Решение № 2687 от 30.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2687 гр. Пловдив, 30.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330118480 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П.

С. Т., чрез пълномощник - адв. А. Ц., против П. Д. Д., И. Д. Д. и Д. Р. Д., с която се претендира за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от общо 4 626,08 лева, от която 2 842 лева, представляваща ½ ид. част от стойността на извършения текущ ремонт на общите части на приземния етаж в съсобствената между страните жилищна сграда, находяща се в ***, както и сумата в размер на 1784,08 лева, представляваща ½ ид. част от стойността на закупените материали за ремонта, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба - 19.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици при равни квоти – по ½ ид. ч. на недвижим имот, находящ се в ***, ведно с построената в имота триетажна сграда и гаражи. Твърди се, че съгласно постигнато между страните споразумение е разпределено ползването на съсобствения имот.

Изложени са съображения, че през последните години общите части на жилищната сграда били в много лошо състояние, което наложило извършването на ремонт. Поради липса на съгласие от страна на ответниците ремонтните дейности били организирани и заплатени от ищцата. В тази връзка на *** г. бил сключен договор за текущ ремонт, като стойността на договорените за изпълнение работи възлизала на 5 684 лева, която включвала стойността на труда за конкретно описани в исковата молба дейности.

Отделно от труда от ищцата били закупени и всички необходими материали за 1 извършване на посочените ремонтни дейности, при което общата стойност на ремонта на общите части възлизала на 9 252,16 лева. Претендира се, че от общата сума ответниците следвало да заплатят половината, съответстваща на притежаваната от тях ½ ид. ч. в съсобствеността, а именно сумата от 4 626,08 лева. За събиране на вземането си ищцата изпратила до ответниците покана за доброволно плащане, която била получена от ответника П. Д. Д. на *** г.

Въпреки това не последвало заплащане на сумата, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците П. Д. Д., И. Д. Д. и Д. Р. Д., чрез пълномощник - адв. Я. П., в който е изложено становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че е недоказано състоянието, посочено в исковата молба, на приземния етаж на сградата, като се твърди, че преди извършването на ремонта общите части били в добро състояние. Сочи се, че към настоящия момент, от се наблюдавали следи от влага, каквито преди не е имало. Изтъква се, че извършеното от ищеца не попадало в обхвата на текущия ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, нито съставлявало и основен ремонт по смисъла на § 5. т. 42 от ДР на ЗУТ. Заявява се, че били извършени СМР, касаещи намеса в строителните елементи на сградата и промяна на помещения за обособяване на нов жилищен обект, без наличие на одобрен инвестиционен проект.

Липсвало и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал.

13 и чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. От страна на ответниците липсвало съгласие за извършването на строителни работи в приземния етаж, както и за преустройство на част от приземния етаж в жилище, като в нарушение на чл.

185, ал. 2 ЗУТ бил създаден жилищен обект от обща част на сградата - две избени помещения и от гаража. Претендира се, че в случая намират приложение разпоредбите на ЗУЕС, като ремонтът бил извършен при липса на решение и приет план на общото събрание, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС. Възразява се относно действието на договора за извършване на текущ ремонт, който се твърди да е сключен от ищцата. Оспорва се посочените в исковата молба по пера -като количества и стойности на ремонтните работи да са вложени в сградата. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 03.12.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез намаляване на неговия размер от сумата в размер на общо 4 626,08 лева на сумата в размер на общо 3 524,75 лева, от която 2 377,46 лева – стойността на труда и 1 147,28 лева – стойността на вложените материали при извършения ремонт, като в частта до първоначално претендирания размер на претенцията производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска по реда на чл. 232 ГПК.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № ***, том ***, дело № ***/*** г. от *** г., с който Д. И. Д. и С.П.М. са признати за собственици по регулация на празно дворно място в гр. *** от 72 кв. м., придаващо се по регулация от имот пл. № *** от кв. *** по плана на града към парцел № *** имот пл. № *** от кв. ***.

Този нотариален акт е издаден на основание параграф 108 и сл. от ППЗПИНМ – по искане на общината въз основа на обяснителна бележка и скица, като по естеството си е констативен и удостоверява, че условията за заемане на отчуждените с дворищно регулационния план части от съседни имот са били изпълнени. Придаваемите части следват вещноправния статут на парцела, към който са придадени, като в случай, че парцелът е съсобствен и придаваемата част се придобива от съсобствениците при правата, които имат в парцела. От изложеното може да се направи извод, че парцел № *** имот пл. № *** от кв.

