Решение № 334 от 25.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Пловдив, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900006 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. М. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. М. С., против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша“ № 89 Б.

Твърди се, че на 22.08.2021 г., около 15:00 часа, на път II – 64, км. 36 – ти, кръстовище с път III – 642 км. 30 + 900, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил с марка „Мазда“, модел „ЦХ 5“ с ДК № ***XP М. Т. Г., не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № ***ТC, в резултат на което настъпил удар между двата автомобила, при който пострадала ищцата, пътуваща в автомобила с марка „Фолксваген“. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021 – 1024 – 1448 от 22.08.2021 г. и било образувано досъдебно производство.

Непосредствено след инцидента ищцата била приета по спешност в отделение за интензивно лечение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.

Пловдив, където били установени следните увреждания: коса диафизарна фрактура на лява бедрена кост, коса диафизарна фрактура на дясна бедрена кост; травматичен шок – състояние, застрашаващо живота; загнояване (супурация) на оперативна рана на дясно бедро; цикатрикс (белези) на оперативни рани на десен и ляв крак; травми по главата и тялото. За лечение 1 на фрактурите на всеки крак била извършена операция за открито наместване с вътрешна фиксация чрез поставяне на дистална бедрена плака и киршнерови спици. Й. била поставена на екстензии с окачени тежести за избягване на скъсвания на бедрените кости. На 04.09.2021 г. пострадалата била изписана с указания за спазване на леглови режим и за ежедневна смяна на превръзките. След изписването настъпили усложнения, изразяващи се в загнояване на оперативните рани на дясното бедро, в резултат на което била предписана допълнителна антибиотична терапия. За медицински консумативи и медикаменти ищцата извършила разходи, както следва: 2820 лв. за 2 бр. дистални бедрени плаки (органичен контакт) и 6 бр. киршнерови спици, съгласно Фактура № 1200153534 от 26.08.2021 г.; 58 лв. за потребителска такса, съгласно Фактура № 1400040092 от 04.09.2021 г.; 201.88 лв. за санитарни материали и лекарства по 9 бр. касови бонове; 35.40 лв. – такса за снабдяване с медицински документи, изискани от застрахователя.

Вследствие на получените травматични увреждания ищцата претърпяла силни болки и страдания в един продължителен период от време, като се твърди, че и към настоящия момент същата не се е възстановила. Напълно неспособна е да се самообслужва, като се нуждае от денонощни грижи, поради което се налага да извършва разходи за възнаграждение за болногледач. Инцидентът е оказал тежко въздействие върху нейното емоционално и психическо състояние. Споменът за него я преследва в ежедневието й. Й. е потисната, емоционално нестабилна, преследвана е от кошмари. Чувства се безпомощна и в тежест на своите близки.

Твърди се, че към датата на ПТП увреждащият автомобил с марка „Мазда“, модел „ЦХ 5“ с ДК № ***XP e имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество – по полица № BG/06/120003019297 с покритие от 28.10.2020 г. до 27.10.2021 г.

Поради това на 04.10.2021 г. ищцата предявила претенция за заплащане на обезщетение до застрахователното дружество, по която била образувана щета № 43072952100221. Ищцата предоставила допълнителна медицинска документация по електронен път, изискана от застрахователя с писмо от 02.11.2021 г. и от 10.11.2021 г., но въпреки това към настоящия момент претенцията й не била удовлетворена.

С оглед на изложените твърдения моли „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД да бъде осъдено да й заплати следните суми: 120 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилия инцидент; 3 115.28 лв. – за направените от нея разходи във връзка с лечението й, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на процесното ПТП до датата на окончателно изплащане на обезщетението. Претендират се разноски.

В законовия срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Изразява становище, че исковете са изцяло неоснователни и недоказани.

