Акт № 20644 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20644 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110151396 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 235 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответниците Х. С. Л., С. Б. Л. и С. Б. Л., с искане за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо всеки от ответниците за суми за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, инсталация № **********, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 850/03.09.2025 г. по ч.гр.д. № 1624/2025 г. на РС – Карлово, II граждански състав, както следва:

1/ Х. С. Л. – 1/3 от общото задължение, равняващи се на: 28,88 евро /в левова равностойност от 56,49 лева/ – стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.09.2022г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2025 г. до изплащане на вземането; 7,60 евро /в левова равностойност от 14,87 лева/ - мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 27.08.2025г.; 0,99 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2025г. до изплащане на вземането; 0,38 евро - мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от за периода от 15.09.2022 г. до 27.08.2025 г.

2/ С. Б. Л. – 1/3 от общото задължение, равняващи се на: 28,88 евро /в левова равностойност от 56,49 лева/ – стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.09.2022г., ведно със законна лихва за 1 период от 02.09.2025 г. до изплащане на вземането; 7,60 евро /в левова равностойност от 14,87 лева/ - мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 27.08.2025г.; 0,99 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2025г. до изплащане на вземането; 0,38 евро - мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от за периода от 15.09.2022 г. до 27.08.2025 г.

3/ С. Б. Л. – 1/3 от общото задължение, равняващи се на: 28,88 евро /в левова равностойност от 56,49 лева/ – стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.09.2022г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2025 г. до изплащане на вземането; 7,60 евро /в левова равностойност от 14,87 лева/ - мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 27.08.2025г.; 0,99 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2025г. до изплащане на вземането; 0,38 евро - мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от за периода от 15.09.2022 г. до 27.08.2025 г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответниците е съществувало облигационно правоотношение по силата на договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – в следствие от притежаваното от тях право на собственост върху имота при равни квоти.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна енергия. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Сочи, че с оглед дадените указания от заповедния съд по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, предявява настоящите установителни искове. Моли съдът да установи вземанията, които има към ответниците, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Х. С. Л. и С. Б. Л. са депозирали отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват предявените искове като неоснователни.

Оспорват, че дължат заплащане на претендираното количество топлинна енергия, с доводи, че от началото на 2022 г. процесният имот не е бил обитаван, а на 19.09.2022 г. е продаден на трето за спора лица, поради което ответниците не се явяват негови собственици, считано от този момент.

Оспорват, че дължат вземанията, по отношение на които е издадена заповедта за изпълнение, като заявяват, че през м.12.2022 г. са заплатили всичките си задължения към ищцовото дружество в общ размер на 477,34 лева.

Релевират възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.

2

Молят за отхвърляне на исковете.

В срока по чл.131 ГПК ответникът С. Б. Л., чрез назначения от съда особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва, да е налице сключен между него и ищцовото дружество договор, по силата на който ответникът да притежава качеството потребител на топлинна енергия.

Оспорва, че дължи процесните суми за доставена топлинна енергия от ищцовото дружество, с доводи, че през процесния период имотът се е ползвал от трето лице, на което имотът бил прехвърлен на 19.09.2022 г. чрез прехвърлителна сделка покупко – продажба.

Оспорва, че претендираното количество топлинна енергия е отчетено по реално/действително потребление.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания за периода от 01.05.2022 г. до 10.11.2025 г.

Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор; че за ответниците е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, отговарящ на притежаваната от тях наследствена квота.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания..

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима 3 редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва имота на вещно правно основание.

В конкретния случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК , съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че в периода 01.05.2022 г. - 18.09.2022 г. ответниците са били съсобственици на процесния недвижим имот при квоти от по 1/3 ид.части.

Същото обстоятелство се установява и от представените по делото писмени документи, видно от които процесният недвижим имот е придобит от С. Б. Л. и Ц.В. Л. чрез договор за покупко-продажба от СГНС, за което е издаден нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ, а впоследствие е дарен на техния син – Б. С.ов Л. с договор за дарение във формата на нотариален акт от 11.11.1977 г.

Установява от представеното по делото /л. 17/ удостоверение за наследници, че Б. С.ов Л. е починал на 02.09.2007 г. /т.е. преди началото на исковия период/, като е оставил за наследници по закон преживялата си съпруга Х. С. Л. и децата си С. Б. Л. и С. Б. Л. /и тримата – ответници по спора/.

Доколкото по делото не се установява процесният апартамент да е придобит в режим на СИО, то съдът намира, че след смъртта на собственика, жилището е наследено по равно – при квоти от по 1/3 ид.част, от неговите трима наследници /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН/.

Установява се на следващо място, че през месец октомври 2007 г. /т.е. преди началото на исковия период/, ответникът Х. С. Л. е подала заявление пред „Топлофикация София“ ЕАД, прието от последния, с искане за откриване на партида за потребената в имота топлинна енергия само на нейно име.

Съгласно задължителните за настоящия съд съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят, като клиент на топлинна енергия за битови нужди, дължи цената й.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на 4 ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество – какъвто е и процесният случай.

Предвид изложеното, доколкото по делото се доказва, че е постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и Х. Л. /която за идеалните части от имота, принадлежащи на синовете й С. Л. и С. Л. се явява субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ/, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, то именно Х. Л. дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените й битови нужди.

С оглед на това, съдът намира, че другите ответници по спора – С. Б. Л. и С. Б. Л., независимо, че притежават качеството на собственик на имота, нямат задължение за заплащане на потребената в имота топлинна енергия.

Предвид изложеното, предявените срещу С. Б. Л. и С. Б. Л. главни искове и обусловените от тях искове по чл. 86 ЗЗД се явяват изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.

По отношение на ответника Х. С. Л. – същата, като страна по сключения индивидуален договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, дължи заплащането й и се явява материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.