Определение № 1722 от 02.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1722 гр. София, 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002100209 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. К. и Д. П. К., подадена чрез процесуални представители адв. П. Г., адв. Д. Д. и адв. В. К. и по касационна жалба на В. Л. П., подадена чрез процесуални представители адв. Т. Т., адв. А. и Т. Т. против различни части на решение № 946/03.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 2551/2024г. по описа на Апелативен съд – София.

С обжалваното въззивно решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 260264/29.04.2024г. постановено по гр.д. № 1659/2020г. по описа на Софийски градски съд, е постановено друго, с което на основание чл. 45 вр. чл. 53 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД В. Л. П. с ЕГН [ЕГН], С. П. М. с ЕГН [ЕГН] и К. М. Я. с ЕГН [ЕГН] са осъдени да заплатят поотделно при условията на солидарност на М. Д. К. с ЕГН [ЕГН] и на Д. П. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от по 80 000 лева на всеки, представляваща обезщетение за понесени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. Д. К., настъпила на 14.02.2015г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 07.02.2017г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от по 100 000 лева за всеки от ищците, както и за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за периода от 14.02.2015г. до 07.02.2017г. исковете са отхвърлени.

Касационните жалбоподатели М. и Д. К. обжалват въззивното решение в частите, с които исковете /главни и акцесорни/ са частично отхвърлени, а касационният жалбоподател В. Л.

П. обжалва въззивното решение в частта, с която всеки от главните искове против него е частично уважен.

1

Във всяка от жалбите се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение в съответната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени в цялост, съответно отхвърлени, а евентуално обезщетението да бъде определено при отчитане на съпричиняване в размер на 80 %.

М. и Д. К. поддържат недопустимост на въззивното решение като постановено в нарушение на чл. 265 от ГПК по отношение на ответниците С. М. и К. Я., които не са били страни във въззивното производство. В частта, постановено по отношение на ответника В. П. поддържат, че въззивният съд не е съобразил липсата на причинна връзка между поведението на починалия скиор и неблагоприятния резултат, както и че по делото не е безспорно доказан приносът на пострадалия при условията на пълно и главно доказване, нито негово противоправно поведение. По претенцията за законна лихва заявяват, че съдът не е обсъдил възражението им за приложение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД.

В. П. поддържа, че въззивният съд не е извършил цялостен и задълбочен анализ на събраните и приети по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като не е извършил съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на деликвента и на пострадалия и не е отчел причинната им връзка с вредите, при което не е установил действителния обем, в който всеки е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Това е довело до определяне на необосновано занижен размер на приноса на починалия скиор за настъпване на вредоносния резултат. Неправилно в тази връзка е определил и квотата на съпричиняване, респ. редукцията в размера на обезщетението за вреди, с оглед установените правонарушения, извършени от починалия скиор, тяхната тежест в контекста на противоправното поведение на ответника и небрежността, която същият е допуснал към собствените си здраве и живот – починалият скиор е карал без ски каска и с поведението си допуснал нарушение на правилата за безопасно каране, както и на разпоредби на Наредбата за категоризиране на ски /отм./, довело до настъпване на вредоносния резултат, поради загуба на равновесие и отваряне на ски автоматите.

В писмени отговори по всяка от касационните жалби, всеки от ответниците по тях изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба на насрещната страна като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната от другата страна част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на съответната част от въззивното решение срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка е приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното 2 обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

В решението си въззивният съд приел за установени следните факти: ищците са родители на Д. Д. К., който на 14.02.2015г., около 15:50 часа, заедно с приятелката си Р. А., като скиор, при спускане след междинна лифтова станция към долна лифтова станция по писта „Мечи чал“, след равната част преди последния стръмен склон, където Р. спряла, продължава надолу по ски-пистата, която в този момент е била заледена и в лошо състояние и на кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4 паднал, ударил се в необезопасена бетонна шахта. Вследствие удара получил тежка шийна травма, вследствие на която починал на 28 години.

С влязла в сила присъда № 10 от 15.10.2019г., постановена по н.о.х.д. № 53/2017г. на Окръжен съд – Смолян, всеки от ответниците е бил признат за виновен в това, че в периода от декември 2014г. до 14.05.2015г. В. Л. П., като изпълнителен директор на „Чепеларе спорт“ АД в [населено място], обл. Смолян, стопанисващо ски-писта „Мечи чал“; С. П. М., като прокурист на същото търговско дружество, а К. М. Я., като оператор на система за технически сняг към седалковата въжена линия за превоз на пътници, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, съответно управление, ползване и поддръжка на ски-писти и съоръжения за развитие на зимен спорт в ски-зона „Мечи чал“, [населено място] са нарушили нормативни изисквания по обезопасяване на ски-пистите „Мечи чал“ и с бездействието си на 14.02.2015г., около 15:50 часа всеки от тях по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. К. от [населено място], който при управление на ски на ски-писта „Мечи чал“, на кръстовището в долната част между червена писта № 1 и зелена писта № 4 паднал и се ударил върху необезопасена шахта от съоръжението за изкуствен сняг и вследствие на получената тежка шийна травма починал – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

