Решение № 44 от 23.01.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Перник, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720104565 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и евентуално предявен иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. против А. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***

Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за топлофицирани обекти – Магазин на едро, с административен адрес: гр. *** и Магазин за цветя, с административен адрес: гр. ***. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в стопанските обекти, собствени/ползвани от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в уговорения срок.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. помесечно е доставял в собствените/ползвани от ответника стопански обекти топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ размер на 504.56 лв. и ответникът не е изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 1

09.07.2020 г. до 04.05.2022 г. в общ размер от 58.25 лв.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл.

410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 3078/2022 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.

В случай, че съдът приеме, че между страните не е възникнало договорно отношение, ищецът твърди, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената му топлинна енергия, която не е заплатил.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 504.56 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в топлофицирани обекти - Магазин на едро, с административен адрес: гр. *** и Магазин за цветя, с административен адрес: гр. ***, ведно с обезщетение за забава в размер на 58.25 лв., считано за периода от 09.07.2020 г. до 04.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3078/2022 г. по описа на ПРС.

При условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен иска, ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати исковите суми, като стойност, с която се е обогатил за сметка на ищеца, поради доставена от последния топлинна енергия, която не е заплатена.

Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него искът е оспорен по основание и размер.

Ответникът оспорва качеството си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесните недвижими имоти. Твърди, че между него и ищеца не съществува облигационно отношение.Оспорва всички представени доказателства.

Заявява възражение по чл. 111, б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за част от исковите суми.

Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни, евентуално като погА.и по давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски в заповедното и в исковото производство.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител – юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – адв. В. оспорва предявените искове. Поддържа отговора. Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира присъждане на направените разноски.

Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Установителният иск е предявен от процесуално легитимирана страна и 2 при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 3078/2022 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1904/01.06.2022 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на предявения установителен иск. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения установителен иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.

Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД предложени от топлопреносното предприятие съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.

По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-012/14.04.2008 г. на ДКЕВР и публикувани във в.

„Съперник“, бр. 83/30.04.2008 г.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за стопански нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно легалното определение на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

От представената молба за откриване на партида за стопански нужди с вх. 726/27.05.2005 г. е видно, че ответникът А. С. А. е поискал от ищеца да му бъде открита партида за заплащане на топлоенергия за стопански нужди на два търговски обекта – магазин, находящ се на *** и магазин за цветя, находящ се на ***. Видно от представените нотариални актове № ***, том *, рег. № ***, дело № *** г. и № *, том *, рег. № ***, дело № *,* г. двата 3 търговски обекта са придобити в собственост от ответника, съответно на *** г. и на *** г.

От изложеното следва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 3 от Общите условия, респективно – небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ.

Затова през спорния период - 01.05.2020 г. – 30.04.2020 г. той е дължал заплащане на стойността на доставената от ищеца в двата обекта топлинна енергия.

За установяване на количеството на последната и стойността и, по искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и съдебно – икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б.

Й. и Н. И..

За установяване на количеството на последната и стойността и, по искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебно-техническа и съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б. Й. и Н. И..

Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и обосновани.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Р. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. сградите етажна собственост, в които са се намирали процесните топлоснабдени имоти, са обслужвани от фирмата за дялово разпределение „Директ“ ЕООД. Системата за дялово разпределение в двете сгради е въведено приз 2002 г. за което са сключени договори с ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД, съответно на *** г. и на ***. Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградите топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.

Установява се също, че отчитането на доставената в сградите топлоенергия е извършвана с топломер, монтирани в абонатните им станции, които са преминавали задължителния метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уредете, при всяка от които е констатирано, че същите съответстват на одобрения тип.

Изводът е, че те могат да се използва за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти в топлоснабдените сгради е разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след съобразяване на нормативните технологични загуби от съоръженията в АС по данни на производителя, броя на работни дни за отопление и БГВ на АС, средномесечните температури на подаващата и връщащата вода, както и температурата на почвата. Констатацията на вещото лице е че са спазвани изискванията на Наредба 16-334/06.04.2007 г., установените от него разлики при изчисленията не се отразяват съществено на крайния резултат.

4

Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.

Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за двата топлоснабдени имота, собствени на ответника е начислявана ежемесечно прогнозно само топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация. След отчетните периоди прогнозната топлоенергия е изравнявана с разпределената по изчислителен път за отопление, отдадена единствено от сградната инсталация, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.

Топлоенергията, отдавана от сградната инсталация е разпределяна пропорционално на отопляем обем, по изчислителен път при спазване на Наредба № 16 – 334/2007 г.