Определение № 2971 от 22.10.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 615/2025
- Вид
- Определение № 2971
- Подписан
- 22.10.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 151 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 166, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 167 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 167, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 170 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 171 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 172 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 174 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 ,3, и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 ,3, и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 ,3, и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2971 гр. София, 22.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емилия Василева
Членове:
Анна Баева
Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002900615 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца, Е. И. Е., срещу решение № 4755 от 07.08.2024 г. по гр. д. № 10453/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която след отмяна на решение № 20016581 от 24.02.2022 г. по гр. д. 50782/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 173-ти състав, са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2022761/03.09.2019 г., вписана в Агенция по вписвания вх. рег. № 1205/02.07.2020 г., на Е. И. Е. срещу „Юробанк България” АД, правоприемник на „Банка Пиреос България” АД, „Д. и Боев пропърти” ЕООД и С. С. Д., действащ като ЕТ „Д.-С. Д.”, за признаване за установено по отношение на ответниците, че в полза на „Юробанк България“ АД не съществува ипотечно право по нотариален акт № 74/12.08.2011 г., том 2, рег. № 2745, дело № 257/2011 г. на нотариус Е. Дончева, рег. № 512, и по нотариален акт № 101, том ІІІ, рег. № 4292, дело № 469/2008 г. на нотариус Е. Дончева, рег. № 512, тежащо върху собствения на ищеца имот, представляващ апартамент № 21 в гр. Сандански, ***, ет. 5, идентификатор
***, обезпечаващо вземания на „Юробанк България“ АД по договор за инвестиционен кредит № 1015/21.08.2008 г. и последващите анекси към него, освен за вземанията, за които исковете са уважени: за вземане за заплащане на възнаградителна лихва от 0,5 % годишно и за неустойка за забава в размер от 0,5 % годишно за периода от 03.09.2008 г. до 29.05.2010 г., включително; за вземане за заплащане на възнаградителна лихва върху капитализираната с анекс № 15/11.06.2013 г. сума от 55 577,18 евро; за вземане за заплащане на възнаградителна лихва върху капитализираната с анекс № 17/13.01.2014 г. сума от 55 577,18 евро, и са присъдени разноски в полза на 1 ответника „Юробанк България“ АД.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо предвид постановяването му, без по делото да са привлечени като страни всички страни по оспорените правоотношения и при неправилното им конституиране.
Излага, че ответникът С. Д. не е участвал в първата инстанция в качеството му на търговец, осъществяващ дейност под фирма ЕТ „Д. – С. Д.“, а на страната на ищеца не е конституиран нейният съпруг - г-н Глотов, който също е собственик на ипотекирания имот. Счита, че ответник по спора следва да е само „Юробанк България“ АД, а останалите страни следва да са конституирани на страната на ищеца. При условията на евентуалност излага доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като противни на закона, вкл. нормата на чл. 20 ЗЗД, изводите на въззивния съд, че се касаело за едно правоотношение по договор за кредит и за един договор за ипотека, като подчертава, че от доказателствата по делото се установява, че се касае за два договора за ипотека, а вземането по договора за кредит е новирано с анекс А8 – 1015/24.06.2011 г. Счита, че решението е постановено и при неправилно приложение нормите на чл. 26 ЗЗД, чл. 166, ал. 2 ЗЗД, чл. 167 ЗЗД, чл. 170 ЗЗД и чл. 174 ЗЗД, като въззивният съд не е съобразил, че процесните ипотеки не отговарят на изискванията за специалност и отъждественост на обезпеченото бъдещо вземане, както и за специалност на имота, а обезпечават динамична, неопредЕ. и неопределяема съвкупност от вземания, без краен предел и размер на обезпечението. Сочи, че договорите за ипотека са противни на принципа за добросъвестност в отношенията, че не съдържат яснота относно длъжника, ипотекирания имот, както и относно обезпечаваните вземания – техния размер и падеж, които и многократно са изменяни със сключените анекси към договора за кредит, включително са подновени с анекс № А08. Изтъква, че липсва произнасяне по цялото й искане и в частност по претенция по чл. 439 ГПК, като не са посочени „границите на ипотечното право“. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че не е изтекла погасителната давност за реализацията на ипотечното право. Счита, че давността по отношение на ипотекарния длъжник може да се прекъсне само с действия спрямо него самия. Излага, че изпълнение върху собствения й имот е започнало едва на 17.04.2019 г., когато и е изпратена призовка за доброволно изпълнение, към който момент е изтекла уредената в закона петгодишна давност от падежа на изпълняваните вземания и същите са погасени по давност за нея. Допълва, че не е участник в заповедното производство срещу длъжниците, поради което не може да се приеме, че последното е прекъснало течащата по отношение на нея давност.
По тези доводи моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде обезсилено като недопустимо или евентуално отменено като неправилно.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като 2 значими за предмета на делото:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните и длъжен ли е въззивният съд самостоятелно да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на въззивника?