*** по плана на гр. ***, действал към 1967 г., е бил съсобствен между Д. И. Д. и С.П.М..

От представен по делото договор, сключен на *** г. между Д. И. Д. и С.П.М., с нотариална заверка на подписите, се установява, че между съсобствениците е извършено разпределение на владението на парцел № ***, кв. *** по плана на гр. ***, както следва: на Д. И. Д. – целия първи етаж, от приземния етаж /партера/ - югозападния голям гараж, югоизточната по-малка стая и източната изба, от тавана – западната по-голяма половина на същия, която се разделя от коридор с капандура на северна и южна част, от дворното място – западната половина на двора и южната половина на западната част; на С.П.М. – целия втори етаж, от приземния етаж /партера/ - северозападния помалък гараж, южната по-голяма стая и северната изба, от тавана – източната по-малка половина на същия, започваща в ляво от стълбището, от двора – източната половина на южната част, като останалата част от дворното място е определена за общо ползване. Така сключеният договор се характеризира като споразумение между съсобствениците за разпределение на ползването на общия имот по смисъла на чл. 32 ЗС. Според константната съдебна практика това споразумение обвързва и последващите приобретатели на съответни идеални части от дворното място докато трае съсобствеността или ако не бъде преуредено уговореното разпределение поради настъпили съществени промени, с оглед на които е било постигнато съгласието /така Решение № 299/15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2009 г., Решение № 97/10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 866/2012 г. и др./.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на ***, С.П.М. и Р. Г. М. са дарили на *** им – ищцата П. С. Т. следния имот: ½ ид. ч. от дворно място в гр. ***, цялото от 430 кв. м., съставляващо парцел № ***, имот пл. № *** в кв. *** по плана на гр. ***, ведно с ½ ид. ч. от втория етаж на двуетажната жилищна сграда на 132 кв. м., ½ ид. ч. от избите и тавана, от гаража и навеса с оградни стени, построени в същото дворно място. С Нотариален акт за дарение на недвижим 3 имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на ***, ищцата П. С. Т. е получила в дарение от *** С.П.М. и Р. Г. М. останалата ½ ид. ч. от втория етаж на двуетажната жилищна сграда на 132 кв. м., от избите и тавана, от гаража и навеса с оградни стени, построени в горепосоченото дворно място.

От приложено по делото удостоверение за наследници на Д. И. Д. се установява, че е починал на *** г. и е оставил за свои наследници по закон ответниците Д. Р. Д. /***/, П. Д. Д. /***/ и И. Д. Д. /***/.

Видно от представените по делото разпечатки от КАИС на АГКК, в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № ***/*** г. на ИД на АГКК, процесното дворно място е заснето като поземлен имот с идентификатор ***, а жилищната сграда с идентификатор *** с брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти: 4. При служебно извършена проверка в КАИС се установява, че СОС с идентификатори *** и *** представляват гаражи, разположени на ет. 1, СОС с идентификатор *** – жилище, апартамент на ет. 2 и СОС с идентификатор *** – жилище, апартамент на ет. 3.

В контекста на изложеното съдът приема за установено от събраните по делото доказателства, че страните са съсобственици при равни квоти – ½ ид. ч. за ищцата и ½ ид. ч. общо за ответниците на процесния поземлен имот и построената в него жилищна сграда. Налице е споразумение за разпределение реалното ползване на имота и сградата, което обвързва страните, въпреки че е сключено от праводателите им, доколкото по делото не са наведени доводи или ангажирани доказателства за настъпили изменения или постигнато ново разпределение. При така направените констатации и предвид гореизложеното относно обектите в сградата, съдът намира за приложимо изключението на чл.

3 ЗУЕС, регламентиращо уреждане на отношенията във връзка с управлението на общите части на сградата съобразно разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал.

1 и чл. 32 ЗС. С оглед изложеното съдът достигна до извода, че правилната правна квалификация на предявените искове е по чл. 30, ал. 3 ЗС. Съобразно тази разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под „тежести“ се разбират тези разходи, направени за общата вещ, които са необходими, с оглед запазване нейната цялост и поддържането й в добро състояние.

По делото е представен договор за текущ ремонт от *** г., от който се установява, че ищцата П. С. Т. е възложила на С. Н. К., в качеството му на строител, извършването на ремонтни дейности на стойност 5684 лева.

Представени са фактури, стокови и складови разписки за закупени строителни материали.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на свидетелката С. Т. Н. се установява, че е *** на *** на ищцата и има преки наблюдения за състоянието на процесния имот. Разказва, че приземния етаж се ползва от страните по делото, като помещенията на ищцата са пригодени в жилище, което се е използвало още в миналото от нейните ***. Сочи, че в 4 приземния етаж не бил правен ремонт в продължение на много години, като всичко било остаряло, по стените имало влага и мухъл, както и разрушена мазилка, а дървената ламперия в общия коридор била изгнила. През 2022 г. ищцата и *** извършили ремонт на приземния етаж, при който ламперията била изкъртена, стените и таваните били измазани и боядисани, на пода били поставени нови плочки, била подменена ВиК и ел. инсталациите. На стълбището била поставена мазилка по стените и таваните, а пода останал на мозайка. Отделно бил извършен ремонт в помещенията на ищцата на приземния етаж. Според свидетелката ответницата П. Д. била информирана за предприетия ремонт и направените разходи, но отказала да участва в тях. От показанията на свидетеля Л. Г. Р. се изяснява, че познава ответника И. Д. във връзка с извършвана от него търговска дейност, като няколко пъти е посещавал имота. Последният път се извършвал ремонт на едната част и на коридора на приземния етаж, който преди това според свидетеля е бил в похубав вид. Свидетелят сочи, че преди време в приземния етаж имало гаражи, само в единия от които е влизал, а при последното му посещение другият бил преустроен за живеене. При преценка на събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетелката С. Н., като се взема предвид нейната евентуална заинтересованост от изхода на делото предвид роднинската връзка на ищцата по реда на чл. 172 ГПК.