Определение № 689 от 14.11.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 689 гр. Шумен, 14.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500455 по описа за 2023 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба на „Лъки Лейди“ ООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от управителя П.Т.П. с ЕГН **********, чрез адв.

Д. П. от АК – Габрово, срещу определение № 2347 от 11.10.2023г. по ч.гр.д. № 20233630102132 по описа на РС – Шумен, с което е отхвърлено, като неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на обезпечение, чрез налагане на запор на всички сметки на „Деним А-Я“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление с. Е...., представлявано от А.Н.Я., намиращи се на територията на Р. България.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като било налице противоречие в мотивите на атакуваното определение. Искането било отхвърлено само с мотива, че с молбата не се сочели конкретни банки за запор на сметки на длъжника, а същевременно съда е посочил, че не било необходимо да се сочи конкретна банкова сметка на длъжника за целите на обезпечителното производство. Излага, че е неоснователен извода на съда, че ако се наложи запор на сметките на длъжника, намиращи се на територията на страната, то заповедта би била неизпълнима. Твърди, че в молбата е посочено, че при налагане на запора, съдебният изпълнител щял да извърши справка, в кои банки има сметки ответника и съответно ще наложи запор върху сметките на ответника съобразно извършената справка. Отделно от това излага, че съда много странно е отхвърлил искането поради нередовност на молбата, като счита, че при констатирана нередовност, то същата следвало да се остави без движение, а не направо да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение, със законните последици.

Съдът, след като се запозна с доводите изнесени в жалбата и с материалите по 1 делото, приема за установено следното:

Частната жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима, поради което съдът следва да я разгледа по същество.

За да се произнесе, настоящият състав на Окръжен съд – Шумен, съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по молба на „Лъки Лейди“ ООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от управителя П.Т.П. с ЕГН **********, чрез адв. Д. П. от АК – Габрово, с която, на осн. чл. 390 от ГПК е поискано да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу „Деним А-Я“ ЕООД, с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: с. Е....8, представлявано от А.Н.Я., с цена 8 637.60 лева с ДДС, чрез налагане на запор на сметките на ответника. Молителят е посочил, че задълженията на ответника произтичат от доставка на стоки, за които е издадена фактура № 0000001017 от 23.06.2023г. и е поискал, като обезпечителна мярка, съдът да наложи запор на сметките на ответника с цена на иска 8 637.60 лева + 750.00 лева – адвокатски хонорар.

С определение № 2203/28.09.2023г. съдът е оставил без движение молбата и е дал едноседмичен срок на молителя, в който да формулира ясен петитум на бъдещия иск, да уточни направеното искане, като посочи банка (банки) в които са открити банкови сметки на длъжника и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 40.00 лева.

В дадения срок, молителят е депозирал молба, с която е представил документ за внесена държавна такса в размер на 40.00 лева и е посочил, че се иска допускане обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу ответното дружество за неизплатена от него цена на доставени стоки в размер на 8 637.60 лева, за които е издадена фактура № 0000001017 от 23.06.2023г., чрез издаване на обезпечителна заповед за налагане на запор на всички сметки на ответника, намиращи се на територията на Р. България, с уточнението, че при налагане на запора, съдебният изпълнител, ще извърши справка в кои банки има сметки ответника и съответно ще наложи запор върху всички сметки, съобразно извършената справка.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователно, искането за допускане на обезпечение, тъй като е приел, че за целите на производството не е необходимо посочването на конкретна банкова сметка на длъжника, но при всички случаи, за допускане на исканото обезпечение, кредиторът следва да посочи конкретна банка, като не е достатъчно конкретизирането на мярката да стане чрез искане на „запор на сметките, намиращи се на територията на страната“. Посочил е, че длъжникът може да има разкрити сметки и в небанкови институции и непосочването на конкретни банки, в които да се наложи запор, правела неизпълняема посочената от молителя обезпечителна мярка, тъй като същата няма как да бъде изпълнена на практика нито от съдебния изпълнител, нито от третите задължени лица, а именно банките в които има разкрити сметки на длъжника.

2

Настоящият въззивен състав, напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че за да бъде редовна молбата, още при подаването й молителят е следвало да конкретизира обезпечителната мярка чрез индивидуализиране вземанията на длъжника към третите лица, с конкретно посочване на тези лица. В молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение, както и в уточнителната такава, липсва посочване на банки или институции, а е направено само искане за налагане на запор на всички сметки на ответника, което на практика прави исканото обезпечение неизпълняемо. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът е отхвърлил искането поради нередовност, без да даде възможност на молителя да конкретизира претенцията си. С разпореждането си за оставяне на молбата за допускане на обезпечение без движение, първоинстанционният съд е дал точни и ясни указания, които видно от материалите по делото, молителят не е изпълнил в цялост, тъй нито е посочил конкретни банки, в които да бъде наложен запорът.

Непосочването на конкретни банки или институции спрямо които да се наложи запор, прави не само неподходяща, но и неизпълняема посочената от молителя обезпечителна мярка, тъй като същата няма как да бъде изпълнена на практика, нито от съдебния изпълнител, нито от третите задължени лица. Действително, както е посочил и първоинстанционният съд, за да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника не е необходимо посочването на конкретна банкова сметка, но за да може да бъде наложен запор върху вземания на длъжника, следва да бъде конкретизирано третото задължено лице - на което следва да бъде връчено запорното съобщение, с което се уведомява за наложения запор и му се забранява да плаща на длъжника. Трайно е разбирането в съдебната практика, че обезпечителната мярка от посочения вид, следва да бъде конкретизирана от молителя с посочването на съответните банки и поредността, в която запорът следва да бъде налаган, до достигане размера на обезпечената претенция. Няма пречка запорът да бъде наложен и върху всички сметки на длъжника, открити в лицензирани банки в страната, но само при условията на поредност на налагането на обезпечението, до покриване на обезпечаваната претенция. В контекста на изложеното, задължение на страната е да посочи третото задължено лице по обезпечителната мярка, чрез индивидуализиране на една, няколко или всички лицензирани банки на територията на страната, както и поредността, в която водените от тях сметки следва да бъдат запорирани, до достигане на размера на обезпечената претенция, тъй като е недопустимо съдът да извършва преценка за това в кои точно банки да бъдат наложени запори на сметки и за поредността, в която това следва да се направи.

С оглед изложеното, съдът намира така депозираната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което следва да се потвърди.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2347 от 11.10.2023г. по ч.гр.д. № 20233630102132 3 по описа на РС – Шумен, с което е отхвърлено, като неоснователно, предявеното от „Лъки Лейди“ ООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от управителя П.Т.П. с ЕГН **********, чрез адв. Д. П. от АК – Габрово, искане за допускане на обезпечение, чрез налагане на запор на всички сметки на „Деним А-Я“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление с. Е...., представлявано от А.Н.Я., намиращи се на територията на Република България.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4