Признава съществуването на застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил, описан в исковата молба. Оспорва твърдението, че 2 сблъсъкът е настъпил поради виновно и противоправно поведение на неговия водач М. Т. Г.. Навежда, че автомобилът, в който е пътувала ищцата, се е движел със скорост, несъобразена с пътната обстановка и над разрешената за съответния участък. При евентуална доказаност на исковата претенция, възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която в нарушение на чл. 137 от ЗДвП е пътувала без поставен обезопасителен колан, с което не е спазила правилата за безопасност при пътуване и сама се е поставила в състояние на опасност. Оспорва, че в резултат на ПТП за ищцата възникнали описаните в исковата молба вреди като вид, характер и продължителност. Твърди се, че забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищцата на дадените лекарски предписания. Счита исковете за прекомерно завишени по размер и противоречащи на принципа за справедливост. Доколкото оспорва основателността на главната претенция, то счита за неоснователна и акцесорната такава. При условията на евентуалност, в случай че съдът прецени главния иск за основателен, моли след намаляне на търсеното обезщетение със съответния процент съпричиняване, съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 496, ал. 1, чл. 496, ал. 4, вр. с чл. 108, ал.

3 от КЗ законната лихва да бъде начислявана след изтичане на три месеца от датата на уведомяването му за настъпило събитие – в конкретния случай от 04.01.2022 г., доколкото уведомяването и първата претенция са заявени на дата 04.10.2021 г. Претендира разноски.

С депозирана допълнителна искова молба ищцата оспорва всички възражения на ответното дружество като неоснователни и недоказани.

Твърди, че на застрахователното дружеството е представено пълно медицинско досие, установяващо получените увреждания, както и съставения по повод на инцидента констативен протокол, свидетелстващ за механизма на ПТП. Застрахователят не се е възползвал от предоставеното му с чл. 107, ал. 1 от КЗ право да изиска документи и информация от компетентните органи, а се е задоволил да изпрати бланкетни писма до увреденото лице, искайки вече представени документи или такива, с които пострадалата е посочила, че не разполага. Счита за неоснователни изложените от ответника твърдения, касаещи механизма на ПТП, като посочва, че по делото са представени необходимите доказателства за установяване на обстоятелствата за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Оспорва наведеното възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че същото е съобразено със съдебната практика по сходни случаи. Счита за неоснователно възражението по отношение на дължимостта на законната лихва – че в случая същата се дължи след изтичане на три месеца от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Излага, че спрямо договорите за застраховка за гражданска отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ да покрие в границите на определената в застрахователния договор 3 застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Следователно отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахователя, включително по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички направени от него възражения.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция не е изплатено обезщетение. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:

Всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Ищцата следва да докаже соченото в исковата молба застрахователно събитие /описаното ПТП/, твърдяното противоправно поведение на водача М. Т. Г., причинната връзка между събитието и телесните увреждания, описани в исковата молба, самите увреждания, както и претендираните имуществени и неимуществени вреди. В тежест на ответното дружество е да установи направените от него правоизключващи възражения за позитивни факти, в т.ч.

4 възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието. Като цяло не се оспорва и фактът на настъпването му и участниците в него, което се установява и от приобщения по делото констативен протокол, като спорен остава механизмът на осъществяването му и по – конкретно материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.

Няма спор между страните, че по случая е било образувано наказателно производство, което все още се намира на досъдебна фаза.

Противоправното поведение и вината на водача, която се предполага, се установяват категорично от свидетелските показания и заключението на КСМАТЕ, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните. От него – в автотехническата му част, се установява следният механизъм на произшествието:

Водачката Х.М.К. е управлявала л.а. „Фолксваген Поло“ по платното за движение на пътя гр. Пловдив - гр. Карлово в посока от юг на север. През това време водачката М. Т. Г. е управлявала л.а. „Мазда СХ-5“ по платното за движение на пътя с. Калояново - с. Дълго Поле в посока от запад на изток, като при достигане до кръстовището е намалила скоростта си почти до спиране. Когато л.а. „Фолксваген Поло“ е бил на около 46 - 47 м, водачът на л.а. „Мазда СХ- 5“ е потеглил и с ускорително движение е навлязъл в кръстовището. Около 0,5 s след това за водачката на л.а. „Фолксваген Поло“ се е открила видимост към л.а. „Мазда СХ-5“ покрай друг черен автомобил, който е извършвал десен завой в кръстовището. Водачката на л.а.