Решение № 525 от 13.11.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 525

***, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова в присъствието на прокурора Р. Ив. М. като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20231510101243 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева, представляващи причинени болки и страдания, изразяващи се в разочарование, депресия, силен психо-емоционален стрес, влошаване на здравословно състояние, загуба на самочувствие и накърняване на доброто име в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, ведно със законната лихва от 03.06.2021г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 03.06.2021г. било образувано ДП вх. № 1896/2021г., ДП666/2021 г., по описа на РП Кюстендил и сл. дело № 62/2021 г., по описа на ОСлО при ОПКюстендил, за престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК. След като бил задържан с полицейска заповед за срок от 24 часа, ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, за това че на 03.06.2021г., около 10:00 часа, в р. Дупница, в района на ПГ „Христо Ботев“, се заканил на Д. Н. Н., от ***, с престъпление против неговата личност - с убийство, като изрекъл думите: „ще те убия“ и тази закана е възбудила у Н. основателен страх за осъществяването й.

На 04.06.2021 год., от наблюдаващият разследването прокурор, била издадена Заповед за задържане за срок от 72 часа и било внесено пред РС-Дупница Искане с вх. № 1

616/04.06.2021 год., за вземане по отношение на ищеца на най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, със свое протоколно определение, постановено на заседание, проведено на 04.06.2021г. по ЧНД № 577/2021 год., РС-Дупница е оставил без уважение искането на РП-Кюстендил, ТО-Дупница. Определението било протестирано от прокуратурата пред ОС-Кюстендил, който потвърдил определението на ДРС.

След приключване на действията по разследването досъдебното производство било прекратено с постановление на наблюдаващия разследването прокурор от 28.10.2021 год. За цялото това време от няколко месеца, в което се водело ДП, ищецът претърпял множество неимуществени вреди. Бил обект на постоянен медиен интерес и личният му живот станал обществено достояние, а това от своя страна довело до масирани нападки и обиди срещу него в социалните мрежи. Семейството и роднините му гледали на него с подозрение, отдръпнали се, странили от него и всички близки и приятели. Социални контакти, градени с години, били напълно съсипани; загубил контакт със своите колеги студенти, които преди това го уважавали и сочели за пример.

Всичко това го съсипвало и смазвало психически. Ежедневно мислите му били насочени към това докога ще продължават тези неприятности и тези скалъпени дела срещу него и баща му; чувствал се безпомощен, изоставен и смачкан; не можел да се справя с елементарни житейски задачи. Здравето му се влошило драстично, имунната му система била напълно компрометирана и станал податлив на всякакви вируси и инфекции. През по-голямата част от времето боледувал, налагало се да ходи по лекари, като в същото време се нарушил целият му образователен процес, тъй като се налагало да отсъства от лекции, да пропуска дати за изпити и невъзможност да се подготвя адекватно.

Изпадал в депресивни и истерични състояния, които влияели негативно на и без това тежките му социални отношения. Не спял по цели нощи и започнал да страда от хронично безсъние. Това допълнително влошавало състоянието на нервната му система. Ставал все по-затворен, сприхав и се изолирал от външния свят. Целият му жизнен цикъл се въртял около датите, на които следвало да се яви на разпит или провеждане на очна ставка.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез Р. М.-Прокурор в РП-Кюстендил, ТО-Дупница, с който се изразява становище неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, както и че от образуване на досъдебното производство до неговото прекратяване е претърпял негативна промяна в личния си живот. Сочи се, че по отношение на ищеца не е взимана мярка за неотклонение, а на 28.10.2021г. ДП е прекратено от няблюдаващия прокурор; то е протекло в сроковете по чл. 234 от НПК. Оспорват се изложените твърдения в исковата молба за възникнали лични проблеми и злепоставяне в обществото по причина обвинението. Твърди се, че ако е било накърнено по някакъв начин доброто име на ищеца, то не е в резултат на действията на Прокуратурата, понеже същата не е разпространявала данни от разследването и не следва да отговаря за отзвука му в обществото. Оспорва се предявения иск и по размер, по съображения, че претендираният от ищеца размер на обезщетение противоречи на принципа на справедливостта, изразен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Излагат се правни 2 съображения в тази насока.