От прието по въззивното производство заключение на комплексна спортно – техническа и медицинска експертиза приел за установено, че причината за смъртта е тежка шийна травма, получена от съприкосновението на главата на скиора в шахтата. Починалият е ползвал лична спортна екипировка, която не е включвала предпазна ски каска за главата. Автоматите на ските не са били сервизно обслужени от експерт, тъй като двата задни автомата са били настроени на различна степен, пренебрежително ниско, съобразно теглото на скиора, а също така е имало различни степени на преден заден автомат на всяка една от ските. Тази настройка на автоматите и спускането на Д. Д. К. със скорост, по-висока от съответстващата на неговите спортни възможности като скиор са способствали той при спускането по червената писта, характеризираща се с чести преходи от стръмно в равно преди да се включи по зелената писта, да загуби контрол върху управлението и невъзможност да завие остро надясно. Ски автоматите отключили, вследствие на което скиорът паднал и тялото му продължило да се плъзга по гръб с висока кинетична енергия до момента на съприкосновението на главата в стената на шахтата. Покритието на пистата било от технологичен /изкуствен/ сняг, който се характеризира с висока плътност и фини ледени кристали. Фаталното спускане на Д. Д. К. се предхождало от няколко негови спускания, 3 които са натрупали и доза умора. Шахтата не е била обезопасена и е била част от незаконно изградено съоръжение за производство на изкуствен сняг, която стърчала оголена около 25 см над земята. Лошото сервизно обслужване на ски-автоматите, натрупаната умора от предходни спускания, снежното покритие на пистите и по-високата скорост на спускане на скиора са способствали да загуби контрол, да падне на земята с освободени автомати и тялото да се носи по склона до момента на съприкосновение на главата в стената на шахтата.

Изборът на ски писта с по-тежки характеристики, изискваща повече умения на скиора; изборът на екипировка и наличието, респективно отсъствието на сервизното обслужване на ските и автоматите експертите отбелязали, че е личен на всеки скиор.

Въззивният съд посочил, че по делото са разпитани две групи свидетели, с показанията на които са установени близките отношения между родители и син и за претърпените от първите болки и страданията от неговата нелепа и преждевременна смърт /л. 354 и л. 368/, както и поведението на починалия скиор на пистата, преценено от съда с оглед голямата отдалеченост между деня на разпита и деня на инцидента /л. 381 – л. 383/.

При тези факти, за да уважи исковете въззивният съд от правна страна извел извод, че предявените искове са доказани по основание: съобразил, че влязлата в сила присъда съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на всеки от ответниците. В причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответниците приел, че ищците са понесли неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на техния син. Понасят изключително болезнено загубата, преживяват голяма мъка, изолирали са се в болката си.

По размера на обезщетението приел, че пълното обезщетение на претърпените от всеки един ищец неимуществени вреди, възлиза на сумата от 100 000 лева, който размер е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС и с конкретните данни по делото, относно: възрастта на всеки един от ищците; тяхното обществено положение; възрастта на техния син към датата на инцидента; близките отношения, които са имали ищците с техни син; болките и страданията, които всеки един от тях е претърпял от нелепата и преждевременна смърт на техния син, при отчитане и на обществено – икономическите условия към деня на настъпване на деликта – 14.02.2015г.

За основателни приел възраженията на ответниците, че починалият скиор с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния /фаталния/ за него резултат. Взел предвид установеното по делото, че починалият е ползвал ски със ски автомати, като последните не са били регулирани по начин, който да е съответен за избраната по тежест ски писта за спускане и с неговото тегло; спускал се е по пистата при натрупана умора от предходни спускания /по твърдение в исковата молба Д. К. започнал да се спуска от 09:30 часа в същия ден/, със скорост по-висока от тази, която би му дала възможност да контролира посоката /траекторията/ на ските и без компенсаторни движения в конкретния случай да завие скиорско дясно в У – образното кръстовище.

Въззивният съд обосновал, че починалият скиор с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 20 %. Извел извод, че всеки от 4 предявените главни искове е основателен до размер на сумата от 80 000 лева и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева. Посочил, че подадената от ответника В. П. въззивна жалба има значение и за неподалите въззивни жалби други двама ответници, като ревизирал първоинстанционния акт и по отношение на необжалвалите ответници. За основателно приел възражението на ответниците за изтекла давност, поради което за законната лихва изложил мотив за дължимост, считано от 07.02.2017г. /3 години преди датата на исковата молба/, а за периода до този момент приел акцесорните искове за неоснователни като погасени по давност. В този смисъл постановил и крайния си акт.