посочва, че производството по изп.д. № 983/2012г. е било изцяло прекратено от ЧСИ-Р.С., но той не разполагал с необходимите документи за това и удостоверяващи прекратяването на това изпълнително дело, по което той е бил встъпил като съдлъжник заедно с основният длъжник-С. Р. А. /ответникът по настоящото производство/.

Ищецът е посочил, че за периода от 30.08.2024г. до 26.11.2024г., а също и понастоящем, многократно е бил разговарял с основният длъжник по прекратеното изпълнително дело № 983/2012г.- ответника по настоящото производство да му върне общо сумата в размер на 3 550,87 лева, която е бил заплатил като встъпил съдлъжник по това изпълнително дело, но основният длъжник му е отказвал да върне задължението си.

Това го принудило да подаде в РС- Момчилград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.

№1/2025г., и е била издадена исканата Заповед за изпълнение на парично задължение №2/03.01.2025г., която съдът е постановил длъжникът С. Р. А.ответник в настоящото производство, да заплати в негова полза- сумата в размер на 3 550,87 лева, представляваща главница, ведно с мораторна лихва за забава за периода от 31.08.2024г. до 26.11.2024г., възлизаща в размер на 118,31 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по 3 делото, а именно-73,40 лева като внесена държавна такса и сумата в размер на 650 лева като заплатен адвокатски хонорар за образуването на това ч.гр.д.

Постъпило е възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК, и на негоищеца е бил даден едномесечен срок по реда на чл.415 и сл. от ГПК да предяви иск за установяване на горепосоченото си вземане.

Предвид изложеното за него е възникнал правен интерес от завеждането на настоящият установителен иск.

Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на С. Р. А. с ЕГН- **********, че дължи да заплати на Ю. Р. А. с ЕГН- **********, сумата от 3 550,87 лева, представляваща от своя страна дължимата от С. Р. А. с ЕГН- **********, на Ю. Р. А. с ЕГН- **********, обща сума в размер на 3550,87 лева, която сума Ю. Р. А. с ЕГН-**********, като встъпил съдлъжник заедно със С. Р. А. с ЕГН**********, по сключеният между „КРЕДИТ ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД- София с ЕИК- 202423225, от една страна и от друга страна- Ю. Р. А. с ЕГН- **********, по Договор за встъпване в дълг по кредит CREX-02197142 от 30.08.2024г. и по изп.д. № 983/2012г. на ЧСИР.С. с рег.№812, с район на действие-Окръжен съд-Кърджали, с взискател„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД- Сфоия с ЕИК202423225, и длъжник по горепосоченото изпълнително дело - С. Р. А. с ЕГН**********, на 30.08.2024г., е погасил, по банков път, всички задължения на С. Р. А. с ЕГН- **********, с към кредитора му - КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД- София с ЕИК- 202423225, възлизащи в размер на сумата от 2 500 лева, а така също и е погасил всички задължения на длъжника - С. Р. А. с ЕГН- **********, към ЧСИ-Р.С. с рег.№ 812, като окончателни пропорционални такси и разноски необходими за прекратяването на производството по това изпълнително дело в размер на 1 050,87 лева, ведно с мораторна лихва в размер на сумата от 118,31 лева от 31.08.2024г. до 26.11.2024г., изчислена върху неплатената главница в размер на 3 550,87 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 3550,87 лева, считано от 27.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни и деловодни разноски по настоящото дело. Претендира разноски в размер на 723,40 лева- по ч.гр.д. № 1/2025г. на МРС.

Представя следните писмени доказателства; Споразумение за встъпване 4 в дълг по кредит CREX- 02197142 от 30.08.2024г.; Вносна бележка от 30.08.2024г. за платена от Ю. Р. А. с ЕГН-**********, по сметка и в полза на -„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД с ЕИК-202423225, сума в размер на 2500 лева/ по сключеното споразумение за встъпване в дълг;

3аверени копия на сметка на дълга №0000101458/30.08.2024г.и Фактура №0000101458/30.08.2024 година изд. от ЧСИ-Р.С. по изп.дело №983/2012г.;

Вносна бележка от 30.08.2024г. за платена от ищеца по сметка и в полза на ЧСИ-Р.С. с рег.№812, сума в размер на 1 050,87 лева, като окончателни пропорционални такси и разноски необходими за прекратяването на производството по изп.д. № 983/2012г.; Възражение по чл.414 от ГПК с вх .№ 588/28.02.2025г. и съобщение до заявителя, чрез процесуален представител за подаденото възражение; извлечение от ТР към АВп. за регистрацията на -„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК-202423225,;

Извлечение от калкулатор БГ' за изчисляване на законната /мораторна лихва за забава на изпълнение на задълженията.;Квитанция за внесена държавна такса и адв.пълномощно.

Ответната страна е депозирала писмен отговор в срок. В отговора се оспорва предявеният иск, като недопустим и неоснователен. Заявява се, че представеното споразумение, сключено между ищеца и кредитодателя не е било одобрено от него, като ищецът не е имал представителна власт от него ответника. Посочва, че оспорва изцяло това споразумение, като твърди, че ищецът Ю. А. няма представителна власт и пълномощия и никой не го е упълномощавал да подписва каквито и да са договори от името на ответника С. Р. А.. Било видно от представените доказателства срещу ответника е заведено изп.дело № 983/2012г. на ЧСИ Р.С., и в тази насока възражение с оглед на това, че по изпълнително дело липсват каквито и да е доказателства какви действия е извършил ЧСИ. Освен това счита, че Т.Р. № 2/201Зг. от 26.06.2025г. на ОСГК на ВКС, когато взискателя не е поискал изпълнителни действия в продължение на 2 години следва изпълнителното производство да бъде прекратено съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като след настъпването на перемпцията всички изпълнителни действия са били нищожни и не пораждали правни действия за длъжника. Алтернативно на това смятал, че е изтекъл и пет годишният давностен срок и вземанията не се дължат съгл. чл.110 от ЗЗД, и не на последно място изпълнителното производство е било образувано през 2012г. и е изтекъл обсолютният давностен срок от десет години, независимо от 5 прекъсването и възобновяването на изпълнителното производство и посочените задължения не се дължали от ищеца.

Заявява също, че той- ответникът, като длъжник по ИД № 983/2012г. не е бил уведомен надлежно от цедента на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането по чл.99 ал.З от ЗЗД, поради което цесията нямала действие спрямо него.

С оглед на всички тези обстоятелства смята, че искът е неоснователен и недопустим, и следва делото да се прекрати. Претендира сторени по делото разноски.

В последното съдебно заседание, ищецът се представлява от адв.Х. К. от АК- Кърджали, като същият поддържа така предявената искова молба.

Претендира разноски по представен по реда на чл.80 от ГПК списък.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв.Р. Х., който оспорва исковата молба, и намира същата за неоснователна и недоказана и пледира за отхвърлянето на същата- като в тази насока представя и писмена защита по реда на чл.149 ал.3 от ГПК и претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна;

Предявеният иск е установителен по своя характер и е с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и със същият се установява съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа на подадено заявление за това. В разпоредбата на чл.414 ал.1 от ГПК е дадена възможност на длъжника по издадена заповед за изпълнение да подаде възражение в едномесечен срок от връчване на заповедта. При подадено възражение в срок, задължение на съда е да укаже на заявителя, че може да предяви иск за своето вземане във едномесечен срок, като при непредявяване на иска в срока или непредставяне на доказателства, че такъв иск е предявен заповедта за изпълнение се обезсилва, както и изпълнителният лист от чл.418 от ГПК. Съгласно чл.416 от ГПК ако не е подадено възражение в срок, или така подаденото възражение е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила, и съдът издава изпълнителен лист.