Твърди се, също така, че срещу ищеца за същия период е водено и друго досъдебно производство, а именно ДП № 860/2020г. по описа на РП-Дупница, по което е бил оправдан с присъда по НОХД № 472/2021г. по описа на ДРС. За вредите от това ДП ищецът е предявил искова претенция, по която е образувано гр.д.№ 588/2023г. по описа на ДРС, поради което вредите от двете производства не могат да бъдат разграничени.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по Досъдебно производство № 243/2021г. по описа на РУДупница, с пр. вх.№ 1896/2021г. по описа на Районна прокуратура - Кюстендил, ТО-***; същото е образувано на 03.06.2021г., за това, че на 03.06.2021г., в ***, в района на ПГ „Христо Ботев“, се заканил с убийство на Д. Н. Н. от ***, като изрекъл думите: „ще те убия“ и тази закана е възбудила у Н. основателен страх за осъществяването й - престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал. 1 от НК. Производството е започнато на основание Протокол за разпит на свидетел, т.е. с първото действие по разследването, съгласно чл. 212, ал. 2 от НПК.

На същата дата ищецът е задържан с полицейска заповед за срок от 24 часа, а в последствие-привлечен като обвиняем с постановление Прокурор при РП-Кюстендил, ТОДупница и разпитан. На 04.06.2021 год., от наблюдаващият разследването прокурор, била издадена Заповед за задържане за срок от 72 часа и било внесено пред РС-Дупница Искане с вх. № 616/04.06.2021 год., за вземане по отношение на ищеца на най - тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение, постановено на заседание, проведено на 04.06.2021г. по ЧНД № 577/2021 год., РС-Дупница е оставил без уважение искането на РП-Кюстендил, ТО-Дупница. Определението било протестирано от прокуратурата пред ОС-Кюстендил, който, с протоколно определение, постановено на заседание, проведено на 09.06.2021г. по ВЧНД № 299/2021 год., потвърдил определението на ДРС.

По досъдебното производство са извършени следните действия по разследването: разпит на свидетели, очна ставка между ищеца и свидетеля Н., назначена е и изготвена комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза в НСлС-гр. София. С постановление на наблюдаващия разследването прокурор от 28.10.2021 год. досъдебното производство било прекратено.

По делото са събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В. Н. К. баща на ищеца и Д. В. К. –негов лизък приятел, чиито показания съдът прецени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид заинтересоваността им от изхода на делото в полза на ищеца.

Свидетелите дават показания, че след повдигане на обвинението срещу ищеца, той станал коренно различен човек: преди това бил жизнен и весел, спортувал и излизал с приятели, а след това станал асоциален, не искал да излиза от дома си и да контактува с хора, бил силно притеснен от образуваното срещу него дело, провежданите действия по 3 разследването с негово участие, от отзвука на делото в обществото и най-вече това, че то било разгласено по медиите, където, според показанията на свидетеля К., бил показан с белезници. Споделял е със свидетелите за негативно отношение от страна на състудентите и преподавателите му, тъй като към този момент бил студент по специалност „Право“ в ЮЗУБлагоевград. Досъдебното производство се отразило негативно и върху успеха му, преди това ищецът нямал невзети изпити, а след това проявявал апатия и нежелание към учебния процес, притеснявал се как ще се развие кариерата му като юрист, с оглед на това, че е обвинен в извършване на престъпление. Свидетелят К. разказва, че едва ли не насила е карал ищеца да излезе от дома си, за да отидат заедно на кафе, както и да спортуват, но той нямал желание за нищо, постоянно мислел за досъдебното производство и за това какво мислят за него хората. Ищецът споделял и пред двамата свидетели, че от преживения стрес се случва д се напикава, докато спи, както и за неспособност за интимни отношения с приятелката си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. В тези хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство /в съдебната фаза на наказателното производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в ДП.

В конкретния случай, на 03.06.2021г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за престъпление по 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК - закана за убийство. С постановление на наблюдаващия прокурор от същата дата му е повдигнато обвинение и е привлечен в качеството на обвиняем, Задържан е първоначално с полицейска заповед за срок от 24-часа, а в последствие и с прокурорско постановление за срок от 72 часа. От прокуратурата е поискано вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ срещу ищеца, но съдът е оставил искането без уважение. По досъдебното производство са извършени действия по разследването: разпит на свидетели, очна ставка между ищеца и свидетеля Н., назначена е и изготвена комплексна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза. С постановление на наблюдаващия разследването прокурор от 28.10.2021 год. досъдебното производство било прекратено. С оглед на това, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предпоставки за отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно образуваното и водено срещу него досъдебно производство.

4

На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразно повдигнатото обвинение за извършено престъпление.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението.