Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 21.12.2023, Районен съд - Кула

Съд
Районен съд - Кула
Дело
Гражданско дело 319/2023
Вид
Решение № 120
Подписан
21.12.2023
Състав
Дияна Иванова Дамянова Цанкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.91 · Закон за социалните услуги
  • чл. 95-97 · Закон за социалните услуги
  • чл. 95-97 · Закон за социалните услуги
  • чл. 96, ал. 2 · Закон за социалните услуги
  • чл. 95-97 · Закон за социалните услуги
  • чл. 98, ал.2 · Закон за социалните услуги
  • чл. 98, ал.3 · Закон за социалните услуги
  • чл. 99, ал.1 · Закон за социалните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Кула, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20231330100319 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 95-97 от Закона за социалните услуги, образувано по подадена молба от Дирекция "Социално подпомагане" гр.Кула за на настаняване на поставената под пълно запрещение М. Т. П. с ЕГН **********, адрес: *** в социална услуга за резидентна грижа „ Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства” /ЦНСТПЛПР/с. Бойница, общ. Бойница, обл. Видин, ул. „ Палма“ № 2 за срок до 3 години. В молбата се твърди, че П. притежава ЕР на ТЕЛК № ***, издадено от МБАЛ „Св. Петка" АД - Видин със степен на увреждане 80% ТНР и водеща диагноза: Параноидна шизофрения, поставена е под пълно запрещение с Решение № *** на Окръжен съд – Русе по Гр. д № *** по описа за ***, като за неин настойник е назначена Ж. Н. - управител на ЦНСТПЛПР с. Бойница. Излагат се твърдения, че К. е неомъжена и няма деца, а единственият ù роднина – нейният брат В., също е настанен в услугата заедно с нея. Посочва се също, че лицето има завършено средно образование, самообслужва се самостоятелно, прилежна е към вещите си и участва във всички организирани от услугата дейности с желание и старание, но се нуждае от подкрепа за справяне с ежедневни дейности и контрол за редовен прием на подържаща медикаментозна терапия. Твърди се също, че лицето е настанена в услугата ЦНСТПЛПР - с. Бойница, ул. "Палма" № 2 от ***, която услуга е специализирана за работа с лица с психични разстройства и отговаря на потребностите на лицето, като лицето е настанена в услугата по съдебен ред с Решение № *** на Районен съд – Кула, но поради изтичане на срока на съдебното настаняване е необходимо да бъде извършено ново настаняване на лицето в услугата, за което има декларирано желание на П. да продължи да ползва услугата, като настойникът е изразила становище, че не е възможно извеждането в домашна среда поради липса на близки, собствено жилище и подкрепа извън услугата за самостоятелен живот, както и че се е адаптирала към живота в услугата, която по най-добрия начин отговаря на нейните 1 потребности. Посочва се в молбата, че директорът на ДСП - Кула е настанил временно П. в ЦНСТПЛПР с. Бойница със заповед от 21.11.2023г. на основание чл. 96, ал. 2 от ЗСУ до окончателно произнасяне на Районен съд гр.

Кула.

Молителят - Дирекция "Социално подпомагане" гр. Кула в съдебно заседание, чрез законния си представител, поддържа депозираната молба и моли съда, същата да бъде уважена.

Заинтересованата страна – М. Т. П. в проведеното открито съдебно заседание изразява становище, че се чувства добре в услугата, но иска да живее в **, защото там има повече познати.

Настойникът Ж. Я. Н. изразява своето съгласие да бъде настанено запретеното лице в услугата, където живее и понастоящем.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.

235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приетото по делото Решение № ***, постановено по Гр. дело № *** по описа за *** на Окръжен съд – Русе се установява, че лицето М. Т. П. е поставена под пълно запрещение. В изпълнение на съдебното решение, видно от приетото по делото Удостоверение № 18 от 20.08.2014г. на органа по настойничеството и попечителството при община Бойница за настойник на П. е назначена Ж. Я. Н.. С Решение № 148/20.11.*** г., постановено по Гр. дело №*** по описа за *** г. на Районен съд - Кула, П. е настанена в ЦНСТПЛПР – с. Бойница за срок от пет години, който срок към момента е изтекъл. От приетото по делото ЕР на ТЕЛК № ***, издадено от МБАЛ „Св. Петка“ АД Видин се установява, че при преосвидетелстване на П. е определена степен на увреждане 80% ТНР и водеща диагноза: „Параноидна шизофрения“. От приетата по делото предварителна оценка на потребностите от социални услуги на запретената, изготвен от ДСП – гр. Кула се установява, че същата е неомъжена, няма деца, родителите ù са починали, има брат, който също е психично разстройство и е настанен в същата услуга. Няма близки и роднини, които да имат желание и възможност да полагат грижи за нея, а тя не е в състояние да се грижи сама за себе си, с оглед здравословното си състояние и необходимостта от непрекъснат контрол върху приема на поддържащи медикаменти . В оценката е посочено също, че П. е потребител на услугата от ***, като преди това е била настанена в ДВХПР – с. Бориловец, в ЗЖЛПР с.