2. Следва ли чрез тълкуване по чл. 20 ЗЗД, да се прецени наличие на новация по чл. 107 ЗЗД на кредитното правоотношение и на обезпеченото вземане, когато са извършени с анекс между кредитодателя и кредитополучателя: увеличаване на главницата по кредитното правоотношение с отпускане на допълнителен кредит и промяна на условията за връщане на цялата единна новоформирана главница при счетоводно премахване на старото главно задължение и счетоводното отразяване на ново единно главно задължение; промяна на лихвен процент върху новата главница, промяна на падежа за връщане на новата главница и лихвите; капитализирането и прибавянето им към непогасената част от главницата на падежирали възнаградителни и наказателни лихви, като занапред те се считат само за част от новата формирана главница по кредита?
3. Противопоставими ли са на ипотекарния длъжник измененията в обезпеченото вземане, които касаят неговото съществено съдържание по чл.
167, ал. 2 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД - главница, размер на главница, падежи, размер и падежи на лихвите, когато липсва изменение на ипотеката по реда на изменение на договорите в изискуемата форма и липсва вписване на промените в имотния регистър?
4. а) Кои юридически факти и законови основания по чл. 116 ЗЗД и осъществени между кои страни по материалните и процесуалните правоотношения водят до прекъсване на погасителна давност спрямо третото лице - ипотекарен длъжник, за принудително изпълнение върху ипотекирания имот? б) От кой момент започва да тече погасителна давност за принудително изпълнение спрямо третото лице - ипотекарен длъжник - от падежа, посочен в ипотеката, или от допълнително договорения само между кредитор и кредитополучатели падеж, който не е отразен в ипотеката и в имотен регистър? в) Прекъсването на давност спрямо главния длъжник по чл. 116 ЗЗД, чрез иницииране волеизявление, правоотношение и/или производство, в което не участва третото лице - ипотекарен длъжник, води ли до прекъсване на погасителната давност и спрямо третото лице - ипотекарен длъжник?
Поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и пред.
3 ГПК, като сочи, че въззивното решение е вероятно недопустимо, евентуално очевидно неправилно.
С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Юробанк България“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.
3
С насрещна касационна жалба ответникът, „Юробанк България“ АД, обжалва решение № 4755 от 07.08.2024 г. по гр. д. № 10453/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на решение № 20016581 от 24.02.2022 г. по гр. д. 50782/2019г. по описа на Софийски районен съд, 173ти състав, е признато за установено по предявени с искова молба вх. № 2022761/03.09.2019 г., вписана в Агенция по вписвания вх. рег. № 1205/02.07.2020 г., на Е. И. Е. срещу „Юробанк България” АД, правоприемник на „Банка Пиреос България” АД, „Д. и Боев пропърти” ЕООД и С. С. Д., действащ като ЕТ „Д.-С. Д.”, на основание на чл. 124 ГПК, вр. чл. 151, чл. 26 и чл. 170 ЗЗД, че в полза на „Юробанк България” АД не съществува ипотечно право по нотариален акт № 101/03.09.2008 г., том 3, рег. № 4292, дело № 469/2008 г. на нотариус Е. Дончева, рег. № 512, и по нотариален акт № 74/12.08.2011 г., том 2, рег. № 2745, дело № 257/2011 г. на нотариус Е.
Дончева, рег. № 512, тежащо върху собствения на ищеца Е. Е. имот, представляващ апартамент № 21 в гр. Сандански, ***, ет. 5, идентификатор ***, обезпечаващо вземания на „Юробанк България“ АД по договор за инвестиционен кредит № 1015/21.08.2008 г. и последващите анекси към него, както следва: 1. за заплащане на възнаградителна лихва от 0,5 % годишно и за неустойка за забава в размер от 0,5 % годишно за периода от 03.09.2008 г. до 29.05.2010 г. включително; 2. за заплащане на възнаградителна лихва върху капитализираната с анекс № 15/11.06.2013 г. сума от 55577,18 евро; 3. за заплащане на възнаградителна лихва върху капитализираната с анекс № 17/13.01.2014 г. сума от 55 577,18 евро, и са присъдени разноски в полза на ищеца. Излага, че решението в тази му обжалвана част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, като счита, че ипотеките са учредени за обезпечение на всички задължения по договора за кредит и неправилно въззивният съд е изключил част от тях при превратно тълкуване волята на страните по сключените анекси към договора за кредит. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:
1. Докъде се простира възможността на съда да тълкува договор по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на тълкуване да се променя волята на страните?
2. Подлежи ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека на тълкуване от съда, когато съдържащи се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните по него?
Поддържа, че са налице предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно.
С депозиран в срок писмен отговор насрещната страна, Е. И. Е., оспорва насрещната касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са 4 налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на съдебния акт в обжалваната от ответника част. Претендира присъждане на разноски по делото.
В указания срок страните, „Д. и Боев пропърти” ЕООД и С. С. Д., действащ като ЕТ „Д.-С. Д.”, не депозират писмени отговори на касационната жалба и насрещната касационна жалба и не вземат становище по тях.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Насрещната касационна жалба е подадена в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК от надлежно легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Разпечатката съдържа 35 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31e3fa39-32bc-455a-8d44-424f3cee5497