Бойница от 08.05.2013г.От приетите по делото копие от медицинско удостоверение за общо здравословно състояние и копие от медицинска характеристика на лицето се установява, че П. е психо – моторно силно напрегната, емоционално лабилна, с разкъсан забавен по темп, налуден, параноиден мисловен процес, с настъпила личностова промяна, като е изразено становище, че е подходящ за нея престоят в такъв център.

Съдът непосредствено се увери в състоянието на лицето, като при изслушването му установи, че П. е контактна, добре ориентирана за себе си, за време и място и изрази мнение, че се чувства добре в услугата, където е настанен и нейния брат, но има желание да живее в **, защото там има познати.

Видно от приетото по делото писмено становище от настойника на запретената– Ж. Н., както и от изразеното от нея в съденото заседание становище, П. не може да се грижи сама за себе си с оглед заболяването си, няма близки, които да имат възможност да се грижат за нея, а тя се нуждае от подкрепяща среда и контрол при приема на медикаменти, като в ЦНСТПЛПР – гр. Бойница, където е настанена понастоящем се чувства много добре, 2 адаптирала се и там е настанен и нейния брат. По делото е приета писмена декларация от запретената на лицето, с която заявява желанието си да бъде настанена в услугата. Към момента П. е настанена временно в услугата по административен ред със Заповед № **** на директора на ДСП – Кула до произнасянето на съда.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

В чл.97 от Закона за социалните услуги е уредена процедурата по настаняване в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица постановени под пълно запрещение.

П. е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение поради психично заболяване. Заболяването препятства възможностите за социална адаптация, същата се нуждае от непрекъснати грижи, наблюдение и контрол, а същата няма близки, които да полагат грижи за нея в семейна следа.

Несъмнено е за съда, че тя не би могла да взема самостоятелни решения, да полага грижи за себе си. При взимането на решението си съдът отчете и нуждата от наблюдение, с оглед необходимостта от прием на нужните поддържащи медикаменти, свързани със заболяването . По делото не се съдържат каквито и да било оплаквания или проблеми свързани с престоя на лицето в центъра. На лицето се предоставя благоприятна жизнена среда, както и адекватна помощ, предвид необходимостта на лицето от постоянна грижа и наблюдение. Съдът съобразява изразеното становище на запретеното лице, че желае да живее в **, но преценява, че това желание на лицето не е може да бъде мотив същата да не бъде настанена в услугата с оглед нейното състояние и липсата на всякаква подкрепа от страна на нейни близки и роднини, както и обстоятелството, че тя е абсолютно неспособна да се грижи сама за себе си с оглед своето заболяване.

Съдът на основание чл. 98, ал.2 от ЗСУ може да уважи искането за настаняване в социална услуга за резидентна грижа, само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. В хода на производството от писменото становище на настойника на лицето, от изслушването му в откритото съдебно заседание, както и от предварителната оценка на потребностите от социални услуги и от индивидуалната оценка на лицето се установи, че П. няма близки, които да имат възможност да полагат грижи за нея в домашна среда или друг начин да ѝ се осигури това.

Съгласно чл.91 от Закон за социалните услуги, предоставяне на социални услуги на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение се извършва според желанието и личния избор на лицата, както и становището на настойника. В чл.95 е предвидено, че искането за настаняване се прави от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника в съответствие с чл. 91, като към него се прилагат доклад, който съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда, предварителната оценка по чл. 73 и справка относно съществуващите подходящи социални услуги за резидентна грижа в рамките на областта и свободните места. Всички тези докуметни са приети по делото и обсъдени вече от съда.

С оглед изложеното, съдът намира, че настаняването на П. в „ Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства” гр.

3

Бойница, където реално живее от ***г. и към момента се явява понастоящем подходящата за нея социална услуга.

На основание чл. 98, ал.3 от ЗСУ следва да се определи срок за настаняването, който не може да е по – дълъг от три години, като с оглед данните по делото, че П. няма никакви близки, разполага с месечен доход от едва 359,63 лв., трайните здравословни увреждания, невъзможността да се грижи сама за себе си, както и факта, че лицето живее понастоящем в посочената услуга, без да има данни за наличие на някакви проблеми, съдът намира за подходящо този срок да е максимално определеният от три години, считано от временното настаняване по административен ред със Заповед № **** на директора на ДСП – Кула.

С оглед на изложеното, съдът намира, че искането на дирекция "Социално подпомагане" - гр.Кула за настаняването на поставената под пълно запрещение М. Т. П. в социална услуга за резидентна грижа ЦНСТПЛПР гр.

Бойница е основателно и следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА М. Т. П. с ЕГН **********, адрес: *** в социална услуга за резидентна грижа „ Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства” /ЦНСТПЛПР/с. Бойница, общ. Бойница, обл.

Видин, ул. „ Палма“ № 2 за срок до 3 години, считано от временното настаняване по административен ред със Заповед № **** на директора на ДСП – Кула.

Решението на основание чл. 99, ал.1 ЗСУ подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд - Видин.

Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 98, ал.1 от ЗСУ.

Съдия при Районен съд – Кула: _______________________ 4